Кой се страхува държавата да хване юздите на монопола при горивата?
Кой пръв скочи против концепцията страната да си направи лична компания за горива и да разкрие най-малко стотина държавни бензиностанции? Ами, естествено, оня, който продаде преди години държавната " Петрол ". Тук няма никаква изненада. Иде тирада за приватизатор номер едно Иван Костов, който към този момент остро разкритикува предлагането на финансовия министър.
Преди да чуем заканите му, че Брюксел няма да ни позволи държавни бензиностанции, тъй като нарушаваме разпоредбите за конкуренция на свободния пазар, дано да се върнем към обстоятелствата. Годината е 1999, когато държавното управление на Костов продава мажоритарния пакет акции от 85-годишната компания след двегодишни напъни да я разпарчатоса. А в случай че пък Костов не беше продал тогавашната " Петрол ", в този момент нямаше да се постанова страната да строи отначало бензиностанции, тъй като държавни такива имаше безчет, в това число и складови бази.
Ами " Лукойл " кой хариза в същата ударна, приватизационна 1999 година? Пак Костовото държавно управление - 58% от " Нефтохим " отидоха в ръцете на частния монопол.
Няма логичност да чакаме точно този, който е разпродал и раздал на концесии всичко държавно в енергетиката, ведно с неизгодните 30-годишни контракти за " Мариците ", ведно с първите стъпки за затварянето на реакторите в " Козлодуй " и раздържавяването на Енергото, в този момент да ръкопляска на решението на страната да отвори държавни бензиностанции.
Най-малкото е налице конфликт с концепциите му за цялостно неявяване на страната от жизненоважните браншове в стопанската система. Плодовете ги берем през днешния ден, цените на тока са галактически в страната ни, която беше топ енергиен водач на Балканите. И даже да е правилно, че 250 милиона лв. ще отидат за осъществяването на задачата да си отворим държавна компания за горива, то инструментът в ръцете на страната е задоволително мощен, тъй че да обезпечи на жителите си и на бизнеса горива на действителни и по-ниски цени. Ползата ще е в пъти по-голяма от инвестицията от бюджета, даже можем да предвидим, че едно такова дружество ще е повече от печелившо, тъй като опашките на тези бензиностанции ще са доста по-големи. Така освен хората ще са удовлетворени, само че и страната ще има авариен ход при обстановка на рецесия, каквото одеве отмина.
Видя се, че единствено с молби и апели към монополисти за национално отговорно мислене в пандемията не става, тъй като целта им е облагата . И в случай че в различен миг разпищолването на цените по бензиностанциите при международен тренд на поевтиняване на петрола у нас водеше до митинги, то в изискванията на рецесията в този момент и след 30%-ното понижение на цените на природния газ със задна дата, към този момент е въпрос на оцеляване.
Така че, няма никаква национализация на пазара на горивата - има обеца на ухото за идната рецесия и опит на страната да хване юздите, а не да пада на колене пред монопола.
Преди да чуем заканите му, че Брюксел няма да ни позволи държавни бензиностанции, тъй като нарушаваме разпоредбите за конкуренция на свободния пазар, дано да се върнем към обстоятелствата. Годината е 1999, когато държавното управление на Костов продава мажоритарния пакет акции от 85-годишната компания след двегодишни напъни да я разпарчатоса. А в случай че пък Костов не беше продал тогавашната " Петрол ", в този момент нямаше да се постанова страната да строи отначало бензиностанции, тъй като държавни такива имаше безчет, в това число и складови бази.
Ами " Лукойл " кой хариза в същата ударна, приватизационна 1999 година? Пак Костовото държавно управление - 58% от " Нефтохим " отидоха в ръцете на частния монопол.
Няма логичност да чакаме точно този, който е разпродал и раздал на концесии всичко държавно в енергетиката, ведно с неизгодните 30-годишни контракти за " Мариците ", ведно с първите стъпки за затварянето на реакторите в " Козлодуй " и раздържавяването на Енергото, в този момент да ръкопляска на решението на страната да отвори държавни бензиностанции.
Най-малкото е налице конфликт с концепциите му за цялостно неявяване на страната от жизненоважните браншове в стопанската система. Плодовете ги берем през днешния ден, цените на тока са галактически в страната ни, която беше топ енергиен водач на Балканите. И даже да е правилно, че 250 милиона лв. ще отидат за осъществяването на задачата да си отворим държавна компания за горива, то инструментът в ръцете на страната е задоволително мощен, тъй че да обезпечи на жителите си и на бизнеса горива на действителни и по-ниски цени. Ползата ще е в пъти по-голяма от инвестицията от бюджета, даже можем да предвидим, че едно такова дружество ще е повече от печелившо, тъй като опашките на тези бензиностанции ще са доста по-големи. Така освен хората ще са удовлетворени, само че и страната ще има авариен ход при обстановка на рецесия, каквото одеве отмина.
Видя се, че единствено с молби и апели към монополисти за национално отговорно мислене в пандемията не става, тъй като целта им е облагата . И в случай че в различен миг разпищолването на цените по бензиностанциите при международен тренд на поевтиняване на петрола у нас водеше до митинги, то в изискванията на рецесията в този момент и след 30%-ното понижение на цените на природния газ със задна дата, към този момент е въпрос на оцеляване.
Така че, няма никаква национализация на пазара на горивата - има обеца на ухото за идната рецесия и опит на страната да хване юздите, а не да пада на колене пред монопола.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ