Цвети Минкова: Плетенето заедно ни връща към изконните ни традиции в общуването
Коя е тя?
Цвети Минкова е зодия Риби. Започва да се занимава с плетене като дете и трансформира заниманието си в своя втора специалност. Хубавата русокоска изцяло гратис дава видео уроци в нета на хилядите си почитатели в социалките.
Как се научихте да плетете?
Когато бях дребна, може би на към 6 години, прекарвах част от ваканциите си при баба, както множеството деца по това време. Там тя ми сподели първите стъпки в плетенето – първо с една кука, а по-късно ме научи да оплитам и с две. Аз толкоз се захласнах във вълшебството на кълбетата, че още при първия си опит оплетох над метър лента на една кука... Така започнах и не спирам да оплитам най-различни неща до момента.
Кога започнахте да излъчвате онлайн уроците си?
Преди 9 години направих страничката си във Facebook „ ”, където към този момент имам близо 20 хиляди почитатели. А преди 3 години сътворих и канал в, в който започнах да пущам видеа, в които обяснявах за една или друга плетка и показвах по какъв начин се прави онлайн. Не чаках, че толкоз доста хора ще се заинтригуват от плетките ми.
Какво ви носи ръкоделието?
Огромно наслаждение! Освен че разтоварва и смъква напрежението на всекидневието, развива фантазията, естетиката, дава подтик за основаване на нещо ново и в последна сметка човек получава голямо задоволство от работата си. Предполагам, че същото изпитват всички, които се занимават с крафтуърк и основават бижута, гоблени...
С какво си обяснявате интереса към „ бабините ” плетки?
Едно време нашите баби и прабаби са се събирали привечер на седенки и всеки си е носел някакво ръкоделие – едни са лимити на хурки, други са бродирали, трети са плели. Нещо повече – пеели са национални песни, които новите генерации към този момент изцяло не помниха... Особено през зимата, когато е нямало полска работа, нощите са дълги, а дните – къси. На тези сбирки са се греели с едни огън, употребили са общи газени лемпа... Това ги е събирало, сплотявало, обединявало. Така са общували в тези времена, когато е нямало телефони и интернет, обменяли са мисли, споделяли са болните си проблеми... Сега мога умерено да кажа, че макар актуалните технологии, само че и таман с помощта на тях, има връщане към тези остарели времена, към изконните български полезности като контрапункт на ширещата се през последните години долнопробност, лакомия и свръхпоказност. А и на доста хора им се желае да овладеят един поминък, та даже да си остане и единствено като занимание.
Какви хора се включват в „ предаванията ” ви?
Най-различни, съдейки по многочислените мнения и противоположната връзка, която имам с някои от тях. Разбира се, голямата част са дами, само че колкото и необичайно да звучи, има и мъже, някои от които питат много смислени неща, което ме кара да мисля, че и те плетат. Има дечица, които дружно с майкиите си гледат уроците ми. Професиите на почитателите ми са най-разнообразни – преподаватели, продавачки, касиерки, счетоводителки, домакини...
Интернет образованието ви се трансформираха в срещи онлайн с почитателите...
Да, стана някак напълно естествено. В един миг взех решение да поканя по случай годишнината от основаването на Facebook страничката ми мои почитатели на чаша пиво и сладкиш в столичното KaRe-Arte. Урокът онлайн събра дами от най-различни възрасти и специалности. Доесоха ми дарове и цветя, а аз подарих на всеки по една кука за плетене. И на връх рождения ден прекарахме няколко часа в забавна обмяна на опит и приятни диалози. И чудото на едновремешните седенки се случи – сплоти ни общото занимание, а атмосферата беше неповторима. Така взех решение да върша сходни срещи-уроци онлайн по-често, а те да се трансфорат в същински уъркшопи, каквито към този момент организирах през последния месец.
Кое ви е било най-трудно да изработите? А най-странното?
Най-трудно се вършат одеала вид пачуърк, тъй като това са десетки оплетени разноцветни квадратни „ кръпки ”, които по-късно се съединяват още веднъж посредством плетене. Неотдавна получих такава поръчка от Италия и тя несъмнено ми лиши много време. Сред най-странните пък беше един лампион по поръчка от европейска страна. По принцип има комплицирани и времеемки плетки, само че колкото по тудни са те, толкоз по-голямо е предизвикването за мен! Още повече, че имам цялостната независимост да дам воля на въображението си и да основа нещо неповторимо.
Каква беше 2023-а за Вас и какво очаквате от идната 2024-а?
Бих споделила, че 2023 година беше сполучлива за мен като връзка с моите почитатели и срещи, които развих от влогърство в нови фоми на другарство онлайн. От идната година чакам още доста „ модерни седенки ”, доста креативност и фантастични плетива. На всички поисквам здраве и щастливи мигове с обичаните хора! И по-често другарство онлайн с другари и близки!
Интервю на Ани Романова
Цвети Минкова е зодия Риби. Започва да се занимава с плетене като дете и трансформира заниманието си в своя втора специалност. Хубавата русокоска изцяло гратис дава видео уроци в нета на хилядите си почитатели в социалките.
Как се научихте да плетете?
Когато бях дребна, може би на към 6 години, прекарвах част от ваканциите си при баба, както множеството деца по това време. Там тя ми сподели първите стъпки в плетенето – първо с една кука, а по-късно ме научи да оплитам и с две. Аз толкоз се захласнах във вълшебството на кълбетата, че още при първия си опит оплетох над метър лента на една кука... Така започнах и не спирам да оплитам най-различни неща до момента.
Кога започнахте да излъчвате онлайн уроците си?
Преди 9 години направих страничката си във Facebook „ ”, където към този момент имам близо 20 хиляди почитатели. А преди 3 години сътворих и канал в, в който започнах да пущам видеа, в които обяснявах за една или друга плетка и показвах по какъв начин се прави онлайн. Не чаках, че толкоз доста хора ще се заинтригуват от плетките ми.
Какво ви носи ръкоделието?
Огромно наслаждение! Освен че разтоварва и смъква напрежението на всекидневието, развива фантазията, естетиката, дава подтик за основаване на нещо ново и в последна сметка човек получава голямо задоволство от работата си. Предполагам, че същото изпитват всички, които се занимават с крафтуърк и основават бижута, гоблени...
С какво си обяснявате интереса към „ бабините ” плетки?
Едно време нашите баби и прабаби са се събирали привечер на седенки и всеки си е носел някакво ръкоделие – едни са лимити на хурки, други са бродирали, трети са плели. Нещо повече – пеели са национални песни, които новите генерации към този момент изцяло не помниха... Особено през зимата, когато е нямало полска работа, нощите са дълги, а дните – къси. На тези сбирки са се греели с едни огън, употребили са общи газени лемпа... Това ги е събирало, сплотявало, обединявало. Така са общували в тези времена, когато е нямало телефони и интернет, обменяли са мисли, споделяли са болните си проблеми... Сега мога умерено да кажа, че макар актуалните технологии, само че и таман с помощта на тях, има връщане към тези остарели времена, към изконните български полезности като контрапункт на ширещата се през последните години долнопробност, лакомия и свръхпоказност. А и на доста хора им се желае да овладеят един поминък, та даже да си остане и единствено като занимание.
Какви хора се включват в „ предаванията ” ви?
Най-различни, съдейки по многочислените мнения и противоположната връзка, която имам с някои от тях. Разбира се, голямата част са дами, само че колкото и необичайно да звучи, има и мъже, някои от които питат много смислени неща, което ме кара да мисля, че и те плетат. Има дечица, които дружно с майкиите си гледат уроците ми. Професиите на почитателите ми са най-разнообразни – преподаватели, продавачки, касиерки, счетоводителки, домакини...
Интернет образованието ви се трансформираха в срещи онлайн с почитателите...
Да, стана някак напълно естествено. В един миг взех решение да поканя по случай годишнината от основаването на Facebook страничката ми мои почитатели на чаша пиво и сладкиш в столичното KaRe-Arte. Урокът онлайн събра дами от най-различни възрасти и специалности. Доесоха ми дарове и цветя, а аз подарих на всеки по една кука за плетене. И на връх рождения ден прекарахме няколко часа в забавна обмяна на опит и приятни диалози. И чудото на едновремешните седенки се случи – сплоти ни общото занимание, а атмосферата беше неповторима. Така взех решение да върша сходни срещи-уроци онлайн по-често, а те да се трансфорат в същински уъркшопи, каквито към този момент организирах през последния месец.
Кое ви е било най-трудно да изработите? А най-странното?
Най-трудно се вършат одеала вид пачуърк, тъй като това са десетки оплетени разноцветни квадратни „ кръпки ”, които по-късно се съединяват още веднъж посредством плетене. Неотдавна получих такава поръчка от Италия и тя несъмнено ми лиши много време. Сред най-странните пък беше един лампион по поръчка от европейска страна. По принцип има комплицирани и времеемки плетки, само че колкото по тудни са те, толкоз по-голямо е предизвикването за мен! Още повече, че имам цялостната независимост да дам воля на въображението си и да основа нещо неповторимо.
Каква беше 2023-а за Вас и какво очаквате от идната 2024-а?
Бих споделила, че 2023 година беше сполучлива за мен като връзка с моите почитатели и срещи, които развих от влогърство в нови фоми на другарство онлайн. От идната година чакам още доста „ модерни седенки ”, доста креативност и фантастични плетива. На всички поисквам здраве и щастливи мигове с обичаните хора! И по-често другарство онлайн с другари и близки!
Интервю на Ани Романова
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ