Режисьорът Тодор Анастасов: Дамасцена е филм за целия ни народ
Коя е българската фантазия, каква е цената по пътя към триумфа, мъчно ли се снима филм с над 1500 души масовка и по какъв начин две тави с баница могат да зарадват цялостен екип - за това и още доста беседва в искрено изявление с Тодор Анастасов, режисьор на кинолентата " Дамасцена ".
Лесно и незабавно. Всъщност моя е концепцията това да стане филм.
Да ти кажа, нищо не ме затрудни. Екипът ни беше доста добър. Аз по принцип бях декларирал още преди фотоси, че няма да понасям неприятно отношение пред камерата. Така се случи, че се наложи да се разделя с двама души.
Събрахме го дружно с Мария Лалева (сценарист и продуцент на " Дамасцена " - бел. ред.). Стана добър тандем. По принцип цялата режисура, която искахме да създадем, е да сложим една нова стъпка в българското кино.
Аз не желая да бъда претенциозен. Това е нова стъпка по повод хем на това кино, което на времето се снимаше - експерти, отношение, атмосфера. В същото време ние за първи път при нас българското кино има възнаграждение на артисти за предподготовка. Никога до момента това не се е случвало. Когато викаме сътрудника за костюми и костюмни проби, му плащаме деня. За пръв път привикваме кастинг от цялата страна и заплащаме на хората командировъчните. Ако не могат да се върнат, плащали сме и хотел, по тази причина, че е пристигнал единствено на кастинг. Така би трябвало да бъде!
Работата ни с основните артисти стартира един месец и половина преди фотосите. Имаше какво да си кажем, какво да утвърждаваме, върху какво да мислим. Защо споделям, че екипът е добър? Ами един от доайените на българското кино Нина Кирова - потенциалът в нея е доста мощен. Аз разгадавам на него. Така беше с доста други хора. В същото време държах снимачният екип да бъде млад, с цел да има силата. Любо Чаталов да вземем за пример първи го видя това, като пристигна първия ден на фотоси. Каза, че имало атмосфера като едно време в киното.
Понеже познавам доста хора, знаех къде да ги потърся и да им се обадя. Събрахме в действителност доста мощен екип, който си вършеше работата и в действителност нямахме никакви проблеми. Това че имахме толкоз доста хора, изобщо не ми е попречило, в противен случай - беше доста вдъхновяващо всичко.
Аз не знам дали Мария се усеща по този начин. Тя има едни други планини високи в себе си. Аз в действителност се усещам подобен, имам поради Тео Ангелопулос и Костурица са такива. Аз съм по средата. Ние сме хубава цивилизация. Ние сме остаряла цивилизация, имаме доста обичаи, които са си останали и това би трябвало да се помни постоянно. От тук е излязла писмеността, най-старото писмо е открито на Балканите - нещо има значи от това в нас. И когато приказваме за българската фантазия, в нея постоянно се съдържа нещо, което би трябвало да напаравиш за духа.
Аз нямам доверие, първо, всички да го гледат кино лентата. Има, несъмнено, доста хора, които са го гледали и доста прелестно ми стана, че трима-четирима ми се обадиха и все младежи и една млада жена ми писа следното: " Вие ме върнахте от Терминал 2! " За мен това беше доста съществено нещо. Затова и аз ще го заявя: Гледайте го, хора, тоя филм! Ние сме го създали с доста обич към целия народ, към нас самите, към природата ни, към всичко, което тук съществува, и то продължава да съществува макар. Винаги ще има хора като нашия Течо (главния воин във кино лентата, чиято роля извършва Веселин Плачков - бел. ред.) по нашите земи, който ще се бори и ще продължава да желае да е тука и у нас да съумява.
Аз по никакъв начин не давам отговор на това, оставям феновете да дават отговор.
Мен това не може да ме засегне. Аз това от дълго време го очаквам, че някой ще се появи и ще каже нещо такова. Много ще се стресна, в случай че всички доста го харесат кино лентата. Затова ще видиш по какъв начин във всички персийски килими вършат нарочна неточност. Не можеш да бъдеш по-безгрешен от бога! Ако е справедлива рецензия, несъмнено, одобрявам я.
Да, имах несъмнено. Ето едната беше от моята другарка, с която сме учили дружно, Милена Фучеджиева. И с други хора съм приказвал, само че това са справедливи рецензии, направени с почитание.
Искам да кажа още нещо - някакси се прокрадва в това за корпоративния пиар да се опита да се направи някакъв конфликт сред българските филми. Аз ще пазя всеки български филм. Важно е да излизат положителни български филми. Наистина сега излизат такива, което, дай Боже, в един миг ние да вършим филмопроизводство, тъй като в България такова няма. Обръщам се към феновете: гледайте българските филми! Това е най-важното!
Точно мен пък въобще не могат да ме обвинят в прочувственост във връзка с соца! Даже имаше противоположното, мои тъмносини другари ме питаха за какво шаржирам соца, за какво не покажа мрачните неща от него. Те са били в казарма, не съм чул от тях да описват за неприятните и гадни моменти, а единствено за смешните.
Да, а някои още стоят разкрачени в соца и в този момент.
Много прекрасен въпрос! В тази сцена ние приказваме за свободата, за избора. Нещо повече - за персоналния избор. А какво се случва? Някакъв държавен уред идва и ти споделя: " Махай се, изчезвай, намаш право на избор, ние решаваме, от на следващия ден си различен "! Това продължава, ето 20. век, 21. век - Югославия, Сирия... Освен че тази сцена е обвързвана с мое персонално прекарване и взех решение да го пресъздам, това го върша в чест на майка ми. Тя е изгонена 12-годишна от Северна Добруджа от румънците. Декември месец, зима, сняг, три месеца са спели на гарата в Добрич...
Това имах поради и в чест на майка ми. Тя пееше тогава една румънска ария " Чужденка, мамо, чужденка ". Ние деца със сестра ми на двора ревем, не знаем какъв е текстът, както и в турската ария във кино лентата. Плачем, не смеем са влезем у дома. Защо е трябвало това на майка ми да се случи, за какво е трябвало на всичките тия хора?! С какво право? Докога? Ето по тази причина е тая сцена.
Нещо такова. Това е доста остаряла митологична традиция у нас и в цяла Европа я има. Даже и в приказките. Нашите наречници са постоянно по три. Винаги следят, предат връвта на живота, могат да я скъсат... Това го вкарахме вътре, тъй като от време на време човек, когато е в доста с напрежение положение, като че ли усеща, че някой го следи. Той ги вижда, усеща ги и все пак потегля против Съдбата. Идеята с тях ни беше, че индивидът самичък си взема решение Съдбата, все пак. Не би трябвало да се помирява. Тука по нашите земи, освен в България, има огромно примиряване. Чакай, пробвай, тогава казвай!
Течо порасна, когато стартира да схваща, че не материалният триумф е най-важният, а другото е по-важно.
Ами опари се! Много пъти се опари, не един път. В един миг обаче той стартира да схваща, че в действителност даже и да имаш триумф, какво правиш с него?! Ккво се случва с тебе? Това е най-важното. И за нас най-важните послания са там, когато Течо приказва, че парите не са за това да ги трупаш, а да правиш хубост... Или в монолога с розите... Какво е розата? Дори да я късаш, тя те гледа с обич.
За мен е по този начин! Няма по какъв начин! В персоналните избори е! Личният ти избор е свободата. Но когато достигнеш някакъв триумф, какво се случва с тебе, по какъв начин ползваш триумфа? Какво? Ако духовно не преминеш в други равнища, не станеш по-голям духовно, няма никакъв смисъл.
Всички ние си пречим сами, в случай че се замислиш. Имаше един текст на прототипа на нашия воин, който споделя по този начин: " На мен страната в никакъв случай не ми е пречила, на мен са ми пречили хората. Но най-вече аз съм си пречил! " Така и ние си пречим. Какво е матрицата, нали е това? Ние някакси непринудено сме в нея.
Имаше една сцена, която беше сложна физически. Това беше, когато бяхме на река Тунджа и снимахме, когато Течо скача във водата да гони ковчега. После снимахме на Искър, когато пък идва Хадес с ковчега. Точно на Тунджа беше доста студено. Водата беше доста придошла и четири или шест часа Весо устоя да скача в тая вода зимата. Той е крепко момче, само че би трябвало и да си непукист. Аз можех да се замисля, той не се замисли. Имаше и няколко рискови момента, в които ние го държахме вързан, с цел да не влезе в някой вир. Аз доста държа на екип, на артисти нещо да не се случи. Това беше моментът, в който аз направих компромис със себе си. Оставих на Веселин Плачков той да взема решение нещата за себе си.
А, не е единствено до доверие. Той, в случай че не беше се съгласил, тези подиуми нямаше да ги имаме. Аз не можех да му се дразня, че той няма да се съгласи. Плюс това, в тая студена вода. Трябва да си и здрав, и непукист - аз му смъквам шапка за тия два дни на Веселин. Както смъквам шапка и на дребния Течо.
Много забавно беше с това дете. Ирина Коцева по време на кастинга ме пита какво търсим и аз й споделям: " Търсим Малкия принц с характера на Том Сойер ". И по този начин 10 месеца го търсихме. Месец преди летния сезон, го намерихме. Аз бях отказал един вир, който всички бяха харесали, и аз споделям: " Добре, тоя вир го взимаме, в случай че операторът първи хвърли щерка си в него ". И той незабавно се отхвърли (смее се)!
И ето, намерихме го нашия Алек (6-годишния Алек Токилиев, който играе дребния Течо в " Дамасцена " - бел. ред.). Идва той на фотоси, аз описвам за втория вир, който сме избрали, и майка му споделя: " Аз тоя вир го знам, нали татко му (бащата на Алек - бел. ред.) e от Скобелево! " А ние в тоя миг сме в село Скобелево (община Павел баня - бел. ред.). Търсих плюс това деца, които могат да плуват, а Алек е първенец по плуване за възрастта си. И когато стана, нали знаеш, знаците на Мирозданието. И татко му идва и споделя: " А, той ще скочи, няма проблем! "
Това в това време беше един от най-трудните снимачни дни. Там е едно каменно дере, по едно време придойде водата, дъжд вали... доста тежък ден. За да се качим нагоре, се дърпахме за едни въжета. Аз тогава видях по какъв начин целият екип работи като машина. Викам си: " Е, какъв екип имам! " Това е...
Аз ще стартира от това, което няма да забележим. Няма да забележим, че ние сме мръсни, злобни, зли, комплексирани, наврени в ъгъла, като се погледнем в огледалото, започваме да заекваме. Такива работи няма да се видят в този филм. Напротив, вършим тъкмо противоположното. Аз почитам правилото, че постоянно в едно зрелище, театър, кино, книга, каквото и да е, би трябвало да има лъч вяра. Трябва да го има пътя, който може да се продължи. В това е смисъла. Да, има страдалчество, има " О, Боже ", само че дай да забележим какво оцеля... Значи по този начин ще продължим, по този път.
Имаме го, несъмнено, по какъв начин да го нямаме?! Всеки човек го има на тая земя. Ние имаме малко повече късмет, тъй като сме в Европа.
А, да! Това беше още втория ден. И ние сме се събрали една голяма масовка от 250-300 индивида в читалището на Габарево и те чакат. В това време ние снимаме друго. Трябва привечер да почнем фотоси с тях и през това време те влизат-излизат и най-после едно недоволство: " О, ние тук толкоз доста време висим! " Ама ето, за първи път хората вземат участие в едно такова нещо... Казват ми и аз отивам, стоя на сцената в читалището пред тях и дръпвам една тирада - защо е филмът, какъв филм ще вършим, че в него няма да сме злобни, че няма да има дрога, че няма да има проституция, че няма да има неприятни. Напротив, ще се покаже Розовата котловина, ще покажа хората, ще покажа триумфа - ей такива работи.
Дръпнах една тирада за България и за всичко това и хората започнаха да пляскат, станаха да ме прегръщат и пристигна една лелка и вика: " Вие какъв брой индивида сте бе? " Казвам й, че сега сме 70-80. И тя дава отговор: " А, добре, на следващия ден ше ви донеса две тави баница ". И на другия ден носи тавите с баница.
Искам да кажа на цялата тая масовка от Розовата котловина един бездънен реверанс! С такава плам участваха тези хора и като че ли бяха настоящ воин.
О, да! Розите също!
Тук, в София, знам, че върви в Cine Grand. Ние постояно пускаме стратегия на Фейсбук страницата на кино лентата къде може да се гледа в страната. Много ни е нужна тая среща с публиката, тоя разговор да го има.
Ама аз обичам и да приказвам (смее се)!
Лесно и незабавно. Всъщност моя е концепцията това да стане филм.
Да ти кажа, нищо не ме затрудни. Екипът ни беше доста добър. Аз по принцип бях декларирал още преди фотоси, че няма да понасям неприятно отношение пред камерата. Така се случи, че се наложи да се разделя с двама души.
Събрахме го дружно с Мария Лалева (сценарист и продуцент на " Дамасцена " - бел. ред.). Стана добър тандем. По принцип цялата режисура, която искахме да създадем, е да сложим една нова стъпка в българското кино.
Аз не желая да бъда претенциозен. Това е нова стъпка по повод хем на това кино, което на времето се снимаше - експерти, отношение, атмосфера. В същото време ние за първи път при нас българското кино има възнаграждение на артисти за предподготовка. Никога до момента това не се е случвало. Когато викаме сътрудника за костюми и костюмни проби, му плащаме деня. За пръв път привикваме кастинг от цялата страна и заплащаме на хората командировъчните. Ако не могат да се върнат, плащали сме и хотел, по тази причина, че е пристигнал единствено на кастинг. Така би трябвало да бъде!
Работата ни с основните артисти стартира един месец и половина преди фотосите. Имаше какво да си кажем, какво да утвърждаваме, върху какво да мислим. Защо споделям, че екипът е добър? Ами един от доайените на българското кино Нина Кирова - потенциалът в нея е доста мощен. Аз разгадавам на него. Така беше с доста други хора. В същото време държах снимачният екип да бъде млад, с цел да има силата. Любо Чаталов да вземем за пример първи го видя това, като пристигна първия ден на фотоси. Каза, че имало атмосфера като едно време в киното.
Понеже познавам доста хора, знаех къде да ги потърся и да им се обадя. Събрахме в действителност доста мощен екип, който си вършеше работата и в действителност нямахме никакви проблеми. Това че имахме толкоз доста хора, изобщо не ми е попречило, в противен случай - беше доста вдъхновяващо всичко.
Аз не знам дали Мария се усеща по този начин. Тя има едни други планини високи в себе си. Аз в действителност се усещам подобен, имам поради Тео Ангелопулос и Костурица са такива. Аз съм по средата. Ние сме хубава цивилизация. Ние сме остаряла цивилизация, имаме доста обичаи, които са си останали и това би трябвало да се помни постоянно. От тук е излязла писмеността, най-старото писмо е открито на Балканите - нещо има значи от това в нас. И когато приказваме за българската фантазия, в нея постоянно се съдържа нещо, което би трябвало да напаравиш за духа.
Аз нямам доверие, първо, всички да го гледат кино лентата. Има, несъмнено, доста хора, които са го гледали и доста прелестно ми стана, че трима-четирима ми се обадиха и все младежи и една млада жена ми писа следното: " Вие ме върнахте от Терминал 2! " За мен това беше доста съществено нещо. Затова и аз ще го заявя: Гледайте го, хора, тоя филм! Ние сме го създали с доста обич към целия народ, към нас самите, към природата ни, към всичко, което тук съществува, и то продължава да съществува макар. Винаги ще има хора като нашия Течо (главния воин във кино лентата, чиято роля извършва Веселин Плачков - бел. ред.) по нашите земи, който ще се бори и ще продължава да желае да е тука и у нас да съумява.
Аз по никакъв начин не давам отговор на това, оставям феновете да дават отговор.
Мен това не може да ме засегне. Аз това от дълго време го очаквам, че някой ще се появи и ще каже нещо такова. Много ще се стресна, в случай че всички доста го харесат кино лентата. Затова ще видиш по какъв начин във всички персийски килими вършат нарочна неточност. Не можеш да бъдеш по-безгрешен от бога! Ако е справедлива рецензия, несъмнено, одобрявам я.
Да, имах несъмнено. Ето едната беше от моята другарка, с която сме учили дружно, Милена Фучеджиева. И с други хора съм приказвал, само че това са справедливи рецензии, направени с почитание.
Искам да кажа още нещо - някакси се прокрадва в това за корпоративния пиар да се опита да се направи някакъв конфликт сред българските филми. Аз ще пазя всеки български филм. Важно е да излизат положителни български филми. Наистина сега излизат такива, което, дай Боже, в един миг ние да вършим филмопроизводство, тъй като в България такова няма. Обръщам се към феновете: гледайте българските филми! Това е най-важното!
Точно мен пък въобще не могат да ме обвинят в прочувственост във връзка с соца! Даже имаше противоположното, мои тъмносини другари ме питаха за какво шаржирам соца, за какво не покажа мрачните неща от него. Те са били в казарма, не съм чул от тях да описват за неприятните и гадни моменти, а единствено за смешните.
Да, а някои още стоят разкрачени в соца и в този момент.
Много прекрасен въпрос! В тази сцена ние приказваме за свободата, за избора. Нещо повече - за персоналния избор. А какво се случва? Някакъв държавен уред идва и ти споделя: " Махай се, изчезвай, намаш право на избор, ние решаваме, от на следващия ден си различен "! Това продължава, ето 20. век, 21. век - Югославия, Сирия... Освен че тази сцена е обвързвана с мое персонално прекарване и взех решение да го пресъздам, това го върша в чест на майка ми. Тя е изгонена 12-годишна от Северна Добруджа от румънците. Декември месец, зима, сняг, три месеца са спели на гарата в Добрич...
Това имах поради и в чест на майка ми. Тя пееше тогава една румънска ария " Чужденка, мамо, чужденка ". Ние деца със сестра ми на двора ревем, не знаем какъв е текстът, както и в турската ария във кино лентата. Плачем, не смеем са влезем у дома. Защо е трябвало това на майка ми да се случи, за какво е трябвало на всичките тия хора?! С какво право? Докога? Ето по тази причина е тая сцена.
Нещо такова. Това е доста остаряла митологична традиция у нас и в цяла Европа я има. Даже и в приказките. Нашите наречници са постоянно по три. Винаги следят, предат връвта на живота, могат да я скъсат... Това го вкарахме вътре, тъй като от време на време човек, когато е в доста с напрежение положение, като че ли усеща, че някой го следи. Той ги вижда, усеща ги и все пак потегля против Съдбата. Идеята с тях ни беше, че индивидът самичък си взема решение Съдбата, все пак. Не би трябвало да се помирява. Тука по нашите земи, освен в България, има огромно примиряване. Чакай, пробвай, тогава казвай!
Течо порасна, когато стартира да схваща, че не материалният триумф е най-важният, а другото е по-важно.
Ами опари се! Много пъти се опари, не един път. В един миг обаче той стартира да схваща, че в действителност даже и да имаш триумф, какво правиш с него?! Ккво се случва с тебе? Това е най-важното. И за нас най-важните послания са там, когато Течо приказва, че парите не са за това да ги трупаш, а да правиш хубост... Или в монолога с розите... Какво е розата? Дори да я късаш, тя те гледа с обич.
За мен е по този начин! Няма по какъв начин! В персоналните избори е! Личният ти избор е свободата. Но когато достигнеш някакъв триумф, какво се случва с тебе, по какъв начин ползваш триумфа? Какво? Ако духовно не преминеш в други равнища, не станеш по-голям духовно, няма никакъв смисъл.
Всички ние си пречим сами, в случай че се замислиш. Имаше един текст на прототипа на нашия воин, който споделя по този начин: " На мен страната в никакъв случай не ми е пречила, на мен са ми пречили хората. Но най-вече аз съм си пречил! " Така и ние си пречим. Какво е матрицата, нали е това? Ние някакси непринудено сме в нея.
Имаше една сцена, която беше сложна физически. Това беше, когато бяхме на река Тунджа и снимахме, когато Течо скача във водата да гони ковчега. После снимахме на Искър, когато пък идва Хадес с ковчега. Точно на Тунджа беше доста студено. Водата беше доста придошла и четири или шест часа Весо устоя да скача в тая вода зимата. Той е крепко момче, само че би трябвало и да си непукист. Аз можех да се замисля, той не се замисли. Имаше и няколко рискови момента, в които ние го държахме вързан, с цел да не влезе в някой вир. Аз доста държа на екип, на артисти нещо да не се случи. Това беше моментът, в който аз направих компромис със себе си. Оставих на Веселин Плачков той да взема решение нещата за себе си.
А, не е единствено до доверие. Той, в случай че не беше се съгласил, тези подиуми нямаше да ги имаме. Аз не можех да му се дразня, че той няма да се съгласи. Плюс това, в тая студена вода. Трябва да си и здрав, и непукист - аз му смъквам шапка за тия два дни на Веселин. Както смъквам шапка и на дребния Течо.
Много забавно беше с това дете. Ирина Коцева по време на кастинга ме пита какво търсим и аз й споделям: " Търсим Малкия принц с характера на Том Сойер ". И по този начин 10 месеца го търсихме. Месец преди летния сезон, го намерихме. Аз бях отказал един вир, който всички бяха харесали, и аз споделям: " Добре, тоя вир го взимаме, в случай че операторът първи хвърли щерка си в него ". И той незабавно се отхвърли (смее се)!
И ето, намерихме го нашия Алек (6-годишния Алек Токилиев, който играе дребния Течо в " Дамасцена " - бел. ред.). Идва той на фотоси, аз описвам за втория вир, който сме избрали, и майка му споделя: " Аз тоя вир го знам, нали татко му (бащата на Алек - бел. ред.) e от Скобелево! " А ние в тоя миг сме в село Скобелево (община Павел баня - бел. ред.). Търсих плюс това деца, които могат да плуват, а Алек е първенец по плуване за възрастта си. И когато стана, нали знаеш, знаците на Мирозданието. И татко му идва и споделя: " А, той ще скочи, няма проблем! "
Това в това време беше един от най-трудните снимачни дни. Там е едно каменно дере, по едно време придойде водата, дъжд вали... доста тежък ден. За да се качим нагоре, се дърпахме за едни въжета. Аз тогава видях по какъв начин целият екип работи като машина. Викам си: " Е, какъв екип имам! " Това е...
Аз ще стартира от това, което няма да забележим. Няма да забележим, че ние сме мръсни, злобни, зли, комплексирани, наврени в ъгъла, като се погледнем в огледалото, започваме да заекваме. Такива работи няма да се видят в този филм. Напротив, вършим тъкмо противоположното. Аз почитам правилото, че постоянно в едно зрелище, театър, кино, книга, каквото и да е, би трябвало да има лъч вяра. Трябва да го има пътя, който може да се продължи. В това е смисъла. Да, има страдалчество, има " О, Боже ", само че дай да забележим какво оцеля... Значи по този начин ще продължим, по този път.
Имаме го, несъмнено, по какъв начин да го нямаме?! Всеки човек го има на тая земя. Ние имаме малко повече късмет, тъй като сме в Европа.
А, да! Това беше още втория ден. И ние сме се събрали една голяма масовка от 250-300 индивида в читалището на Габарево и те чакат. В това време ние снимаме друго. Трябва привечер да почнем фотоси с тях и през това време те влизат-излизат и най-после едно недоволство: " О, ние тук толкоз доста време висим! " Ама ето, за първи път хората вземат участие в едно такова нещо... Казват ми и аз отивам, стоя на сцената в читалището пред тях и дръпвам една тирада - защо е филмът, какъв филм ще вършим, че в него няма да сме злобни, че няма да има дрога, че няма да има проституция, че няма да има неприятни. Напротив, ще се покаже Розовата котловина, ще покажа хората, ще покажа триумфа - ей такива работи.
Дръпнах една тирада за България и за всичко това и хората започнаха да пляскат, станаха да ме прегръщат и пристигна една лелка и вика: " Вие какъв брой индивида сте бе? " Казвам й, че сега сме 70-80. И тя дава отговор: " А, добре, на следващия ден ше ви донеса две тави баница ". И на другия ден носи тавите с баница.
Искам да кажа на цялата тая масовка от Розовата котловина един бездънен реверанс! С такава плам участваха тези хора и като че ли бяха настоящ воин.
О, да! Розите също!
Тук, в София, знам, че върви в Cine Grand. Ние постояно пускаме стратегия на Фейсбук страницата на кино лентата къде може да се гледа в страната. Много ни е нужна тая среща с публиката, тоя разговор да го има.
Ама аз обичам и да приказвам (смее се)!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ