Който е ходил на интервю в по- голяма компания и,

Който е ходил на изявление в по- огромна компания и, да речем, е кандидатствал за по- виновна служба, доста добре знае какъв брой значимо е изявлението за работа. То не е официална среща очи в очи, а CV- то да е свършило главната работа. И тъй като изявлението е излагането на изискванията при една покупко- продажба в прочут смисъл, подготвоката за него и от двете страни е като загряването преди огромна борба.

За да преценяват по- добре претендентите, отделите „ Човешки запаси ” хвърлят не малко старания в съставянето на въпросници, истински психически способи и неочаквани провокации, които би трябвало да им подскажат, дали избран претендент е подобаващ. За да отвърнем на удара, ние също би трябвало да създадем съответна тактика и да чакаме непредвиденото. Най- постоянно задаваните въпроси на изявление са толкоз изтъркани, че по тях въобще към този момент не може да се съди за каквото и да е.

„ Защо напуснахте предходната си работа?, „ Какво Ви накара да кандидатствате за тази позиция? ”, „ Опишете мощните и слабите си страни. ”, „ Каква заплата очаквате да получавате при нас? ”. Това са те и двете страни са готови – претендентът обмисля авансово някои отговори, а интервюиращият е подготвен да чуе още няколко клишета.

Но когато компанията желае освен това или е наела организация за асортимент на личен състав, където са по- наясно с някои психически трикове, едни общоприетоо безобидно изявление може да протече напълно друго.

Кои са подмолните камъни на изявлението за работа? Към какво да насочим вниманието си преди да влезем в стаята и сме подготвени за първата усмивка и здрависване?

Колко трае в действителност едно изявление? На първо място изявлението стартира косвено с изпращането на набора от нужни документи и на праткика приключва с позвъняването или персоналната среща с репликата с общ смисъл: „ нает сте ” или „ не сте нает ”. Има интервюиращи, които толкоз отпускат претендентите, че стигне ли се до персоналната сфера, те са подготвени да опишат всевъзможни смущаващи детайлности, тъкмо поради задушевната конюнктура. Интервюто не се изчерпва с служебните въпроси, усещане се събира от всички елементи.

Да, още веднъж, външният тип. Той би трябвало да е безукорен. Колкото и да е дразнещо на моменти, да съди за индивида по външния му тип е исконно право на интервюиращия. Особено в случай че длъжността се отнася до контакт с хора и изисква внушителен тип. Дрехите имат език, който добавя или проваля личността на претендента. Да не си вършим опити, в случай че позицията не разрешава по- фриволно облекло, в случай че тя в областта на дизайна и други сходни изобретателни действия. Въпрос от вида: „ След като толкоз ни харесвате, за какво не сметнахте за нужно да огладите ризата си поради нас? ” не е изключен.

Интервюиращите. Да свикнем с мислъта, че те не постоянно са отзивчиви и това може би е част от режисура, коята също има своята цел. Да се работи във враждебна среда може да е част от бъдещата работа и фокусирането върху точно нея, изключването на човешкия фактор – това може да са част от уменията, които се изискват от нас. Някои изявленията протичат в „ стрес форма ”. Внезапни диалози по телефона, влизане, излизане по време на изявление. Разбира се, всичко в рамките на професионализма. Важи и противоположното един прекомерно предразполгащ човек може по този начин да ни размекне, че това да повлие на визията за нашия професионализъм и умеенето да пазим корпоративна загадка да вземем за пример.

Дразнещата „ поп логика на психиката ”. Безспорно пъкълът на изявлението. „ Ако бяхте животно, кое бихте били, опишете се в няколко фрази ”, „ Ако попаднете на уединен остров, какво бихте взели със себе си и за какво? ” и още доста сходни въпроси, които са извънредно неефективни съгласно експерти по човешките запаси. Но тези въпроси към момента масовосе употребяват от интервюиращи с искания за психологизъм. Те също доста рискуват с тях, тъй като в очите на всеки уважаващ себе си претендент, този вид изявление приказва за последна липса на професионализъм. Нека си ни остане едно мислено за сходни въпросчета.

Игри за напреднали. Много малко претенденти се концентрират точно върху същината на позицията. Ако аплайваме за търговец, това е обликът, от който не трябва да бягаме. Симулацията на обстановки са изключително чести за длъжности, свързани с необятен контакт с хора – търговци, офис мениджъри, търговски представители. Подават ни една елементарна писалка: „ Как бихте ме убедили да си купя тъкмо тази писалка? ”. Често тези обстановки са от всекидневието на съответната компания – работа с куриери, снабдители, превоз, с проблематични клиенти.

Удари под кръста. Ако претендентът е жена, въпроси намекващи за фамилното и състояние, дали и какъв брой деца има, са изцяло в реда на изявлението. Готовността да се остава до късно, да се работи изключително е от огромно значение за всяка компания. И тук би трябвало да сме почтени, даже в случай че считаме, че длъжността ни е сигурна, а с истината поемаме риск. „ Кой е най- големият/ последният ви крах? ”. Класика. Тук обективността е решаваща, не трябва да упрекваме някой различен, само че не и да насочваме негативизма само към себе си. Един сходен въпрос в действителност крие доста плюсове за нашия позитивен облик.

Изпити късно. Няма да е неприятно да си носим лист и писалка, тъй като вместо ухилен интервюиращ, на бюрото може да ни чака я някой езиков, я някой тест за просветеност. Или четене с рабиране, с което да се ревизира умеенето ни да работим с информация на висок жанр, да извличаме от нея несъмнено количество. Решаване на разнообразни проблеми и задания, присъщи за длъжността. Да се фокусираш върху съответните задания в избран период и несъмнено, релативно равнище на просветеност съгласно известните проби, става все по- значимо измежду компаниите. А за какво не и задача от сорта: имаме един огромен бял квадрат и би трябвало да нарисуваме нещо в него.

За по- цялостна картина. Може в края на изявлението да ни попитат какво мислим за повдигането на горивата, за политиката на Съединени американски щати в Близкия Изток, за световното стопляне или бихме ли се ваксинирали срещу грип. Това не са въпроси от учтивост или да минава времето. Ако нямаме мнение, най- добре е чистосърдечно да си го признаем, несъмнено. Може да ни помолят да разкажем по какъв начин минава един елементарен работен ден на сегашната ни работа, по какъв начин сме прекарали последния си отпуск.

От другата страна. Добрият звук изисква да ни попитата на собствен ред, дали нямаме и ние някакви въпроси, дали сме разбрали същността на позицията, за която аплайваме, да я опишем по какъв начин си я представяме. Задаваме въпроси, единствено в случай че сме сигурни защо тъкмо питаме, освен да покажем интензивно отношение. Лесно бихме могли да развалим цялото усещане, в случай че ненужно оригиналничим.

Единственото нещо, за което в никакъв случай не бихме били подготвени е тоталната липса на професионализъм, което е постоянно събитие на интервютата за работа. Въпроси от вида: „ Коя зодия сте? ”, разказването на нелепи вицове, злословене по адрес на предходния претендент. Да слушаме за Кризата, скъпото сирене или триото „ политика, футбол, дами ”. В този смисъл е наш ред да се замислим в действителност ли желаеме тази работа в тази тъкмо компания. Все отново се касае за договорка, а всяка договорка има две страни и от време на време не се знае кой какво купува и какво продава.