„Дондуков“ 2: Играта на играча
Кой населява постройката на „ Дондуков “ 2? По Конституция там би трябвало да бъде съсредоточена най-важната функционалност на президента – обединител на нацията. Обитателят на „ Дондуков “ 2 обаче не харесва тази си роля и към този момент цяло десетилетие си мечтае да се реалокира в отсрещната постройка – на Министерски съвет. За да построи в страната още по-силен и подкупен Път на Копринката, с който да помпа своята подмолна мощ. И това не е загадка за никой, който в последните 10 години следи всичко, в което се трансформира страната по време на ръководството на служебните кабинети на Радев.
Въпросът обаче е различен – дали хилядите спокойно протестиращи против Бюджет 2026, схванаха, че са станали миманс в играта на президента, който от най-малко година се пробва да разклати България секунди преди влизането й в Еврозоната? Както го направи през 2020 година, когато страната ни влезе в ЕРМ 2 – предверието на клуба на богатите в Европейски Съюз. И тогава – като в този момент, до момента в който кабинетът организираше едни от най-сложните договаряния за бъдещето на страната, Ларгото в Триъгълника на властта се извърши с протестиращи, поведени от юмрука на Радев. Юмрук, който в последните 5 години му се наложи да стиска зад стените на „ Дондуков “ 2, само че от нощес още веднъж съумя да натисне копчето на предизборната си акция. Но какво се случи?
Снощните ексцесии: безпорядък или политическа сцена?
Снощните ексцесии по улиците на София — горящи контейнери, хвърлени бомбички, счупена техника, суматоха и експанзия — не са просто безпорядък, избухнал от нищото. Те са политическа сцена, терен, на който разнообразни сили се пробват да завземат самодейността. И измежду тях „ най-умело “ стъпва не ръководещото болшинство, а президентът Румен Радев — индивидът, който постоянно знае по какъв начин да трансформира рецесията в трамплин. Ако някой има изгода от напрежението, то това е точно президентът.
Радев и ръководството на рецесията
Снощните митинги взривиха София. Въздухът миришеше на пушек, нерви и безизходност. Улиците кънтяха от викания, а сред тях — от удари, сълзотворен газ и викове. Докато държавното управление се опитваше да откри излаз, а полицията разчистваше тротоари от части стъкло и разкривени кофи, един човек още веднъж стъпи тъкмо там, където вятърът духа най-силно — Румен Радев.
Да го кажем непосредствено: в тази рецесия Радев не просто печели — той господства, а най-вероятно и провежда ексцесиите. Важен подробност в това е фактът, че измежду арестуваните младежи, организирали ексцесиите, е синът на русенския предприемач Атанас Бобоков, който персонално е трошил и палил по софийските улици. Заедно с него е арестуван и различен, пренасящ в себе си 30 000 лв., разпределени за плащане… на безпорядък. Както споделяха Асен Василев и Кирил Петков в един запис – „ незаконен кеш има “ и очевидно хората към Радев не се свенят да го раздават на агитки, с цел да сеят съсипия в негова изгода.
Хаосът като политически инструмент
Защото той е потвърдил, че доста обича да трансформира хаоса в политически инструмент с хирургическа акуратност. Там, където кабинетът наподобява муден и обезверен, президентът влиза като човек, който знае тъкмо какво желае и по какъв начин да го вземе. Защо? Защото в миг, когато страната се клати, Радев е единственият състезател, който няма какво да губи — само че има доста да завоюва.
Неговата реакция бе калкулирана до секундата. Първо, той се дистанцира от вандализма, с цел да не наподобява като човек, който си играе с огъня. После — и това е огромният удар — разгласи митингите за „ гласа на народа “, а бюджета и ръководството за „ неуспех “. И най-после, с хладна убеденост, хвърли политическата бомба: „ Изходът е един — оставка и предварителни избори. “ В този миг президентът не просто разясняваше обстановката. Той я диктуваше.
Моделът Радев: рецесия като политическа естрада
Докато ръководещите се чудят дали да „ проучват случилото се “ или „ да изчакат ескалацията да стихне “, Радев към този момент беше отишъл три хода напред. Той употребява ексцесиите като прожектор, ориентиран към кабинета. И то с удоволствието на човек, който знае тъкмо какъв брой гръмък е този кадър: огън по улиците. Това е суровата истина: хаосът постоянно удря по тези, които ръководят. А в профил постоянно стои някой, който се усмихва.
Радев трансформира митингите в арбитражен съд, пред който извежда ръководството и го упреква във всичко — непросветеност, надменност, липса на слушане. Той не споделя „ тяхната неточност “ — споделя „ тяхната виновност “. Това е разликата сред рецензия и политическа офанзива.
Но най-голямата му изгода е не в думите. А в облика, който построява. Образ на единствения водач, който е вън от калта на ежедневната политика, само че вътре в пулса на публичния яд. Това е позиция, за която всяка партия мечтае, само че малко на брой съумяват да заемат. Защото изисква не власт, а отдалеченост. Не решения, а роман. И Радев владее описа на операцията до съвършенство.
Стратегическата изгода от рецесията
Тук е и огромната му стратегическа изгода: колкото повече се ускорява недоверието към властта, толкоз по-убедително наподобява неговият апел за предварителни избори. Това не е просто девиз. Това е покана към политическо преформатиране.
И тъкмо тук се появява въпросът, който ръководещите се опасяват да зададат на глас, а обществото усеща в стомаха си: възможно ли е президентът да употребява рецесия, с цел да подрива държавното управление и да упорства за оставка? Или това е непосредствено нарушаване на ролята му по Конституция? Да, опонира — и то жестоко.
Конституционният спор
Конституцията е кристално ясна: президентът е „ обединител на нацията “, съдия, който стои над политическите спорове. Той може да подлага на критика, само че не може да вкарва страната в режим „ президент против държавното управление “. Не може да прибира протестната сила в джоба си и да я трансформира в лична политическа валута. Не може да приказва като партиен водач, само че да се крие зад институционалния си статут.
А какво прави Радев? Точно противоположното. Той не просто разяснява, той координира тона на митингите — афишира държавното управление за нелегитимно, бюджета за рисков, а изборите за единствен път. Това не е език на държавен глава. Това е език на опозиционен водач, който няма храброст да си признае, че е участник в политическата борба, а не съдия над нея.
Историческата линия на Радев
И това не е първият случай. Това е модел.
Когато митингите избухнаха през 2020 година, Радев не застана над борбата — той слезе при тълпата, подвигна пестник и употребява признака на протеста за личния си политически интерес. Това беше моментът, в който институцията „ президент “ престана да бъде обединител и се трансформира в катализатор на спора. Оттогава нататък линията сред институция и улична политика бе дефинитивно прекрачена. Нито едно постоянно държавно управление след 2021 година не беше оценено от Радев като законно или задоволително добросъвестно. Служебните кабинети, които той назначаваше, бяха „ единствените способени “, а всички други — „ корумпирани “, „ некадърни “, „ подвластни “. Този метод раздели обществото на два лагера: „ тези, които имат вяра на президента “, и „ тези, които имат вяра на Народното събрание “. Точно противоположното на неговото конституционно обвързване.
Президентството като инструмент на спора
Президентството по принцип е институция на умереността. А при Радев постоянно е институция на спора. Той води борби с държавни управления, с партии, с Народното събрание, с министри, с основния прокурор, със служби. Всеки път отговорът е еднакъв: другите бъркат, президентът предизвестява, само че не го слушат. Това не е ходатайство — това е политически поход.
Много от неговите служебни кабинети бяха възприемани не като технократски, а като еднопосочни — със личен дневен ред, изграждани към президентската рамка. Това единствено усилва чувството, че Радев не просто отразява политическите процеси, а се стреми да ги ръководи.
Криза и ескалация
И ето го парадокса: при рецесия президентът би трябвало да успокоява. А Радев — ескалира. Той не споделя: „ Нека се успокоим и намерим решение. “ Той споделя: „ Оставка. “ Той не споделя: „ Да възстановим разговора. “ Той споделя: „ Системата е провалена. “ Той не споделя: „ Призовавам към нормализация. “ Той споделя: „ Това ръководство няма право да съществува. “ Всяка негова имитация е бензин, хвърлен върху огъня на недоволството. И когато огънят пламне по-силно, виновността в никакъв случай не е негова. Вината е на „ мафията “, на „ системата “, на „ ръководещите “, на „ корупцията “. Той стои настрана от отговорността, само че в центъра на описа.
И точно това е казусът: не може да бъдеш по едно и също време президент и опозиционен водач. Конституцията не го разрешава.
Политикът, облечен в институция
Институционалната логичност не го разрешава. Държавата не го разрешава. Истината е елементарна и мъчително забележима: Румен Радев от дълго време не се стреми да бъде общественик. Той желае да бъде политик. Не обединител, а състезател. Не съдия, а страна в борбата. И всяка рецесия — от пандемия, през митинги, до бюджетни разногласия — е за него късмет не да стабилизира страната, а да я разклати задоволително, с цел да блесне като „ последния здрав разсъдък “, „ последния страж “, „ последния герой против мафията “.
Турбуленцията като комфорт
Това е неговият комфорт — не спокойната страна, а страната в турбуленция. Защото спокойствието изисква институционална отговорност, а Радев постоянно е бягал от нея. Между ролята на президент и ролята на опозиционер той избра втората. Между нуждата да лекува обществото и удобството да печели от неговите рани — той избра второто.
И колкото по-дълго продължава да играе този двоен стандарт, толкоз по-ясно става: ние нямаме президент, който да брани държавността. Имаме политик, който употребява президентството като естрада. И когато огънят пламне — той не го гаси. Той стои до него, тъй като в светлината на пламъците се вижда най-добре. Играта на играча е в ход – въпросът е ще има ли кой да я спре, с цел да я има България?
Павел Кръстев/standartnews.com
Още вести четете в: България, Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News