„Клиентът винаги е прав“ е пълна глупост, всъщност често клиeнтът няма право
Който е учил търговия или пък работи в този бранш добре знае, че клиентът постоянно има право. Да, той би трябвало да получи най-хубавото обслужване, само че също по този начин би трябвало и да знае на какво има право и на какво не. Обслужващият личен състав не е задължен да се преценява нито с неприятното му въодушевление, нито с неналичието му на образование. Понякога си мисля, че думи като „ Добър ден “, „ Благодаря “ и „ Довиждане “ са забравени от огромна част от хората, а на мода са „ Ти знаеш ли аз кой съм “ или „ Внимавай по какъв начин се държиш, тъй като ще се обадя на еди-кой си “.
Прави ли Ви усещане, че все по-често в магазините има бележки от вида: „ Мили родители, магазинът не е място за игра. Моля не оставяйте Вашите деца без контрол! “. Аз персонално се сещам най-малко за 10 магазина, където на стената има залепени сходни „ молби “ към родителите.
Защо съгласно Вас притежателите са се принудили да напишат това? Заради минутното нехайство на родителите, може да стане огромна пакост, а отговорността за нея ще падне върху притежателя на обекта.
Деца без контрол се оставят освен в магазина, само че и в заведенията. Родителите считат, че сервитьорите би трябвало да наглеждат децата им, до момента в който те пият кафе или бира с другари. Да, но не. Сервитьорът е задължен да ги посрещне с усмивка, при потребност да им помогне в избора на пиво или храна и да им го сервира, само че не и да забавлява децата на клиента, да топли в микровълновата храната на бебетата, донесена от майката в пликче или пък да отсервира мръсните памперси, дружно с празните чинии и чаши.
Да, това с памперса го видях персонално с очите си. Една сносно облечена майка пиеше кафе с мъжа си на прилежащата от мен маса. Бебето й спеше в количката. След като се разсъни, тя му смени памперса и го остави на масата до кафето на мъжа си. Платиха сметката и потеглиха. Момичето, което ги обслужваше отиде до масата и потегли да отсервира масата. Виждайки мръсния памперс, се затича към тях и им сподели: „ Извинете, не запомнили сте си нещо “, а те й дадоха отговор: „ Не сме! Не ни би трябвало! “, момичето ококорено им сподели: „ И на мен! “, а те: „ Изхвърлете го! Това е Ваша работа! “.
Искам да попитам Вас: Това нейна работа ли е? Момичето бе насила да го изхвърли. В случай, че личният състав откаже да угоди на недоспалите и изтощени майка, биват нападнати с обиди и закани. Само, че никой не се замисля, че в случай че сервитьорът се съгласи да стопли пюрето в микровълновата и в този миг пристигна инспекция, притежателят на заведението може да получи санкция, по тази причина че продава артикул, който не участва в менюто на ресторанта.
Санкция може да получи и при сервирането на вода от чешмата. Затова, няма по какъв начин да седнеш в заведение и да си поръчаш вода от чешмата и да се обидиш, че отхвърлят да ти донесат. Причината за отхвърли не е, че е безвъзмездна и сервитьорът няма да получи пари за нея, а в това, че водата може да е негодна за консумация. Само, че никой не се замисля за това, а стартира да се кара с личния състав.
Клиентът няма право да се кара и с продавачките в хипермаркета за това, че даден промоционален продукт, разгласен в брошурата, е приключил. Те нямат виновност, че евтината захар е изчерпана, да вземем за пример. Освен това, в случай че гневният клиент бе прочел дребните букви в брошурата щеше да види, че там написа: „ Цената е годна до привършване на количествата “.
В България взехме решение, че откогато сме в Европейския съюз имаме право на всичко. Започнахме да пишем тъжби и недоволства до всички институции. Но до момента в който ги заливаме с глупави и неоснователни писма, те няма по какъв начин да извърнат внимание на в действителност основателните случаи.
Трябва да разберем, че клиентът не постоянно има право и никой в този свят не ни е задължен, както и ние никому не сме длъжни. И идващия път, когато прекрачите прага на магазина и някой Ви каже с усмивка: „ Добър ден “, отговорете му и вижте, че не боли. Права и отговорности имат както продавачът, по този начин и клиентът, само че дано не забравяме човешкото у себе си.
Aвтор: Диляна Кочева
Инфо: sofialive
