Кой в буркан, кой в торбичка – всички са пред

Кой в буркан, кой в торбичка – всички са пред машините за броене на момента

„ В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки “, само че към този момент няма да има стотинки! Тъй като е още рано да раздрънкаме евроцентове, към този момент ще би трябвало да приемем ето тази тъжна картина – опашките в огромните ни хипермаркети, които се образуваха още ранния предиобед. Хората пред тези така наречен банкомати нямат празнично въодушевление. Не желаят и да бъдат снимани. Дори ни гледат с злост, в случай че насочим камерата към това, което са сложили в празните колички нахлуване. Един носи стотинките в найлонова торба, различен в пластмасова бутилка, трети – в стъклено бурканче от бебешко пюре. Имаше и стара жена с касичка прасенце, само че не бе довело внучето, което явно от дълго време е не запомнило за наличието вътре. Хората нямаха въодушевление за приказки. Просто всеки искаше да съобщи трупаното с години домашно имене по чекмеджета, в килери и касички. Нещо като „ бели пари за черни дни “. Повечето очевидно смятаха, че идват черните дни, а белите пари са изцяло обезценени. 

 



Само един „ влъхва “ измежду тях извисяваше глас с метафизичен звук: „ Винаги съм казвал, че икономията е майка на мизерията “. 

Тези така наречен машини за депозит на монети преброяват цената им и издават ваучер за същата сума. В най-хубавия случай с него може да си купиш пакет вафли или стек минерална вода.