Quo vadis?
Коя в действителност е Джорджа Мелони? През 2023 година италианците ще схванат. Първият и максимален въпрос е в какво в действителност има вяра новият министър председател, който победи на изборите през септември.
Произходът на партията, която тя оглавява, " Италиански братя ", може да се наблюдава до следвоенния неофашизъм. Формацията господства десен съюз, напоен с популизъм. Дали Мелони ще се окаже Тръмп от Апенините, залагаща на недвусмислено alt-right послания и дневен ред, както декларира в някои от речите си, изключително в чужбина? Или ще бъде рационалният, въпреки и индиферентно закостенял водач, който се съгласява с сътрудниците на Италия от НАТО за Украйна, потърси съвет от своя почитан предходник Марио Драги и се застъпва за рационално ръководство на обществените финанси?
Друг въпрос е дали въобще има значение какво мисли Мелони. Някои настояват, че рестриктивните мерки пред нейното ново държавно управление са толкоз огромни, че то може да върви единствено в една, предопределена посока. Кабинетът ѝ зависи от положителната воля на Брюксел за изплащането на по-голямата част от големия дял на Италия от 200 милиарда евро от фонда на Европейски Съюз за възобновяване след пандемията. Рим се нуждае от утвърждението на пазарите, с цел да избегне бурята, която опустоши английските финанси през есента. Според тази позиция с толкоз доста други проблеми пред себе си - инфлацията, повишаващите се разноски за живот и войната на границата на Европейски Съюз - Мелони би била луда да стартира културна война, камо ли да постанова ограничавания на гражданските свободи, сходни на тези в Полша и Унгария.
Реклама
Дали тази прогноза ще се окаже вярна може да зависи от различен въпрос, чийто отговор е допустимо да бъде открит през 2023 година - какъв брой дълго ще издържи нейното държавно управление. През последните 30 години междинната дълготрайност на един италиански кабинет е била по-малко от 20 месеца. Колкото и ненормални, неприятни или равнодушни да са хората на върха, налице са предели за това, което би могло да се реализира за сходен стеснен интервал.
На пръв взор новото държавно управление на Италия дава отговор на всички предпоставки за къс живот: " Братята ", " Северната лига " и партията " Форца Италия " на Силвио Берлускони намерено не са съгласни между тях по редица въпроси - от Русия до бюджетната политика. Но цялостното болшинство на тяхната коалиция е първото след безапелационната победа на Берлускони през 2001 година, което тогава му разреши да остане на власт пет години. Ако Джорджа Мелони откри метод да повтори достижението му, рано или късно тя може да се почувства задоволително самостоятелна да се откаже от прагматизма си и да опитва с типовете политики, предизвестени в тези нейни пламенни речи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Произходът на партията, която тя оглавява, " Италиански братя ", може да се наблюдава до следвоенния неофашизъм. Формацията господства десен съюз, напоен с популизъм. Дали Мелони ще се окаже Тръмп от Апенините, залагаща на недвусмислено alt-right послания и дневен ред, както декларира в някои от речите си, изключително в чужбина? Или ще бъде рационалният, въпреки и индиферентно закостенял водач, който се съгласява с сътрудниците на Италия от НАТО за Украйна, потърси съвет от своя почитан предходник Марио Драги и се застъпва за рационално ръководство на обществените финанси?
Друг въпрос е дали въобще има значение какво мисли Мелони. Някои настояват, че рестриктивните мерки пред нейното ново държавно управление са толкоз огромни, че то може да върви единствено в една, предопределена посока. Кабинетът ѝ зависи от положителната воля на Брюксел за изплащането на по-голямата част от големия дял на Италия от 200 милиарда евро от фонда на Европейски Съюз за възобновяване след пандемията. Рим се нуждае от утвърждението на пазарите, с цел да избегне бурята, която опустоши английските финанси през есента. Според тази позиция с толкоз доста други проблеми пред себе си - инфлацията, повишаващите се разноски за живот и войната на границата на Европейски Съюз - Мелони би била луда да стартира културна война, камо ли да постанова ограничавания на гражданските свободи, сходни на тези в Полша и Унгария.
Реклама
Дали тази прогноза ще се окаже вярна може да зависи от различен въпрос, чийто отговор е допустимо да бъде открит през 2023 година - какъв брой дълго ще издържи нейното държавно управление. През последните 30 години междинната дълготрайност на един италиански кабинет е била по-малко от 20 месеца. Колкото и ненормални, неприятни или равнодушни да са хората на върха, налице са предели за това, което би могло да се реализира за сходен стеснен интервал.
На пръв взор новото държавно управление на Италия дава отговор на всички предпоставки за къс живот: " Братята ", " Северната лига " и партията " Форца Италия " на Силвио Берлускони намерено не са съгласни между тях по редица въпроси - от Русия до бюджетната политика. Но цялостното болшинство на тяхната коалиция е първото след безапелационната победа на Берлускони през 2001 година, което тогава му разреши да остане на власт пет години. Ако Джорджа Мелони откри метод да повтори достижението му, рано или късно тя може да се почувства задоволително самостоятелна да се откаже от прагматизма си и да опитва с типовете политики, предизвестени в тези нейни пламенни речи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ