Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното
Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на доста хора, само че гласът й несъмнено връща в цяла ера на нашата кинокултура. Но не, тя не е нито актриса, нито режисьор или сценарист, тя е преводачка. За няколко генерации кинолюбители - критици и елементарни фенове, тя е гласът на великото, класическо италианско кино. Фелини, Антониони, Скола, Моничели. Всичките тези 40 години във филмотечно кино " Одеон ", когато тя превежда филми в дребната си кабинка, на мига - симултанно, и с цялата пристрастеност на елементарен човек, влюбен в същото това кино фен. И въпреки че е приключила Италианския колеж преди 1944 година и продължава с Италианска лингвистика след повратната година и в напълно друга конюнктура, тя даже не е стъпвала в Италия...
Малко се знае за Нели Червенушева. Но това е великият преводач - той оставя книгите, изговорените думи да приказват за труда му, за уменията. Защото преводът не е единствено транспорт на информация от един език на различен. Той е връзката ни с другите, откриването на себе си, свободата да си другаде, да фантазираш за неща, които в никакъв случай няма да видиш.
“Преводът е транспорт на просвета, на човекознание, на изкуство. ”
Преводите на Нели Червнушева не са просто изнурителен труд, в който като се изключи че превежда, тя прави и артистично озвучаване на всички функции. Това е нещо още повече - това е невъзможната другояче среща на българина през комунизма с италианско кино в неговия най-красив, популярен интервал. Класически филми, които до през днешния ден са пример на кино, филми, които не остаряват. Преводаческият труд на Нели Червенушева прави съвсем невъзможното за тези години - дава независимост.
“Дава илюзията, че въпреки и зад Завесата, въпреки и за малко, само че в киносалона седят свободни хора, които могат да се допрян до " Долче вита " на Фелини или " Затъмнение " на Антониони. И за тези 2-3 часа те са като всички останали оттатък Завесата. ”
През 2007 година режисьорът Теди Москов взема решение да заведе тогава 78-годишната преводачка в Италия. Тръгват с колата и в действителност стартират да вършат филм за това пътешестване. Те отиват на известни кинолокации в Рим и други италиански градове. Срещат се персонално с Еторе Скола и Марио Моничели. Теди Москов сбъдва фантазията на Нели да види най-накрая тази Италия, която гледа от кабинката си в кино Одеон. Филмът е " Преводачката на черно-бели филми ".
Още един режисьор споделя за Нели Червенушева. През 2015 година Атанас Христосков я включва една от неговите " Истории като на кино ", в които той ни потапя в атмосферата на старите софийски кина през погледите още на Филип Аврамов, Деси Бакърджиева, Калитко Миленов, Валентин Стамов, Георги Аспарухов, Любен Стоев, Джеки Стоев, Джони Пенков, Евелина Янакиева, Георги Костадинов, Теди Москов, Митко Митев.
Малко се знае за Нели Червенушева. Но това е великият преводач - той оставя книгите, изговорените думи да приказват за труда му, за уменията. Защото преводът не е единствено транспорт на информация от един език на различен. Той е връзката ни с другите, откриването на себе си, свободата да си другаде, да фантазираш за неща, които в никакъв случай няма да видиш.
“Преводът е транспорт на просвета, на човекознание, на изкуство. ”
Преводите на Нели Червнушева не са просто изнурителен труд, в който като се изключи че превежда, тя прави и артистично озвучаване на всички функции. Това е нещо още повече - това е невъзможната другояче среща на българина през комунизма с италианско кино в неговия най-красив, популярен интервал. Класически филми, които до през днешния ден са пример на кино, филми, които не остаряват. Преводаческият труд на Нели Червенушева прави съвсем невъзможното за тези години - дава независимост.
“Дава илюзията, че въпреки и зад Завесата, въпреки и за малко, само че в киносалона седят свободни хора, които могат да се допрян до " Долче вита " на Фелини или " Затъмнение " на Антониони. И за тези 2-3 часа те са като всички останали оттатък Завесата. ”
През 2007 година режисьорът Теди Москов взема решение да заведе тогава 78-годишната преводачка в Италия. Тръгват с колата и в действителност стартират да вършат филм за това пътешестване. Те отиват на известни кинолокации в Рим и други италиански градове. Срещат се персонално с Еторе Скола и Марио Моничели. Теди Москов сбъдва фантазията на Нели да види най-накрая тази Италия, която гледа от кабинката си в кино Одеон. Филмът е " Преводачката на черно-бели филми ".
Още един режисьор споделя за Нели Червенушева. През 2015 година Атанас Христосков я включва една от неговите " Истории като на кино ", в които той ни потапя в атмосферата на старите софийски кина през погледите още на Филип Аврамов, Деси Бакърджиева, Калитко Миленов, Валентин Стамов, Георги Аспарухов, Любен Стоев, Джеки Стоев, Джони Пенков, Евелина Янакиева, Георги Костадинов, Теди Москов, Митко Митев.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ