Празникът на нацията
" Кой ще възрази националният празник да е 24 май? " - откровено се министър-председателят и академик от международна големина Николай Денков, малко откакто беше обобщил: " 24 май е празник, който прави по съразмерен метод прехода от предишното към бъдещето. "
Така е, когато преглеждат 24 май като празник на просветата и образованието (преди всичко приблизително и висше) и на тези двама чичковци, които са измислили буквичките, с цел да можем да пишем с тях " Честит 8 март, блага мамо! ". Всъщност на този ден с признателност честваме не друго, а раждането на българския литературен език, на който е преведено словото Божие. Честваме сливането на словото Божие със словото на българския народ. 24 май е най-хубавият празник за българите. По-хубав би бил само покръстването им, само че то не е обвързвано с съответна дата.
Обаче там е работата, че не е народен.
Той е по-скоро космополитен, тъй като визира повече от една народи, визира доста хора по наддържавен, надтериториален и надсветски метод. А в случай че ще избираме космополитен празници за национални, умерено бихме могли да се спрем и на Коледа, да вземем за пример. Кога ви е националният празник, българи? На Коледа, на Коледа! Или пък на международния ден за битка с пърхота!
Националният празник, както сочи името, би трябвало да е обвързван с нацията, а през 9 век е извънредно рано, немислимо рано да се приказва за нация по каквито и да било стандарти.
Празникът на една нация би трябвало да е моментът на нейното раждане. Вие кажете кой е този миг за българската нация - Паисиевата история, Екзархията, Априлското въстание, Освобождението, Съединението или Независимостта.
За да отговорим на този въпрос, би трябвало да приемем някаква формулировка за нация. Колкото е по-широка тази формулировка, толкоз по-назад във времето можем да търсим празника си. Ако да вземем за пример акцентът е върху самоосъзнаването, Паисий е добре. Ако е върху териториалния интегритет, тогава е Екзархията. Ако ли пък водеща е държавността, то дано е освобождението (Сан Стефано или Берлин - както се разберете посред си) или приемането на първата конституция (и последната законна) на 16 април 1879 година Трудно може да е Независимостта, тъй като по нейно време към този момент от дълго време сме безспорна нация, само че и тя става от избрана позиция.
А акцентът при избора на народен празник може да е чисто политически - както да вземем за пример беше при избора на 9 септември. По тази прилика в този момент може да е датата на встъпване в служба на кабинета " Денков ". През втората половина на ротационното държавно управление народен празник ще бъде рожденият ден на Бойко Борисов и по този начин.
Всичко това е, несъмнено, в случай че приказваме строго за нация, а не в същото време и за жанр, народ и националност. Каква е разликата?
Разликата сред народ и нация е нещо като разликата сред човек и жител. Човекът може да бъде най-различни неща - татко, християнин, ортодонт, - в това число и жител в част от битността си. Народът също може да бъде най-различни неща, в това число и нация.
В основата са фамилията и родът - първите структури, които дефинират индивида като освен това от субект. Както индивидът има душа, по този начин и родът има нещо като душа, което го кара да се усеща самостоятелен от другите родове - по този начин да се каже: гласът на кръвта. Този глас го чуват още Каин и Сит (защото Авел към този момент е нямало по какъв начин да го чуе), чули са го и синовете на Ной, когато са се пръснати по света, с цел да произведат другите раси.
После, съгласно промисъла за историческото развиване на човечеството, родът става племе, а племето - народ. Народността е друго. Тя е жанр в границите на нация, като нацията е водеща при самоопределянето.
Народът е същина, нацията е качество.
Нацията е належащо качество през последните 200 и недостатък години (от когато и сама тя съществува), тъй като светът се състои от национални страни. Има страни, в които нацията съвсем не се покрива с народа или народите - да вземем за пример Съединените щати, Австралия, Индия, Китай и прочие
Така че, в случай че би трябвало да се върнем там, откъдето тръгнахме, българите би трябвало да си изберат за народен празник някакво събитие, обвързвано с качеството им точно на нация, а не на жанр , племе или народ. Ако обаче българите решат да проявят неочаквана просторност, то могат да се огледат обратно в историята освен за раждането на нацията, само че и за раждането на народа. И доколкото народът има нещо като душа, то и раждането му би трябвало да се търси в нравствен проект. От тази позиция 24 май, празникът който отбелязва раждането на българското слово, пренесло словото Божие, е чудесна кандидатура.
За жал, тези които за следващ път оферират 24 май за народен (какъвто не е) празник, не гледат на нещата по гореизложения метод, а много по-опростено. Гледат като че ли единствено пиарски - да се покаже междинен пръст на Русия, преди да са изтекли първите 9 месеца от ротационното държавно управление. Не споделям, че е неприятно да се демонстрира междинен пръст - една уважаваща себе си страна е длъжна непрестанно да демонстрира междинни пръсти във всевъзможни направления. Но националният празник е нещо, което се чака да бъде малко по-дълговечно от политическата обстановка и злобата на деня. Конституцията също, само че това е тематика на различен диалог. Освен това мисля че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Така е, когато преглеждат 24 май като празник на просветата и образованието (преди всичко приблизително и висше) и на тези двама чичковци, които са измислили буквичките, с цел да можем да пишем с тях " Честит 8 март, блага мамо! ". Всъщност на този ден с признателност честваме не друго, а раждането на българския литературен език, на който е преведено словото Божие. Честваме сливането на словото Божие със словото на българския народ. 24 май е най-хубавият празник за българите. По-хубав би бил само покръстването им, само че то не е обвързвано с съответна дата.
Обаче там е работата, че не е народен.
Той е по-скоро космополитен, тъй като визира повече от една народи, визира доста хора по наддържавен, надтериториален и надсветски метод. А в случай че ще избираме космополитен празници за национални, умерено бихме могли да се спрем и на Коледа, да вземем за пример. Кога ви е националният празник, българи? На Коледа, на Коледа! Или пък на международния ден за битка с пърхота!
Националният празник, както сочи името, би трябвало да е обвързван с нацията, а през 9 век е извънредно рано, немислимо рано да се приказва за нация по каквито и да било стандарти.
Празникът на една нация би трябвало да е моментът на нейното раждане. Вие кажете кой е този миг за българската нация - Паисиевата история, Екзархията, Априлското въстание, Освобождението, Съединението или Независимостта.
За да отговорим на този въпрос, би трябвало да приемем някаква формулировка за нация. Колкото е по-широка тази формулировка, толкоз по-назад във времето можем да търсим празника си. Ако да вземем за пример акцентът е върху самоосъзнаването, Паисий е добре. Ако е върху териториалния интегритет, тогава е Екзархията. Ако ли пък водеща е държавността, то дано е освобождението (Сан Стефано или Берлин - както се разберете посред си) или приемането на първата конституция (и последната законна) на 16 април 1879 година Трудно може да е Независимостта, тъй като по нейно време към този момент от дълго време сме безспорна нация, само че и тя става от избрана позиция.
А акцентът при избора на народен празник може да е чисто политически - както да вземем за пример беше при избора на 9 септември. По тази прилика в този момент може да е датата на встъпване в служба на кабинета " Денков ". През втората половина на ротационното държавно управление народен празник ще бъде рожденият ден на Бойко Борисов и по този начин.
Всичко това е, несъмнено, в случай че приказваме строго за нация, а не в същото време и за жанр, народ и националност. Каква е разликата?
Разликата сред народ и нация е нещо като разликата сред човек и жител. Човекът може да бъде най-различни неща - татко, християнин, ортодонт, - в това число и жител в част от битността си. Народът също може да бъде най-различни неща, в това число и нация.
В основата са фамилията и родът - първите структури, които дефинират индивида като освен това от субект. Както индивидът има душа, по този начин и родът има нещо като душа, което го кара да се усеща самостоятелен от другите родове - по този начин да се каже: гласът на кръвта. Този глас го чуват още Каин и Сит (защото Авел към този момент е нямало по какъв начин да го чуе), чули са го и синовете на Ной, когато са се пръснати по света, с цел да произведат другите раси.
После, съгласно промисъла за историческото развиване на човечеството, родът става племе, а племето - народ. Народността е друго. Тя е жанр в границите на нация, като нацията е водеща при самоопределянето.
Народът е същина, нацията е качество.
Нацията е належащо качество през последните 200 и недостатък години (от когато и сама тя съществува), тъй като светът се състои от национални страни. Има страни, в които нацията съвсем не се покрива с народа или народите - да вземем за пример Съединените щати, Австралия, Индия, Китай и прочие
Така че, в случай че би трябвало да се върнем там, откъдето тръгнахме, българите би трябвало да си изберат за народен празник някакво събитие, обвързвано с качеството им точно на нация, а не на жанр , племе или народ. Ако обаче българите решат да проявят неочаквана просторност, то могат да се огледат обратно в историята освен за раждането на нацията, само че и за раждането на народа. И доколкото народът има нещо като душа, то и раждането му би трябвало да се търси в нравствен проект. От тази позиция 24 май, празникът който отбелязва раждането на българското слово, пренесло словото Божие, е чудесна кандидатура.
За жал, тези които за следващ път оферират 24 май за народен (какъвто не е) празник, не гледат на нещата по гореизложения метод, а много по-опростено. Гледат като че ли единствено пиарски - да се покаже междинен пръст на Русия, преди да са изтекли първите 9 месеца от ротационното държавно управление. Не споделям, че е неприятно да се демонстрира междинен пръст - една уважаваща себе си страна е длъжна непрестанно да демонстрира междинни пръсти във всевъзможни направления. Но националният празник е нещо, което се чака да бъде малко по-дълговечно от политическата обстановка и злобата на деня. Конституцията също, само че това е тематика на различен диалог. Освен това мисля че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ