Васил Пандов, ППДБ: Над 1,5 млрд. евро доплащат пациентите на годишна база за лечение, въпреки парите в Касата
Коя е неподозираната причина в България да има доста по-малък брой донори и трансплантации на фона на Европа?Как аргументът “трябва радикална промяна ” се употребява като предлог да няма никаква промяна в здравните системи?Само равнището на заплатите на лекари, сестри и експерти ли води до дефицит на фрагменти в опазването на здравето?Как по този начин парите за опазване на здравето непрекъснато порастват, само че оценката за опазването на здравето не се трансформира?
Една обикновена мярка за бистрота - всеки пациент да знае по кое време и какъв брой е платила Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за негов обзор или лекуване, може да реши казуса с фиктивните хоспитализации, ненужните интервенции и големия % на доплащанията за здраве.
Това споделя пред “Булевард България ” депутатът от “Продължаваме смяната - Демократична България ” Васил Пандов, който е и претендент за нов мандат на изборите на 19 април. Разговаряме с него за проблемите в една от най-големите и значими обществени системи - опазването на здравето, за съпротивата, когато се заприказва за смяна на финансирането на лечебните заведения и разпоредбите за публични поръчки, за недъзите на модела “клинична пътека ”. И за вероятните решения.
Предлагате всеки пациент да получава SMS, когато НЗОК направи заплащане за негово лекуване. Защо е нужно да знаем какъв брой коства пътеката, по която са ни лекували, в случай че най-после резултатът е добър? Не смятате ли, че човек, който се бори за живота си, не се интересува какъв брой е платила Касата? С какво ще способства този SMS?
SMS-ите са знак на по-дълбок проблем – неналичието на надзор. Плащаме здравни вноски, а съгласно данни на Евростат България е преди всичко в Европейски Съюз по доплащане от пациентите. Това става на фона на 100% растеж на финансирането в опазването на здравето за интервала 2022 - 2024 година, което обаче по никакъв метод не се усеща от пациентите. Тоест казусът не е единствено в размера на средствата, а в метода, по който се харчат.
Един SMS ще ни разреши да разберем какъв брой тъкмо е платила Касата за нашето лекуване, изключително в случай че преди да влезем в болница са ни споделили, че би трябвало да доплатим избрана сума. Когато получите SMS, че Касата е платила да вземем за пример 3000 евро за лекуването ви, тогава можете да попитате болничното заведение " аз за какво заплащам още толкоз ".
Всяка година по данни на Здравната каса има случаи на фиктивни действия, т.е. регистрира се активност, която не е осъществена. Проблемът съществува от години и не може да бъде спрян без надзор от страна на жителите. Има случаи, в които хора схващат, че са лекувани, или че са им изписани медикаменти, без това да е правилно. Става дума за десетки хиляди такива действия годишно – освен хоспитализации, а и прегледи, медикаменти. Един SMS може да приключи тази процедура.
А Касата за какво не ревизира?
Самата Здравна каса мъчно може да откри тези случаи, тъй като контролът е постфактум.
Вярно е, че след дигитализацията, която направихме през 2022-а година, Касата получава всички данни в действително време, само че не може да бъде във всяка болница, поделение или лекарски кабинет.
Това, което тя прави сега, е да избира даден брой пациенти, на които се звъни по телефона и се питат дали фактически са били приети в болница. Така се откриват случаите на фиктивно регистрирани действия.
Ако се вкара този надзор посредством SMS, това значи, че ще може да се приключи практиката с фиктивните действия.
Не се ли трансферира по този начин контролът върху жителите? Не би трябвало ли да има механизъм за повече надзор в самата Здравна каса?
Двете неща не се изключват. Контролът, който реализират Здравната каса и Изпълнителната организация “Медицински контрол ”, би трябвало да бъде по-добър.
Това със SMS уведомленията не е нещо ново – има го в други страни, в които на избран интервал хората получават лист с дейностите, за които Касата е платила. Въпросът е за какво тук се опасяваме да го има.
Ако с въвеждането на SMS-и могат да се спестят 50 милиона евро на година, това ще е задоволително да се обезпечат средства за медицински произведения и консумативи по някои от най-масовите клинични пътеки, тъй че да се избегне доплащане от пациентите.
Нашата парламентарна група беше предложила законопрокет, който изобщо не стигна до разглеждане в 51-ото Народно заседание. Той изкарваше на ярко точно случаите на доплащания.
Идеята беше всякога, когато сме в болница или медицински център и би трябвало да доплатим за нещо, което другояче Касата поема като финансова тежест, лечебното заведение да е длъжно да даде данни на НЗОК. Това щеше да даде информация какъв брой тъкмо доплащат пациентите и за кои клинични пътеки. В момента никой не знае, имаме единствено една обща статистика, която споделя, че на година над 1,5 милиарда евро се доплащат от пациентите.
Към такива законодателни промени има голяма опозиция. Ако има сходен вид данни, договарянето сред Лекарския съюз и Здравната каса за разпределението на средствата по клиничните пътеки ще е доста по-лесно.
Така ще се избегнат и тези диспропорции, в които по едни пътеки се одобряват пациенти, които може би нямат потребност от дадена интервенция, само че тя е доста добре платена и носи доход на болничното заведение, а по други пътеки, които не са добре остойностени и на пациента се постанова да доплаща, а той няма опция, индивидът се изпраща у дома да пие медикаменти, до момента в който не стане доста зле и не бъде признат в болница за незабавно лекуване.
Реално сега системата на доплащанията от пациентите демотивира хората да си заплащат осигуровки.
Говорим за надзор и бистрота, само че не е ли по-добре, с цел да изчезнат изцяло доплащанията, да се търси смяна в самата система, вместо да се ремонтира актуалната? Има ли по-добър модел от клиничните пътеки?
“Клиничната пътека ” е рядко срещан модел, който е общопризнат най-вече в страни отвън Европа.
Проблемът е, че в България системата на опазването на здравето е нагласена към клиничните пътеки и доста участници съумяват да осъществят облага от тях. Всяка смяна крие риск от опозиция и време за приспособяване.
Ще дам един образец: в България постоянно приказваме, че нашето опазване на здравето е най-недофинансирано и най-ниско като възвръщаемост. В същото време България е преди всичко в Европа по брой болнични кревати на глава от популацията, а също по този начин е известно, че към 47-48% от леглата остават незаети. Тоест половината кревати стоят празни, само че все пак се откриват нови лечебни заведения и отделения.
Това демонстрира, че активността е печеливша, че тези нови лечебни заведения имат облага. Никой не би вложил в частна болница, в случай че не може да си покрие разхода. Така поражда въпросът по какъв начин може частната болница да печели, а държавната да е на загуба.
Отговорите са няколко: частните лечебни заведения насочват активността към по-печеливши пътеки и даже правят действия, от които пациентът може да няма потребност, единствено и единствено да се регистрира действия, които са добре платени от здравната каса. Частните лечебни заведения също заобикалят тежки случаи и ръководят по-добре ресурса си.
Държавните лечебни заведения поемат тежките случаи, правят действия като хемодиализа, ТЕЛК, правосъдна патология, които не им носят доход и имат проблеми с ръководството на ресурса си - когато се прави някаква инвестиция, не постоянно има явен проект кой ще работи с тази инсталация, а просто се влага.
Темата за цените на медикаментите също непрекъснато излиза в общественото пространство, само че без резултат?
Да, образец за неприятно ръководство на държавните финанси са и цените на медикаментите. Има доста образци, които демонстрират, че публичните поръчки в държавните лечебни заведения водят до погрешно разходване на ресурса и нещо, което коства два пъти по-евтино, се купува по-скъпо, а огромна част от средствата отиват в сделки сред тези, които доставят лекарството и шефовете на държавните лечебни заведения.
Спомняте си следствието на bTV, което сподели, че държавна болница, която организира социална поръчка, купува медикаменти на 20 пъти разлика в цената с частната болница. Това се получава, тъй като Здравната каса заплаща това лекарство, а частната болница не организира социална поръчка за него.
В случаите, когато страната не заплаща, частните лечебни заведения се гордеят, че реализират цени, доста по-ниски от държавните лечебни заведения. Но там, където заплаща Здравната каса, те отхвърлят да вършат публични поръчки и цените са доста по-високи. Това безсрамие е явно за всички.
От 2022-ра година насам неведнъж предлагахме законопроект, в който беше заложено даже и да не вършим публични поръчки за медикаментите, които се заплащат от Здравната каса, за частните лечебни заведения да се вземе най-ниската доставна цена. Иначе казано в случай че някоя държавна болница е получила лекарството на 10 лв., касата заплаща 10 лв. на всички. Това мое предложение беше мотив за големи кавги в Комисия по опазване на здравето през 2023 година Получих безспорна опозиция от Движение за права и свободи, от ГЕРБ, от всички, които тогава образуваха едно болшинство.
Накрая се одобри доста сакат текст с едно доста комплицирано разбиране за “средно претеглена цена ”, която не докара до значителен резултат. Спестяванията са минимални, в границите на няколко милиона лв., което е безусловно нищо за бюджет от към този момент близо 10 милиарда. Мярката с най-ниската цена щеше да докара не до няколко милиона, а до десетки стотина милиона лв. спестовност.
Как стои въпросът с дефицита на медицински личен състав? Защо непрекъснато се вършат нови лечебни заведения като няма кой да работи в тях? И какво би трябвало да се направи, с цел да се намерят експерти?
Не е единствено въпрос на заплати, само че те са основни. Проблемът е, че финансирането на лечебните заведения се усилва, както споделих, само че заплатите не порастват съразмерно. Това е един от митовете за възнагражденията на лекарите и сестрите - че в случай че дадем повече пари, незабавно ще се покачат възнагражденията. Това няма по какъв начин да стане без ясни правила, които да споделят, че избран % от тези пари отиват за заплати.
Една обикновена мярка за бистрота - всеки пациент да знае по кое време и какъв брой е платила Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за негов обзор или лекуване, може да реши казуса с фиктивните хоспитализации, ненужните интервенции и големия % на доплащанията за здраве.
Това споделя пред “Булевард България ” депутатът от “Продължаваме смяната - Демократична България ” Васил Пандов, който е и претендент за нов мандат на изборите на 19 април. Разговаряме с него за проблемите в една от най-големите и значими обществени системи - опазването на здравето, за съпротивата, когато се заприказва за смяна на финансирането на лечебните заведения и разпоредбите за публични поръчки, за недъзите на модела “клинична пътека ”. И за вероятните решения.
Предлагате всеки пациент да получава SMS, когато НЗОК направи заплащане за негово лекуване. Защо е нужно да знаем какъв брой коства пътеката, по която са ни лекували, в случай че най-после резултатът е добър? Не смятате ли, че човек, който се бори за живота си, не се интересува какъв брой е платила Касата? С какво ще способства този SMS?
SMS-ите са знак на по-дълбок проблем – неналичието на надзор. Плащаме здравни вноски, а съгласно данни на Евростат България е преди всичко в Европейски Съюз по доплащане от пациентите. Това става на фона на 100% растеж на финансирането в опазването на здравето за интервала 2022 - 2024 година, което обаче по никакъв метод не се усеща от пациентите. Тоест казусът не е единствено в размера на средствата, а в метода, по който се харчат.
Един SMS ще ни разреши да разберем какъв брой тъкмо е платила Касата за нашето лекуване, изключително в случай че преди да влезем в болница са ни споделили, че би трябвало да доплатим избрана сума. Когато получите SMS, че Касата е платила да вземем за пример 3000 евро за лекуването ви, тогава можете да попитате болничното заведение " аз за какво заплащам още толкоз ".
Всяка година по данни на Здравната каса има случаи на фиктивни действия, т.е. регистрира се активност, която не е осъществена. Проблемът съществува от години и не може да бъде спрян без надзор от страна на жителите. Има случаи, в които хора схващат, че са лекувани, или че са им изписани медикаменти, без това да е правилно. Става дума за десетки хиляди такива действия годишно – освен хоспитализации, а и прегледи, медикаменти. Един SMS може да приключи тази процедура.
А Касата за какво не ревизира?
Самата Здравна каса мъчно може да откри тези случаи, тъй като контролът е постфактум.
Вярно е, че след дигитализацията, която направихме през 2022-а година, Касата получава всички данни в действително време, само че не може да бъде във всяка болница, поделение или лекарски кабинет.
Това, което тя прави сега, е да избира даден брой пациенти, на които се звъни по телефона и се питат дали фактически са били приети в болница. Така се откриват случаите на фиктивно регистрирани действия.
Ако се вкара този надзор посредством SMS, това значи, че ще може да се приключи практиката с фиктивните действия.
Не се ли трансферира по този начин контролът върху жителите? Не би трябвало ли да има механизъм за повече надзор в самата Здравна каса?
Двете неща не се изключват. Контролът, който реализират Здравната каса и Изпълнителната организация “Медицински контрол ”, би трябвало да бъде по-добър.
Това със SMS уведомленията не е нещо ново – има го в други страни, в които на избран интервал хората получават лист с дейностите, за които Касата е платила. Въпросът е за какво тук се опасяваме да го има.
Ако с въвеждането на SMS-и могат да се спестят 50 милиона евро на година, това ще е задоволително да се обезпечат средства за медицински произведения и консумативи по някои от най-масовите клинични пътеки, тъй че да се избегне доплащане от пациентите.
Нашата парламентарна група беше предложила законопрокет, който изобщо не стигна до разглеждане в 51-ото Народно заседание. Той изкарваше на ярко точно случаите на доплащания.
Идеята беше всякога, когато сме в болница или медицински център и би трябвало да доплатим за нещо, което другояче Касата поема като финансова тежест, лечебното заведение да е длъжно да даде данни на НЗОК. Това щеше да даде информация какъв брой тъкмо доплащат пациентите и за кои клинични пътеки. В момента никой не знае, имаме единствено една обща статистика, която споделя, че на година над 1,5 милиарда евро се доплащат от пациентите.
Към такива законодателни промени има голяма опозиция. Ако има сходен вид данни, договарянето сред Лекарския съюз и Здравната каса за разпределението на средствата по клиничните пътеки ще е доста по-лесно.
Така ще се избегнат и тези диспропорции, в които по едни пътеки се одобряват пациенти, които може би нямат потребност от дадена интервенция, само че тя е доста добре платена и носи доход на болничното заведение, а по други пътеки, които не са добре остойностени и на пациента се постанова да доплаща, а той няма опция, индивидът се изпраща у дома да пие медикаменти, до момента в който не стане доста зле и не бъде признат в болница за незабавно лекуване.
Реално сега системата на доплащанията от пациентите демотивира хората да си заплащат осигуровки.
Говорим за надзор и бистрота, само че не е ли по-добре, с цел да изчезнат изцяло доплащанията, да се търси смяна в самата система, вместо да се ремонтира актуалната? Има ли по-добър модел от клиничните пътеки?
“Клиничната пътека ” е рядко срещан модел, който е общопризнат най-вече в страни отвън Европа.
Проблемът е, че в България системата на опазването на здравето е нагласена към клиничните пътеки и доста участници съумяват да осъществят облага от тях. Всяка смяна крие риск от опозиция и време за приспособяване.
Ще дам един образец: в България постоянно приказваме, че нашето опазване на здравето е най-недофинансирано и най-ниско като възвръщаемост. В същото време България е преди всичко в Европа по брой болнични кревати на глава от популацията, а също по този начин е известно, че към 47-48% от леглата остават незаети. Тоест половината кревати стоят празни, само че все пак се откриват нови лечебни заведения и отделения.
Това демонстрира, че активността е печеливша, че тези нови лечебни заведения имат облага. Никой не би вложил в частна болница, в случай че не може да си покрие разхода. Така поражда въпросът по какъв начин може частната болница да печели, а държавната да е на загуба.
Отговорите са няколко: частните лечебни заведения насочват активността към по-печеливши пътеки и даже правят действия, от които пациентът може да няма потребност, единствено и единствено да се регистрира действия, които са добре платени от здравната каса. Частните лечебни заведения също заобикалят тежки случаи и ръководят по-добре ресурса си.
Държавните лечебни заведения поемат тежките случаи, правят действия като хемодиализа, ТЕЛК, правосъдна патология, които не им носят доход и имат проблеми с ръководството на ресурса си - когато се прави някаква инвестиция, не постоянно има явен проект кой ще работи с тази инсталация, а просто се влага.
Темата за цените на медикаментите също непрекъснато излиза в общественото пространство, само че без резултат?
Да, образец за неприятно ръководство на държавните финанси са и цените на медикаментите. Има доста образци, които демонстрират, че публичните поръчки в държавните лечебни заведения водят до погрешно разходване на ресурса и нещо, което коства два пъти по-евтино, се купува по-скъпо, а огромна част от средствата отиват в сделки сред тези, които доставят лекарството и шефовете на държавните лечебни заведения.
Спомняте си следствието на bTV, което сподели, че държавна болница, която организира социална поръчка, купува медикаменти на 20 пъти разлика в цената с частната болница. Това се получава, тъй като Здравната каса заплаща това лекарство, а частната болница не организира социална поръчка за него.
В случаите, когато страната не заплаща, частните лечебни заведения се гордеят, че реализират цени, доста по-ниски от държавните лечебни заведения. Но там, където заплаща Здравната каса, те отхвърлят да вършат публични поръчки и цените са доста по-високи. Това безсрамие е явно за всички.
От 2022-ра година насам неведнъж предлагахме законопроект, в който беше заложено даже и да не вършим публични поръчки за медикаментите, които се заплащат от Здравната каса, за частните лечебни заведения да се вземе най-ниската доставна цена. Иначе казано в случай че някоя държавна болница е получила лекарството на 10 лв., касата заплаща 10 лв. на всички. Това мое предложение беше мотив за големи кавги в Комисия по опазване на здравето през 2023 година Получих безспорна опозиция от Движение за права и свободи, от ГЕРБ, от всички, които тогава образуваха едно болшинство.
Накрая се одобри доста сакат текст с едно доста комплицирано разбиране за “средно претеглена цена ”, която не докара до значителен резултат. Спестяванията са минимални, в границите на няколко милиона лв., което е безусловно нищо за бюджет от към този момент близо 10 милиарда. Мярката с най-ниската цена щеше да докара не до няколко милиона, а до десетки стотина милиона лв. спестовност.
Как стои въпросът с дефицита на медицински личен състав? Защо непрекъснато се вършат нови лечебни заведения като няма кой да работи в тях? И какво би трябвало да се направи, с цел да се намерят експерти?
Не е единствено въпрос на заплати, само че те са основни. Проблемът е, че финансирането на лечебните заведения се усилва, както споделих, само че заплатите не порастват съразмерно. Това е един от митовете за възнагражденията на лекарите и сестрите - че в случай че дадем повече пари, незабавно ще се покачат възнагражденията. Това няма по какъв начин да стане без ясни правила, които да споделят, че избран % от тези пари отиват за заплати.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ