Франция затвори врата пред крайнодесните и я отвори за крайната левица
Кой пестник е по-приемлив - този, който идва най-отляво или този, който идва най-отдясно? Франция беше сложена единствено сред тези две благоприятни условия на парламентарните избори. Крайната десница отстъпи, само че в този момент тук е крайната левица - в коалиция на леви сили, които са прекомерно разнообразни, с цел да оцелеят дружно.
Френският президент Еманюел Макрон по този начин и не получи това, което искаше. Само преди месец той твърдеше, че насрочва изключителни избори, с цел да получи повече изясненост за желанията на французите. Каза го малко след безапелационната победа на крайната десница в европейските избори.
Но не щеш ли мина и изключителното гласоподаване за народен парламент, а яснотата, която търсеше Макрон, по този начин и не пристигна. Най-голямата част от гласовете отиде към небрежно образувана коалиция на леви сили, измежду които има и крайни обединения. Те ще би трябвало да ръководят дружно с либералите към Макрон и да се борят на два фронта - единият е вътре в лявата коалиция, а другият - в връзките със настоящия президент.
Две изненади
На парламентарните избори във Франция на 7 юли се случиха две изненадващи неща.
Първото е, че „ Национален общ брой “ на Марин Льо Пен не просто безусловно болшинство на втория тур, само че и приключи на трето място с близо 100 места по-малко от по-смелите предварителни прогнози.
Ето за какво е изненада. Крайнодясната партия се показа извънредно мощно в първия тур на гласуването и победи останалите с историческа преднина. Никога до момента сходна групировка не е печелила толкоз доста.
Второто изненадващо нещо е, че махалото се завъртя към другия завършек на политическия набор. Защото в левия алианс „ Нов национален фронт “ , който се обрисува като най-голямата парламентарна мощ, участват комунисти и крайнолеви, които, също като крайнодесните, малко на брой желаят във властта.
При по този начин получените резултати това, което никого няма да изненада, е, че неналичието на болшинство евентуално ще докара до застой в работата на Народното събрание, което акцентира какъв брой поляризирано е френското общество. Франция в този момент навлиза в неразучена територия, споделят анализатори.
„ Никой не очакваше това “
Ето я и равносметката. Лявата коалиция „ Нов национален фронт “ ще вземе най-вече места в Народното събрание - 182. Центристката партия на президента Еманюел Макрон „ Заедно “ е втора със 168 места, следвана от „ Национален общ брой “ на трето място със 143 места.
„ Честно казано, никой не очакваше това “, споделя редакторът за Европа на Радио Свободна Европа Рикард Йозвяк .
След като „ Национален общ брой “ излезе от като водеща партия, центристките и левите партии се съгласиха да отдръпват общо 221 претенденти (83 от тях от партията на Макрон и 132 от левицата),, в които по-голям късмет за победа ще имат крайнодесните претенденти на Марин Льо Пен .
Двата тура на изборите във Франция имат напълно друга цел, сподели за Радио Свободна Европа Жак Рупник , шеф на Центъра за интернационалните проучванията CERI в Париж.
" На първия тур гласувате за претендента, който предпочитате. На втория обаче гласувате не безусловно за, а най-много против оня, който не желаете да влезе в Народното събрание ", изясни Рупник.
Спирането на подема на „ Национален общ брой “ беше най-важният приоритет за доста французи и това изяснява импулсът, който се сътвори сред двата тура на изборите.
Ще има ли Франция ляв министър председател?
Жан-Люк Меланшон , „ Непокорна Франция “ и един от ръководителите на обединението „ Нов национален фронт “, изиска на левицата да ѝ бъде даден късмет да сформира държавно управление.
Всъщност изборните правила във Франция допускат, че Макрон би трябвало да предложения политик от най-голямата парламентарна мощ да поеме ролята на министър председател.
Досегашният министър-председател Габриел Атал сподели, че ще подаде оставка, само че си остави малка врата да оглави служебно държавно управление за времето на Олимпийските игри в Париж, които стартират на 26 юли. В понеделник Макрон към този момент го остави краткотрайно на поста като министър председател за неустановен интервал.
Иначе френският президент най-вероятно ще изследва всички варианти, преди вероятно да номинира министър-председател от лявата коалиция.
Един от разновидностите пред него е да се опита да раздели левия съюз, който е фрагментарен и се сплоти напълно неотдавна – едвам откакто Макрон изненадващо свика предварителните избори, откакто изгуби европейските. „ Нов национален фронт “ сплотява в един лагер надълбоко разграничените преди този момент социалисти, зелени, комунисти и крайнолявата „ Непокорна Франция “ .
Друг вид би бил „ държавно управление на специалисти “, необвързано с политически партии, само че подобен въпреки всичко ще се нуждае от утвърждение на болшинството депутати в Народното събрание. Според Рупник левицата най-вероятно няма да желае да поддържа сходно експертно държавно управление, защото ще упорства, че тя е спечелила изборите и ще желае да извършва своята стратегия.
" Лявата стратегия е безусловно неизпълнима, тъй като дава обещание толкоз доста неща, които нямат и най-малък късмет да бъдат изпълнени. Хазната е празна ", сподели Рупник.
Въпреки че загубата на крайната десница може да е била облекчение за вложителите, те евентуално и в този момент не са изключително спокойни, защото левицата е подготвена да сформира държавното управление с стопански проекти, които биха могли да нападат доста от про-пазарните промени на Макрон.
„ Макрон е отслабен, само че не изхвърлен “
Безспорно Еманюел Макрон ще участва на идната знакова среща на върха на НАТО във Вашингтон като отслабена фигура. Франция пък остана без устойчиво ръководещо болшинство по-малко от три седмици преди Париж да бъде хазаин на Олимпийските игри.
„ Бих споделил, че Макрон е отслабен, той е надолу, само че не е изхвърлен “, сподели Рупник. Според него обаче макар изискванията за вътрешна неустойчивост, външната политика би трябвало да остане непоклатима.
Ще се появят някои компликации при положение, че левият алианс образува или стане част от държавното управление. Самият „ Нов национален фронт “ е разграничен по някои външнополитически въпроси като да вземем за пример отводът на партията на Меланшон да назова Хамас терористична формация. В безрезервната поддръжка за Украйна също могат да се появят пукнатини.
Какво следва за „ Национален общ брой “
Льо Пен , която възнамерява да се кандидатира за четвърти път за президентския пост през 2027 година, сподели, че „ приливът се повишава “ и успеха на „ Националния общ брой “ е единствено „ забавена “.
Според конституцията на страната в случай че никоя партия не успее да сътвори жизнеспособно държавно управление, последващи предварителни избори могат да бъдат свикани след една година. „ Националният общ брой “ , като най-силната опозиционна група в Народното събрание, сигурно ще употребява политическия безпорядък, с цел да усили поддръжката за себе си за идващите избори.
Що се отнася до самите президентски избори през 2027 година, на тях Макрон няма да има право да се кандидатира, а към момента не е показал собствен правоприемник. Така че въпросът е кой може да се изправи сполучливо против Марин льо Пен .
" Засега имаме огромна въздишка на облекчение. Но казусът не изчезва ", сподели Рупник.
Френският президент Еманюел Макрон по този начин и не получи това, което искаше. Само преди месец той твърдеше, че насрочва изключителни избори, с цел да получи повече изясненост за желанията на французите. Каза го малко след безапелационната победа на крайната десница в европейските избори.
Но не щеш ли мина и изключителното гласоподаване за народен парламент, а яснотата, която търсеше Макрон, по този начин и не пристигна. Най-голямата част от гласовете отиде към небрежно образувана коалиция на леви сили, измежду които има и крайни обединения. Те ще би трябвало да ръководят дружно с либералите към Макрон и да се борят на два фронта - единият е вътре в лявата коалиция, а другият - в връзките със настоящия президент.
Две изненади
На парламентарните избори във Франция на 7 юли се случиха две изненадващи неща.
Първото е, че „ Национален общ брой “ на Марин Льо Пен не просто безусловно болшинство на втория тур, само че и приключи на трето място с близо 100 места по-малко от по-смелите предварителни прогнози.
Ето за какво е изненада. Крайнодясната партия се показа извънредно мощно в първия тур на гласуването и победи останалите с историческа преднина. Никога до момента сходна групировка не е печелила толкоз доста.
Второто изненадващо нещо е, че махалото се завъртя към другия завършек на политическия набор. Защото в левия алианс „ Нов национален фронт “ , който се обрисува като най-голямата парламентарна мощ, участват комунисти и крайнолеви, които, също като крайнодесните, малко на брой желаят във властта.
При по този начин получените резултати това, което никого няма да изненада, е, че неналичието на болшинство евентуално ще докара до застой в работата на Народното събрание, което акцентира какъв брой поляризирано е френското общество. Франция в този момент навлиза в неразучена територия, споделят анализатори.
„ Никой не очакваше това “
Ето я и равносметката. Лявата коалиция „ Нов национален фронт “ ще вземе най-вече места в Народното събрание - 182. Центристката партия на президента Еманюел Макрон „ Заедно “ е втора със 168 места, следвана от „ Национален общ брой “ на трето място със 143 места.
„ Честно казано, никой не очакваше това “, споделя редакторът за Европа на Радио Свободна Европа Рикард Йозвяк .
След като „ Национален общ брой “ излезе от като водеща партия, центристките и левите партии се съгласиха да отдръпват общо 221 претенденти (83 от тях от партията на Макрон и 132 от левицата),, в които по-голям късмет за победа ще имат крайнодесните претенденти на Марин Льо Пен .
Двата тура на изборите във Франция имат напълно друга цел, сподели за Радио Свободна Европа Жак Рупник , шеф на Центъра за интернационалните проучванията CERI в Париж.
" На първия тур гласувате за претендента, който предпочитате. На втория обаче гласувате не безусловно за, а най-много против оня, който не желаете да влезе в Народното събрание ", изясни Рупник.
Спирането на подема на „ Национален общ брой “ беше най-важният приоритет за доста французи и това изяснява импулсът, който се сътвори сред двата тура на изборите.
Ще има ли Франция ляв министър председател?
Жан-Люк Меланшон , „ Непокорна Франция “ и един от ръководителите на обединението „ Нов национален фронт “, изиска на левицата да ѝ бъде даден късмет да сформира държавно управление.
Всъщност изборните правила във Франция допускат, че Макрон би трябвало да предложения политик от най-голямата парламентарна мощ да поеме ролята на министър председател.
Досегашният министър-председател Габриел Атал сподели, че ще подаде оставка, само че си остави малка врата да оглави служебно държавно управление за времето на Олимпийските игри в Париж, които стартират на 26 юли. В понеделник Макрон към този момент го остави краткотрайно на поста като министър председател за неустановен интервал.
Иначе френският президент най-вероятно ще изследва всички варианти, преди вероятно да номинира министър-председател от лявата коалиция.
Един от разновидностите пред него е да се опита да раздели левия съюз, който е фрагментарен и се сплоти напълно неотдавна – едвам откакто Макрон изненадващо свика предварителните избори, откакто изгуби европейските. „ Нов национален фронт “ сплотява в един лагер надълбоко разграничените преди този момент социалисти, зелени, комунисти и крайнолявата „ Непокорна Франция “ .
Друг вид би бил „ държавно управление на специалисти “, необвързано с политически партии, само че подобен въпреки всичко ще се нуждае от утвърждение на болшинството депутати в Народното събрание. Според Рупник левицата най-вероятно няма да желае да поддържа сходно експертно държавно управление, защото ще упорства, че тя е спечелила изборите и ще желае да извършва своята стратегия.
" Лявата стратегия е безусловно неизпълнима, тъй като дава обещание толкоз доста неща, които нямат и най-малък късмет да бъдат изпълнени. Хазната е празна ", сподели Рупник.
Въпреки че загубата на крайната десница може да е била облекчение за вложителите, те евентуално и в този момент не са изключително спокойни, защото левицата е подготвена да сформира държавното управление с стопански проекти, които биха могли да нападат доста от про-пазарните промени на Макрон.
„ Макрон е отслабен, само че не изхвърлен “
Безспорно Еманюел Макрон ще участва на идната знакова среща на върха на НАТО във Вашингтон като отслабена фигура. Франция пък остана без устойчиво ръководещо болшинство по-малко от три седмици преди Париж да бъде хазаин на Олимпийските игри.
„ Бих споделил, че Макрон е отслабен, той е надолу, само че не е изхвърлен “, сподели Рупник. Според него обаче макар изискванията за вътрешна неустойчивост, външната политика би трябвало да остане непоклатима.
Ще се появят някои компликации при положение, че левият алианс образува или стане част от държавното управление. Самият „ Нов национален фронт “ е разграничен по някои външнополитически въпроси като да вземем за пример отводът на партията на Меланшон да назова Хамас терористична формация. В безрезервната поддръжка за Украйна също могат да се появят пукнатини.
Какво следва за „ Национален общ брой “
Льо Пен , която възнамерява да се кандидатира за четвърти път за президентския пост през 2027 година, сподели, че „ приливът се повишава “ и успеха на „ Националния общ брой “ е единствено „ забавена “.
Според конституцията на страната в случай че никоя партия не успее да сътвори жизнеспособно държавно управление, последващи предварителни избори могат да бъдат свикани след една година. „ Националният общ брой “ , като най-силната опозиционна група в Народното събрание, сигурно ще употребява политическия безпорядък, с цел да усили поддръжката за себе си за идващите избори.
Що се отнася до самите президентски избори през 2027 година, на тях Макрон няма да има право да се кандидатира, а към момента не е показал собствен правоприемник. Така че въпросът е кой може да се изправи сполучливо против Марин льо Пен .
" Засега имаме огромна въздишка на облекчение. Но казусът не изчезва ", сподели Рупник.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ