- Кой съм аз? – попитало младо момче един старец.

- Кой съм аз? – попитало младо момче един дъртак.

- Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка:

Една вечер, до момента в който слънцето залязвало, на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.

„ Това са майка и баща” – мисли си детето.

„ Това са двама влюбени” – мисли си влюбената госпожица.

„ Това са другари, които не са се срещали дълго време” – мисли индивидът, който усеща самотност.

„ Това са двама търговци, сключили добра сделка” – мисли алчният за пари.

„ Родител прегръща детето си, което се е завърнало вкъщи след дълго странстване” – мисли майката. „ Това са двама, които се борят до смърт” – мисли килърът.

„ Кой ги знае за какво се прегръщат?” – мисли безчувственият човек.

- Всеки мисли нещо, – приключил старецът – според от това какъв е той и какво носи в себе си. Виждаме света към нас съгласно възприятията, които носим в личната си душа. Така те виждат и другите към теб.