Задава се голяма драма с пенсиите в България
Кой ще заплаща пенсиите на днешните работещи в IT-сектора след трийсетина години? Тогава над 50% от популацията на България няма да е интензивно на пазара на труда - по прогнози на специалисти. А техните пенсии ще са високи - поради осигуровките, плащани на оптималния застрахователен предел. За 2024 година този предел още веднъж се повишава - на 3750 лв. по отношение на актуалните 3400 лв..
И въпреки заетите в областта на осведомителните технологии да заплащат най-високите осигуровки, в случай че желаят да получат и високите си пенсии, ще би трябвало да ги изработят други. Тези 14.8%, които софтуерните инженери, компютърните програмисти, заетите в прът центровете и други заплащат от заплатите си, не се натрупват в самостоятелни сметки, където да се икономисват, а се раздават за нечии други пенсии. Както, прочее, и на останалите осигуряващи се. Така че им остава да се надяват, че през 2050 година в България ще има задоволително работещи. А в действителност демографските трендове са мощно отрицателни и няма изгледи да се извърнат, защото политиците избират тактиките пред дейностите.
Деформиран пенсионен модел
Но днешните ръководещи не се интересуват от бъдещето на пенсионната система, също както и други преди тях. В противоположен случай щяха да се заемат с реформирането ѝ, защото в този бранш е нужна дълготрайна тактика, която да не завършва с следващия управнически мандат. Но дотук единствено двама обществени министри предложиха такива промени - Иван Нейков (вече покойник) и Ивайло Калфин във второто държавно управление на Бойко Борисов. Следващите ръководства обаче ги ревизираха.
Резултатът е, че пенсионният модел в България към този момент е мощно деформиран. В проектобюджета за 2024 приходите от осигуровки още веднъж покриват едвам половината от нужните средства за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) - в действителност 48%. Предвидени са разноски за 24.343 милиарда лв., като осигурителните вноски ще покрият 12.73 милиарда лв., останалите - от републиканския бюджет. Според плановете на Националния застрахователен институт близо 3% от тези над 12 милиарда се чакат от покачването на оптималния застрахователен предел.
Българските финансови министри карат по този начин от години. Каквото не доближава от осигуровки, се взима от данъкоплатците посредством прехвърляния от бюджета. Така страната на два пъти взема от работещите българи - веднъж харчи осигуровките им за пенсии, повторно взема от налозите им за същото.
Но е абдикирала от изсветляване на приходи, другояче нямаше да има близо един милион българи, осигуряващи се на минималната работна заплата - повече от една трета от всички заети, написа " Дойче веле ".
ГЕРБ и Движение за права и свободи бранят " своите "
В проектобюджета за следващата година Министерството на финансите заложи минималният приход за самоосигуряващи се лица, както и за земеделците и тютюнопроизводителите да се изравни с плануванаъа минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв.. Но на съвещание на парламентарната бюджетна комисия ГЕРБ и Движение за права и свободи го отхвърлиха, настоявайки прагът за земеделците и тютюнопроизводителите да се резервира на сегашното си равнище от 780 лв., колкото е тазгодишната минимална работна заплата. Несъгласието им провокира безпорядък с гласувания и прегласувания и в последна сметка последната дума остана за пленарната зала. Предвид опцията на тези две партии да активизират гласове от други политически сили, по-големи са възможностите земеделците и тютюнопроизводителите да продължат да се обезпечават на 780 лв., до момента в който оптималният застрахователен предел ще се вдигне с нови 350 лв..
Възраженията на представители на IT-сектора не бяха чути - нито че растежът в бранша, който е 20% за първото полугодие, спада доста в края на годината, нито че предстоят съкращения и евентуално заледяване на хонорари. Преди време по Нова телевизия ръководителят на Българската асоциация на софтуерните компании Доброслав Димитров разяснява, че страната желае да вземе още от съзнателните платци, вместо да изкара " на ярко " работещите в сивия бранш, които и в този момент не заплащат налози и осигуровки. Според него не повече от 300 000 са хората в България, които се обезпечават на оптималната, разрешена от закона сума.
" Горещите картофи "
Но ограниченията на властта не предизвикват броят им да се усили. Лобито на ресторантьорите и този път надви. И по този начин през 2024 те освен ще запазят позволената им поради пандемията 9% ставка по Данък добавена стойност вместо 20%, само че и няма да заплащат заплати по банков път. Тези въпроси политиците вземат решение със забележителна експедитивност.
Затова пък се пазят от къде-къде по-трудните - за пенсионната възраст, категориите труд, размера на осигурителните вноски, по-добрата събираемост на приходите в ДОО, схемите с подправените болнични, нова система за инвалидните пенсии... Много по-лесно е, когато им потрябват пари за пенсии, да " острижат " още тези, чиито приходи са на ярко, да изпомпат още от налозите на всички, а и да ги покачат. Все някак ще би трябвало да се заплащат високите пенсии на пенсионираните айтита след 30 години.
И въпреки заетите в областта на осведомителните технологии да заплащат най-високите осигуровки, в случай че желаят да получат и високите си пенсии, ще би трябвало да ги изработят други. Тези 14.8%, които софтуерните инженери, компютърните програмисти, заетите в прът центровете и други заплащат от заплатите си, не се натрупват в самостоятелни сметки, където да се икономисват, а се раздават за нечии други пенсии. Както, прочее, и на останалите осигуряващи се. Така че им остава да се надяват, че през 2050 година в България ще има задоволително работещи. А в действителност демографските трендове са мощно отрицателни и няма изгледи да се извърнат, защото политиците избират тактиките пред дейностите.
Деформиран пенсионен модел
Но днешните ръководещи не се интересуват от бъдещето на пенсионната система, също както и други преди тях. В противоположен случай щяха да се заемат с реформирането ѝ, защото в този бранш е нужна дълготрайна тактика, която да не завършва с следващия управнически мандат. Но дотук единствено двама обществени министри предложиха такива промени - Иван Нейков (вече покойник) и Ивайло Калфин във второто държавно управление на Бойко Борисов. Следващите ръководства обаче ги ревизираха.
Резултатът е, че пенсионният модел в България към този момент е мощно деформиран. В проектобюджета за 2024 приходите от осигуровки още веднъж покриват едвам половината от нужните средства за бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) - в действителност 48%. Предвидени са разноски за 24.343 милиарда лв., като осигурителните вноски ще покрият 12.73 милиарда лв., останалите - от републиканския бюджет. Според плановете на Националния застрахователен институт близо 3% от тези над 12 милиарда се чакат от покачването на оптималния застрахователен предел.
Българските финансови министри карат по този начин от години. Каквото не доближава от осигуровки, се взима от данъкоплатците посредством прехвърляния от бюджета. Така страната на два пъти взема от работещите българи - веднъж харчи осигуровките им за пенсии, повторно взема от налозите им за същото.
Но е абдикирала от изсветляване на приходи, другояче нямаше да има близо един милион българи, осигуряващи се на минималната работна заплата - повече от една трета от всички заети, написа " Дойче веле ".
ГЕРБ и Движение за права и свободи бранят " своите "
В проектобюджета за следващата година Министерството на финансите заложи минималният приход за самоосигуряващи се лица, както и за земеделците и тютюнопроизводителите да се изравни с плануванаъа минимална работна заплата (МРЗ) от 933 лв.. Но на съвещание на парламентарната бюджетна комисия ГЕРБ и Движение за права и свободи го отхвърлиха, настоявайки прагът за земеделците и тютюнопроизводителите да се резервира на сегашното си равнище от 780 лв., колкото е тазгодишната минимална работна заплата. Несъгласието им провокира безпорядък с гласувания и прегласувания и в последна сметка последната дума остана за пленарната зала. Предвид опцията на тези две партии да активизират гласове от други политически сили, по-големи са възможностите земеделците и тютюнопроизводителите да продължат да се обезпечават на 780 лв., до момента в който оптималният застрахователен предел ще се вдигне с нови 350 лв..
Възраженията на представители на IT-сектора не бяха чути - нито че растежът в бранша, който е 20% за първото полугодие, спада доста в края на годината, нито че предстоят съкращения и евентуално заледяване на хонорари. Преди време по Нова телевизия ръководителят на Българската асоциация на софтуерните компании Доброслав Димитров разяснява, че страната желае да вземе още от съзнателните платци, вместо да изкара " на ярко " работещите в сивия бранш, които и в този момент не заплащат налози и осигуровки. Според него не повече от 300 000 са хората в България, които се обезпечават на оптималната, разрешена от закона сума.
" Горещите картофи "
Но ограниченията на властта не предизвикват броят им да се усили. Лобито на ресторантьорите и този път надви. И по този начин през 2024 те освен ще запазят позволената им поради пандемията 9% ставка по Данък добавена стойност вместо 20%, само че и няма да заплащат заплати по банков път. Тези въпроси политиците вземат решение със забележителна експедитивност.
Затова пък се пазят от къде-къде по-трудните - за пенсионната възраст, категориите труд, размера на осигурителните вноски, по-добрата събираемост на приходите в ДОО, схемите с подправените болнични, нова система за инвалидните пенсии... Много по-лесно е, когато им потрябват пари за пенсии, да " острижат " още тези, чиито приходи са на ярко, да изпомпат още от налозите на всички, а и да ги покачат. Все някак ще би трябвало да се заплащат високите пенсии на пенсионираните айтита след 30 години.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ