След Асад: кой спечели и кой загуби в Сирия
Кой завоюва и загуби в Сирия? И има ли печеливши и губещи измежду външните играчи?
Внезапното рухване на Башар Асад поставя завършек на повече от 60-годишното ръководство в Сирия на партията Баас - арабски социалисти, последователи на арабското единение. Принадлежността на семейство Асад към алауитите (национално и религиозно малцинство в преобладаващо сунитска страна) не беше такова изключение - по едно време в републиката имаше даже кюрдски президенти.
Сирия като цяло е многонационална и многорелигиозна страна, чиито граници са открити след разпадането на Османската империя, т.е. преди 100 години. Създадена от британците и французите, само че същинската самостоятелност датира от малко под 80 години (френските войски се изтеглят през 1946 г.).
Границите на Сирия, както и на останалите страни в района, са случайни: някогашните провинции на Турската империя са разпределени въз основа на ползите и въздействието на колониалните сили. Така се образуват Ирак, Ливан, Сирия и арабските страни от Персийския залив.
В същото време върху земите на Палестина е основана еврейската страна - и от този момент районът се е трансформирал в кървава, незарастваща рана. Сега тази рана е отворена на няколко места по едно и също време и то по метод, който не се е случвал през целия следосмански интервал. Сътресенията от последните две десетилетия бяха единствено подготовка за кулминационната точка, която се случва пред очите ни.
От американската инвазия през 2003 година няма единен Ирак - автономност за кюрдите на север, непрекъснато напрежение сред шиити и сунити. Ливан е рухнал и неподвижен, а към момента незавършената израелска инвазия изостря проблемите.
След рухването на Асад, Сирия, която е в положение на фрагментация от 2011 година, се оказва на кръстопът - изправена пред маса от благоприятни условия: от събиране до финален провал. И всичко това на фона на невижданата кървава интервенция на Израел в Газа – съвсем открит геноцид над палестинците – и полицейския гнет на Западния бряг.
Нетаняху също се възползва от разтърсванията в Сирия, като окупира буферна зона източно от Голанските възвишения, завладяни от Сирия преди половин век, и нападна /превзе/ военни уреди и хранилища на сирийската войска.
Сегашната обстановка е доста по-опасна от всяка обстановка по време на Студената война: тогава Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики към момента имаха съществено въздействие върху своите съдружници в района, а самите тези страни бяха единни и мощни. Сега всичко се разпадна, само че не трябва да виждате нечии злонамерени планове в това.
По-скоро всичко, което се случва, е разследване от множеството насъбрани неточности и закононарушения на външни играчи през последните 100 години, само че изключително след американската офанзива против Ирак през 2003 година
Обединен Ирак беше най-важният детайл от целия Близък изток - безсмисленото (и преференциално единствено за Израел) заличаване на страната даде старт на процесите на безпорядък и дезинтеграция в района. Това стана една от най-важните аргументи за „ Арабската пролет “, началото на гражданската война в Сирия и появяването на ИДИЛ („ Ислямския халифат “).
Преди 10 години цялостният колапс на Сирия беше спрян, само че част от страната към момента остана отвън контрола на Асад: кюрдите (с американско военно присъствие), протурските региони на север и ислямистите в Идлиб. Сега на власт в Дамаск пристигнаха ислямистите, които преди време се отделиха от победената ИДИЛ.
Очевидно те не са в въодушевление за силово угнетяване на кюрдите, кавга с алауити и като цяло не желаят да разчистват сметки с губещите и в случай че това се случи, тогава ще има късмет да се събере Сирия във формата на федерация. Но по пътя към тази алтернатива има освен различия сред разнообразни райони, фракции, племена и сили в границите на сирийското общество, само че и ползите на външни играчи.
Ще съумеят ли да преодолеят изкушението да се разгласят за победител? Сега на Запад има мощни гласове на успех, че Иран и Русия са изгубили и даже че това „ историческо проваляне “ би трябвало да се трансформира в спомагателен тласък за увеличение на поддръжката за Украйна в битката против Русия, която „ пропусна удар “.
И би било хубаво сходни изказвания да се вършат просто като част от пропагандна война, само че някои западни елити просто стартират да имат вяра в това. Влиянието на Европа и даже на Съединени американски щати върху протичащото се в Сирия обаче не е толкоз огромно – доста повече в този момент зависи от Турция.
Засега Анкара се държи под надзор, т.е. схваща неяснотата и многовариантността на протичащото се и работи деликатно. Удовлетворението от рухването на Асад по никакъв метод не прикрива опасенията за опцията за образуване на самостоятелен Кюрдистан и всяко ново ислямистко държавно управление в Дамаск, откакто малко се ускори, ще насочи вниманието си към северните региони на страната, следени от про -турските групировки.
По принцип в Дамаск не може да има протурски режим, само че до каква степен той ще бъде другарски надъхан към Турция зависи от държанието на Ердоган и способността му да обуздае съществуващите експанзионистични упоритости.
Всъщност, въз основа на районни и световни сюжети (а освен на двустранни отношения), Турция даже не се интересува от изместването на нашите военни бази от Сирия - тъкмо както не е в полза на двамата Мохамед, саудитския принц и президента на Емирството.
Силното наличие на Русия в района обслужва ползите на монархиите от Персийския залив, които от дълго време заобикалят да залагат на американците (и на Запада като цяло). Ясно е, че Западът ще се опита да разиграе „ съветската карта “ в играта с новите управници на Сирия - да вземем за пример унищожаване на глобите в подмяна на отхвърли от базите, само че тук сирийските водачи могат в отговор да разиграят „ многовекторната карта “, т.е. тяхната взаимозависимост от монархиите в Персийския залив.
Във всеки случай Русия ще остане значим състезател в района, само че самият район е на прага на огромна промяна. Ако Сирия не може да бъде събрана още веднъж (или най-малко да се предотврати цялостното й разпадане), тогава нейната разпродажба може да провокира преначертаване на границите на целия район: в последна сметка Сирия е същинският базов камък на Близкия изток. Издърпайте го и всичко ще се срути.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11947Роксолана Жигон: Конфликтът в Сирия е бил единствено отлаган! Опонентите на Русия се възползваха от обстановката сега!Алтернативен Поглед9263Роксолана Жигон: Участието на Лавров в съвещанието на ОССЕ в Малта е лъч вяра за връзките на Европа с РусияАлтернативен Поглед34717Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: Самият факт, че популацията на Сирия не се подвигна да води война с бунтовниците е показателенАлтернативен Поглед22488Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: " България постоянно е избирала погрешен господар " Алтернативен Поглед40431Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед294948Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124633Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед121144Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед87965Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняци
Източник: pogled.info
Внезапното рухване на Башар Асад поставя завършек на повече от 60-годишното ръководство в Сирия на партията Баас - арабски социалисти, последователи на арабското единение. Принадлежността на семейство Асад към алауитите (национално и религиозно малцинство в преобладаващо сунитска страна) не беше такова изключение - по едно време в републиката имаше даже кюрдски президенти.
Сирия като цяло е многонационална и многорелигиозна страна, чиито граници са открити след разпадането на Османската империя, т.е. преди 100 години. Създадена от британците и французите, само че същинската самостоятелност датира от малко под 80 години (френските войски се изтеглят през 1946 г.).
Границите на Сирия, както и на останалите страни в района, са случайни: някогашните провинции на Турската империя са разпределени въз основа на ползите и въздействието на колониалните сили. Така се образуват Ирак, Ливан, Сирия и арабските страни от Персийския залив.
В същото време върху земите на Палестина е основана еврейската страна - и от този момент районът се е трансформирал в кървава, незарастваща рана. Сега тази рана е отворена на няколко места по едно и също време и то по метод, който не се е случвал през целия следосмански интервал. Сътресенията от последните две десетилетия бяха единствено подготовка за кулминационната точка, която се случва пред очите ни.
От американската инвазия през 2003 година няма единен Ирак - автономност за кюрдите на север, непрекъснато напрежение сред шиити и сунити. Ливан е рухнал и неподвижен, а към момента незавършената израелска инвазия изостря проблемите.
След рухването на Асад, Сирия, която е в положение на фрагментация от 2011 година, се оказва на кръстопът - изправена пред маса от благоприятни условия: от събиране до финален провал. И всичко това на фона на невижданата кървава интервенция на Израел в Газа – съвсем открит геноцид над палестинците – и полицейския гнет на Западния бряг.
Нетаняху също се възползва от разтърсванията в Сирия, като окупира буферна зона източно от Голанските възвишения, завладяни от Сирия преди половин век, и нападна /превзе/ военни уреди и хранилища на сирийската войска.
Сегашната обстановка е доста по-опасна от всяка обстановка по време на Студената война: тогава Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики към момента имаха съществено въздействие върху своите съдружници в района, а самите тези страни бяха единни и мощни. Сега всичко се разпадна, само че не трябва да виждате нечии злонамерени планове в това.
По-скоро всичко, което се случва, е разследване от множеството насъбрани неточности и закононарушения на външни играчи през последните 100 години, само че изключително след американската офанзива против Ирак през 2003 година
Обединен Ирак беше най-важният детайл от целия Близък изток - безсмисленото (и преференциално единствено за Израел) заличаване на страната даде старт на процесите на безпорядък и дезинтеграция в района. Това стана една от най-важните аргументи за „ Арабската пролет “, началото на гражданската война в Сирия и появяването на ИДИЛ („ Ислямския халифат “).
Преди 10 години цялостният колапс на Сирия беше спрян, само че част от страната към момента остана отвън контрола на Асад: кюрдите (с американско военно присъствие), протурските региони на север и ислямистите в Идлиб. Сега на власт в Дамаск пристигнаха ислямистите, които преди време се отделиха от победената ИДИЛ.
Очевидно те не са в въодушевление за силово угнетяване на кюрдите, кавга с алауити и като цяло не желаят да разчистват сметки с губещите и в случай че това се случи, тогава ще има късмет да се събере Сирия във формата на федерация. Но по пътя към тази алтернатива има освен различия сред разнообразни райони, фракции, племена и сили в границите на сирийското общество, само че и ползите на външни играчи.
Ще съумеят ли да преодолеят изкушението да се разгласят за победител? Сега на Запад има мощни гласове на успех, че Иран и Русия са изгубили и даже че това „ историческо проваляне “ би трябвало да се трансформира в спомагателен тласък за увеличение на поддръжката за Украйна в битката против Русия, която „ пропусна удар “.
И би било хубаво сходни изказвания да се вършат просто като част от пропагандна война, само че някои западни елити просто стартират да имат вяра в това. Влиянието на Европа и даже на Съединени американски щати върху протичащото се в Сирия обаче не е толкоз огромно – доста повече в този момент зависи от Турция.
Засега Анкара се държи под надзор, т.е. схваща неяснотата и многовариантността на протичащото се и работи деликатно. Удовлетворението от рухването на Асад по никакъв метод не прикрива опасенията за опцията за образуване на самостоятелен Кюрдистан и всяко ново ислямистко държавно управление в Дамаск, откакто малко се ускори, ще насочи вниманието си към северните региони на страната, следени от про -турските групировки.
По принцип в Дамаск не може да има протурски режим, само че до каква степен той ще бъде другарски надъхан към Турция зависи от държанието на Ердоган и способността му да обуздае съществуващите експанзионистични упоритости.
Всъщност, въз основа на районни и световни сюжети (а освен на двустранни отношения), Турция даже не се интересува от изместването на нашите военни бази от Сирия - тъкмо както не е в полза на двамата Мохамед, саудитския принц и президента на Емирството.
Силното наличие на Русия в района обслужва ползите на монархиите от Персийския залив, които от дълго време заобикалят да залагат на американците (и на Запада като цяло). Ясно е, че Западът ще се опита да разиграе „ съветската карта “ в играта с новите управници на Сирия - да вземем за пример унищожаване на глобите в подмяна на отхвърли от базите, само че тук сирийските водачи могат в отговор да разиграят „ многовекторната карта “, т.е. тяхната взаимозависимост от монархиите в Персийския залив.
Във всеки случай Русия ще остане значим състезател в района, само че самият район е на прага на огромна промяна. Ако Сирия не може да бъде събрана още веднъж (или най-малко да се предотврати цялостното й разпадане), тогава нейната разпродажба може да провокира преначертаване на границите на целия район: в последна сметка Сирия е същинският базов камък на Близкия изток. Издърпайте го и всичко ще се срути.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед11947Роксолана Жигон: Конфликтът в Сирия е бил единствено отлаган! Опонентите на Русия се възползваха от обстановката сега!Алтернативен Поглед9263Роксолана Жигон: Участието на Лавров в съвещанието на ОССЕ в Малта е лъч вяра за връзките на Европа с РусияАлтернативен Поглед34717Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: Самият факт, че популацията на Сирия не се подвигна да води война с бунтовниците е показателенАлтернативен Поглед22488Княз Никита Лобанов-Ростовски, проф. Иво Христов: " България постоянно е избирала погрешен господар " Алтернативен Поглед40431Яков Кедми: Русия ще пусне ли в идващите три дни нов „ Орешник “ и до каква степен?Алтернативен Поглед294948Саймън Ципис: Англосаксонската цивилизация желае да трансформира останалите в свои колонииАлтернативен Поглед124633Яков Кедми за удара по Южмаш: Не будете звяра! Не будете Руската Мечка! Тя е свирепа, в случай че я разбудите!Алтернативен Поглед121144Проф. Иво Христов с безпощадно признание за българските реалностиАлтернативен Поглед87965Валентин Вацев: Русия към този момент не е на колене, промените са необратими, Путин няма да позволи договорняци
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ