Димитър Лукарски: Бъдещето - изкуствен интелект, синтетични светове и роботи, които правят пици
Който е почнал с „ Правец “, работи в Силициевата котловина. Димитър Лукарски е доказателството за това.
35–годишният Лукарски почнал да се занимава с компютри в зората на демокрацията. Тогава в България навлизали уиндоусите на Гейтс и епълите на Джобс. Димитър си имал и двете.
" Малки работи в живота " като това да имаш компютър още в първи клас, по това време, несъмнено имат значение, спомня си Димитър Лукарски. После го записали на карате, което не му харесало изключително доста и отказвайки се, трябвало да избере различно занятие за свободното си време. В пети клас се озовал в курсове по програмиране в Двореца на децата. Тогава стартира и действителното му въодушевление по компютърните науки.
В университета учи приложна математика. След това в Германия прави магистратура и пази докторска степен. " Така започнах да съчетавам математика с програмиране, което се оказа чудесна композиция.
Времето, в което технологиите почнали да се развиват, съвпаднало с ползите на Димитър Лукарски. През 2006-а продуктивността на процесорите за всеобща приложимост стартира да се усъвършенства поради появяването на спомагателни ядра и логичен детайли, споделя той. Тогава смятането на работата на многото процесори съответствува с региона, в която той работи - паралелната обработка на данни.
И до през днешния ден научните му ползи са в областта на паралелната обработка на данни. " Започнаха да навлизат многоядрените процесори, графичните видеокарти. Този клон на компютърната просвета се реалокира от суперкомпютър центровете към персоналните системи. Към днешно време даже един мобилен телефон има осем ядра, графична видеокарта. И с цел да се употребяват дейно, би трябвало да се вършат по-специални, паралелни обработки върху тях. Голяма част от тези работи се свеждат и до математика. "
Няма по какъв начин да си визиите модерния свят без математиката на ядрата - звучи много нереално, усмихва се Димитър Лукарски и изяснява, всяка технология – от излизането от вкъщи, до работата и назад към този момент я употребява. " Ако желаеме да създадем кола, аероплан, даже постройка, най-често тези симулации се употребяват, с цел да се ревизира дали дизайнът или концепцията, която сме имали, работи. В днешно време, даже човек да желае да направи един стол, може да направи симулация и да види дали той е толкоз здрав, толкоз еластичен, колкото той желае. " Следващата стъпка по думите на Димитър е тези стимулации да стартират да се случват в действително време.
Да работиш или не в България не е въпрос на предпочитание, а на стичане на събитията, изяснява Димитър от офиса на компанията, за която работи в Силициевата котловина. Интереси, запознанства и благоприятни условия са го довели до мястото, където е в този момент. Смята, че в неговата сфера, отвън България се вършат " по-интересни работи, по-вълнуващи ", а когато се занимава с просвета, човек отива на друго място не поради парите, а поради плановете, средата и живота, който там би получил.
Бъдещето съгласно Димитър Лукарски се обрисува много забавно – изкуствен интелект, синтетични светове, даже роботи, които вършат пици, споделя Лукарски. Той дава образец с пицария в Силициевата котловина, в която изработката на пиците е напълно дело на роботи, без хора в кухнята. " И ще има огромни революции в идващите години ", предвижда Димитър.
35–годишният Лукарски почнал да се занимава с компютри в зората на демокрацията. Тогава в България навлизали уиндоусите на Гейтс и епълите на Джобс. Димитър си имал и двете.
" Малки работи в живота " като това да имаш компютър още в първи клас, по това време, несъмнено имат значение, спомня си Димитър Лукарски. После го записали на карате, което не му харесало изключително доста и отказвайки се, трябвало да избере различно занятие за свободното си време. В пети клас се озовал в курсове по програмиране в Двореца на децата. Тогава стартира и действителното му въодушевление по компютърните науки.
В университета учи приложна математика. След това в Германия прави магистратура и пази докторска степен. " Така започнах да съчетавам математика с програмиране, което се оказа чудесна композиция.
Времето, в което технологиите почнали да се развиват, съвпаднало с ползите на Димитър Лукарски. През 2006-а продуктивността на процесорите за всеобща приложимост стартира да се усъвършенства поради появяването на спомагателни ядра и логичен детайли, споделя той. Тогава смятането на работата на многото процесори съответствува с региона, в която той работи - паралелната обработка на данни.
И до през днешния ден научните му ползи са в областта на паралелната обработка на данни. " Започнаха да навлизат многоядрените процесори, графичните видеокарти. Този клон на компютърната просвета се реалокира от суперкомпютър центровете към персоналните системи. Към днешно време даже един мобилен телефон има осем ядра, графична видеокарта. И с цел да се употребяват дейно, би трябвало да се вършат по-специални, паралелни обработки върху тях. Голяма част от тези работи се свеждат и до математика. "
Няма по какъв начин да си визиите модерния свят без математиката на ядрата - звучи много нереално, усмихва се Димитър Лукарски и изяснява, всяка технология – от излизането от вкъщи, до работата и назад към този момент я употребява. " Ако желаеме да създадем кола, аероплан, даже постройка, най-често тези симулации се употребяват, с цел да се ревизира дали дизайнът или концепцията, която сме имали, работи. В днешно време, даже човек да желае да направи един стол, може да направи симулация и да види дали той е толкоз здрав, толкоз еластичен, колкото той желае. " Следващата стъпка по думите на Димитър е тези стимулации да стартират да се случват в действително време.
Да работиш или не в България не е въпрос на предпочитание, а на стичане на събитията, изяснява Димитър от офиса на компанията, за която работи в Силициевата котловина. Интереси, запознанства и благоприятни условия са го довели до мястото, където е в този момент. Смята, че в неговата сфера, отвън България се вършат " по-интересни работи, по-вълнуващи ", а когато се занимава с просвета, човек отива на друго място не поради парите, а поради плановете, средата и живота, който там би получил.
Бъдещето съгласно Димитър Лукарски се обрисува много забавно – изкуствен интелект, синтетични светове, даже роботи, които вършат пици, споделя Лукарски. Той дава образец с пицария в Силициевата котловина, в която изработката на пиците е напълно дело на роботи, без хора в кухнята. " И ще има огромни революции в идващите години ", предвижда Димитър.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ