КЕВР превръща топлото от „услуга“ в непосилен данък
Кой обаче ще ги заплаща тези нараствания?
От няколко дни в общественото пространство започнаха полемиките по отношение на настояванията на топлофикационните сдружения за повдигане цената на топлоенергията. С изключение на бизнес проекта на Топлофикация София, останалите претенции не видяха бял свят.
КЕВР не позволи те да станат публично притежание, а показа на обществото празни и безусловно никому непотребни документи. Самите топлофикационни сдружения нямаха терзания за своите претенции. За тях е основан модел, предпазен с нормативни документи, който им дава всички преимущества да слагат каквито си желаят нараствания. Дали те са действителни, съобразени с икономическата конюнктура, вероятни ли са за заплащане – тези въпроси не ги интересуват. Като монополисти те само се интересуват за своето благополучие. Фактът, че настояванията им бяха скрити от обществеността бе първата причина за безбожните и нереални за страната ни фрапантни нараствания. Единственото което направи КЕВР е след свои калкулации да показа обществено нараствания, с които да бъде тествана реакцията на обществото, написа Емил Брандийски в.
Всичките мнения в се затвориха в порочния кръг на самите нараствания на цената на топлоенергията, растящи цени на горива и излъчвания, недовзети доходи, претенции за увеличение на заплати, претенции за от ден на ден пари за „ вложения “… и т.н, и така нататък Никъде в общественото пространство не се сложиха въпросите за успеваемостта на ръководство на топлофикациите, постигнатите цели за положително ръководство, осъществяването на индикаторите за качество, отговорността и глобите, които търпят сдруженията при несъблюдение и по този начин нататък, тъй като в последна сметка при всички взаимоотношения би трябвало да има две страни.
А другояче настояванията на топлофикациите ги слушаме от години и макар, че им се дават тези нараствания, успеваемостта от все множеството финансови средства е нулева. А оттова и същността на концепцията за централно топлоснабдяване. Всяка година просто се желаят от ден на ден пари. Емблематичен е образецът с Топлофикация София. Всяка година Дружеството залага да създаде все по-голямо количество топлоенергия. На това съображение желае и повече доходи и прави всичко допустимо да продаде тази топлоенергия, без значение от всичко.
Само че в последните две години, потребителите индикативно споделиха „ стига “. Факт за това е, че макар напъните на Топлофикация да продаде цялата непотребна, само че планувана топлоенергия, макар многочислените ѝ способи, столичани започнаха да използват по-малко от тази топлоенергия. И това е по този начин, тъй като по този начин наречената услуга към този момент стана стопански неизгодна за тях. От услуга тя се трансформира в налог. Основен аргумент за това е фактът, че от дълго време потребителите на топлоенергия нямат нищо общо с думата „ клиент “, защото те съзнателно са лишени от правото да управляват както продаденото им количество топлоенергия, по този начин и цената, на която им се продава тази топлоенергия.
Исканията за непрекъснато повишаващи се продажби на топлоенергия на Топлофикация София също откриха своята гранична точка, просто тъй като няма кой да използва тази топлота. Потвърждение на изказванието ми се съдържа даже в отчета на сдружение, предявявайки своите искания за по-високи продажби.
„ Прогнозираните продажби на топлинна сила за новия ценови интервал са 3 684 157 МВтч надлежно 6.67% по-големи от тези през 2021г., което се дължи на следните предпоставки:
– Въпреки възходящия брой клиенти, продадената топлинна сила понижава, заради ограниченията за енергийна успеваемост, подхванати от крайните клиенти„. Край на цитата.
Видно е, че с цялата си безгранична безочливост Топлофикация София още веднъж залага прогноза за по-високи планирани продажби макар, че през миналата година е имало понижение на продадените количества. Принципът на Топлофикация София е обаче „ Да продадем колкото се може повече топлоенергия “. Това ѝ дава съображение да изиска по-висока цена за идващия регулаторен интервал за производството на надлежно плануваните по-високи продажби.
А като няма на кого да продадеш тази топлота?
От този принцип на общинското сдружение страда само успеваемостта на предлаганата услуга. Конкретен образец за това са разноските по транспорт през топлопреносната мрежа – от това безотговорно, нараснало количество излята топлоенергия в нея. От години тези разноски, които всъщност са загуба на топлоенергия, непрестанно порастват и към този момент стабилно надминават 20%, съгласно докладите на сдружението. Тези загуби са разликата сред отпуснатата в топлопреносната мрежа топлоенергия и фактурираната на потребителите. Това всъщност не визира ползите на Топлофикация София, защото тя не търпи наказания за това, че не е подхванала никакви ограничения за намаляването на тези загуби. По този въпрос КЕВР също гръмко мълчи. А това са доста пари. За последващия ценови интервал количеството загуби от топлопроводите са избрани на 653 710 MWh, а тези от течове в топлопреносната мрежа на 251 674 MWh. Общо тези загуби са 905 384 MWh. По новата, желана от Топлофикация София, цена от 164.184 лева за MWh, това са 148 649 567 лв. хвърлени напразно, само че е заложено да бъдат платени от потребителите посредством цената на топлоенергията.
Колко са в действителност загубите на Топлофикация София от топлопреносната мрежа?
Задълбавайки малко в казуса, на база данните от отчета за искане за покачване на цената от Топлофикация София, по отношение на отпуснатата топлинна сила през летните месеци и фактурираната ни през същите топлоенергия за 2021 година, ясно се откроява фактът, за който приказвам от години, че столичното парно ни продава в пъти повече от нужната ни топлоенергия.
Таблица 1
Видно от таблицата (Таблица 1) е, че по този начин наречените разноски по топлопреносната мрежа през лятото (разликата сред отпусната и фактурирана топлоенергия) доближават до 45%. Опа, тези разноски не трябваше ли да са малко над 20%? На по-разбираем език това значи, че столичното парно отпуска в топлопреносната мрежа неведнъж по-високо количество топлоенергия от нужното, с цел да извърши естествено по-високи продажби. Всеки, който огледа фактурата си (страница 2) би могъл да забележи, че през лятото 1 кубик вода му се подгрява със 130-150 и нагоре киловат часа. Нещо, което Топлофикация с лекост изяснява с течове по вътрешната мрежа, обири и други алабалистики, в които от дълго време към този момент никой не има вяра. Все едно столичани чакат лятото, с цел да почнат да крадат, а вътрешните съоръжения като по часовник стартират да текат. А „ в окото ми плува ли корабче?„.
Дори при тези високи продажби (чрез настройките в абонатната станция), които съумяват да продадат на потребителите безбожно количество топлоенергия, като им подгряват 1м3 вода със стойности от порядъка на 130-150 kWh, остават едни 35-45% топлоенергия, която се губи (също видно от таблицата). Това още веднъж е в поддръжка на тезата ми за голямото излишно количество непотребна топлоенергия, която се излива по топлопреносната мрежа и която топлоенергия просто се регистрира като подадена към клиентите. Това ясно демонстрира действително загубите на столичното парно и плачевното положение на топлопреносната мрежа.
И това са загубите през летните месеци, при външни температури от 20, 30 и нагоре градуса. А през отоплителния сезон? Неслучайно от сдружението отхвърлят да инсталират обособени топломери на частта от вътрешната за постройките топлопреносна мрежа, отнасяща се за циркулацията на водата за битово горещо водоснабдяване и каква част от топлоенергията се разходва за отопление и каква за топла вода. С този си отвод те просто скриват големите ненужни продажби на топлоенергия през отоплителния сезон. Така всъщност няма ясни обстоятелства за това, какво е действителното ползване на топлоенергия за топла вода и каква част от продаваната ни топлоенергия отива за отопление.
Една от другите мантри, непрекъснато повтаряни в настояванията за нарастване на цена е, че потреблението на топлинна сила от потребителите следва климатичните промени на околната среда. Ако температурите през съответния месец на годината са по-ниски от тези през същия месец на миналата година, потребителите харчат респективно повече топлоенергия. Ако температурите са по-високи, то потребената топлоенергия е по-малка. Със сигурност тази мантра сте чували и от спътниците, изпратени по медиите, с цел да стане тя истина. Още през предходната година обаче Топлофикация София сама разруши тази мантра, като за месеците май и юни 2021 година ни продаде повече топлоенергия при по-високи температури.
За жал на потребителите, това продължава и през тази година.
Справка от наличните данни в абонатната ни станция за месец май 2022г. демонстрира, че на блока ни е продадена топлоенергия в размер на 40.01 MWh, до момента в който през май 2021г. ни е продадена 38.25 MWh. Данните за външната температура през месец май 2021г. за София е била 15.7 градуса, до момента в който за май 2022г. съгласно уеб страницата на Национален институт по метеорология и хидрология тя е 16.10 градуса. Ето по какъв начин на процедура, даже и при по-високи стойности на външната температура, столичното парно е способно да ви продаде още веднъж по-голямо количество топлоенергия. Това са действителностите и всичките „ бла-бла нелепости “ в документите, изпратени в КЕВР за утвърждение на по-високите цени си остават чиста проба неистини. Тези продажби още веднъж са несъразмерни и още веднъж 1 кубик вода ми е подгрят със 135.63 коловат часа.
В тази връзка, на никое място в отчета на Топлофикация София или в докладите им през годините няма ясно отразени количеството топла вода, употребявана от столичани и топлоенергията, нужна за затоплянето й.
Въобще в общественото пространство, в документите на Топлофикация и отчетите на КЕВР се приказва и разискват единствено и само ползите на столичното парно. А ползите на потребителите?
Защо не се дискутират високите продажби на топлофикациите?Защо не се дискутират загубите им на топлоенергия?Защо не се дискутира неналичието на правила при продажбите им на топлоенергия?Защо не дискутират кражбите в сдружението?Защо не се дискутира, че границата на задоволеност от цената на услугата е към този момент премината? И по този мотив, като насадена услуга – страната би трябвало да поеме своята отговорност.Защо не се дискутира неналичието на изясненост на заложените параметри в абонатните ви станции?Защо не се дискутира неналичието на присъединяване на потребителите във образуването на цената и количеството продавана ни топлоенергия?Защо не се дискутира опцията за надзор над абонатните станции?Защо не се дискутират високите заплати на чиновниците?Защо не се дискутира обстоятелството, че построените когенерации може и да не са преференциални, или най-малко сега не са рентабилни заради неналичието на построена мрежа?Защо не се дискутира, какъв брой от топлината, създадена от когенерации просто се изхвърля, заради обстоятелството, че няма на кого да се продаде?Защо не дискутира успеваемостта на разходваните средства за вложения, които се дават на сдруженията всяка година?
Тези, а и още много въпроси се замитат под килима и не се търси решение, което да докара до някакви изгоди за потребителите. Докато това е по този начин, Топлофикациите просто ще желаят всяка година от ден на ден пари, а КЕВР като регистратор на тези претенции ще сътворява шаблонни отчети и образува цени като тези, не тъй като не може или не желае, а тъй като нищо по закон или уредба не зависи от нея:
Таблица 2
Кой обаче ще ги заплаща тези нараствания?
От няколко дни в общественото пространство започнаха полемиките по отношение на настояванията на топлофикационните сдружения за повдигане цената на топлоенергията. С изключение на бизнес проекта на Топлофикация София, останалите претенции не видяха бял свят.
КЕВР не позволи те да станат публично притежание, а показа на обществото празни и безусловно никому непотребни документи. Самите топлофикационни сдружения нямаха терзания за своите претенции. За тях е основан модел, предпазен с нормативни документи, който им дава всички преимущества да слагат каквито си желаят нараствания. Дали те са действителни, съобразени с икономическата конюнктура, вероятни ли са за заплащане – тези въпроси не ги интересуват. Като монополисти те само се интересуват за своето благополучие. Фактът, че настояванията им бяха скрити от обществеността бе първата причина за безбожните и нереални за страната ни фрапантни нараствания. Единственото което направи КЕВР е след свои калкулации да показа обществено нараствания, с които да бъде тествана реакцията на обществото, написа Емил Брандийски в.
Всичките мнения в се затвориха в порочния кръг на самите нараствания на цената на топлоенергията, растящи цени на горива и излъчвания, недовзети доходи, претенции за увеличение на заплати, претенции за от ден на ден пари за „ вложения “… и т.н, и така нататък Никъде в общественото пространство не се сложиха въпросите за успеваемостта на ръководство на топлофикациите, постигнатите цели за положително ръководство, осъществяването на индикаторите за качество, отговорността и глобите, които търпят сдруженията при несъблюдение и по този начин нататък, тъй като в последна сметка при всички взаимоотношения би трябвало да има две страни.
А другояче настояванията на топлофикациите ги слушаме от години и макар, че им се дават тези нараствания, успеваемостта от все множеството финансови средства е нулева. А оттова и същността на концепцията за централно топлоснабдяване. Всяка година просто се желаят от ден на ден пари. Емблематичен е образецът с Топлофикация София. Всяка година Дружеството залага да създаде все по-голямо количество топлоенергия. На това съображение желае и повече доходи и прави всичко допустимо да продаде тази топлоенергия, без значение от всичко.
Само че в последните две години, потребителите индикативно споделиха „ стига “. Факт за това е, че макар напъните на Топлофикация да продаде цялата непотребна, само че планувана топлоенергия, макар многочислените ѝ способи, столичани започнаха да използват по-малко от тази топлоенергия. И това е по този начин, тъй като по този начин наречената услуга към този момент стана стопански неизгодна за тях. От услуга тя се трансформира в налог. Основен аргумент за това е фактът, че от дълго време потребителите на топлоенергия нямат нищо общо с думата „ клиент “, защото те съзнателно са лишени от правото да управляват както продаденото им количество топлоенергия, по този начин и цената, на която им се продава тази топлоенергия.
Исканията за непрекъснато повишаващи се продажби на топлоенергия на Топлофикация София също откриха своята гранична точка, просто тъй като няма кой да използва тази топлота. Потвърждение на изказванието ми се съдържа даже в отчета на сдружение, предявявайки своите искания за по-високи продажби.
„ Прогнозираните продажби на топлинна сила за новия ценови интервал са 3 684 157 МВтч надлежно 6.67% по-големи от тези през 2021г., което се дължи на следните предпоставки:
– Въпреки възходящия брой клиенти, продадената топлинна сила понижава, заради ограниченията за енергийна успеваемост, подхванати от крайните клиенти„. Край на цитата.
Видно е, че с цялата си безгранична безочливост Топлофикация София още веднъж залага прогноза за по-високи планирани продажби макар, че през миналата година е имало понижение на продадените количества. Принципът на Топлофикация София е обаче „ Да продадем колкото се може повече топлоенергия “. Това ѝ дава съображение да изиска по-висока цена за идващия регулаторен интервал за производството на надлежно плануваните по-високи продажби.
А като няма на кого да продадеш тази топлота?
От този принцип на общинското сдружение страда само успеваемостта на предлаганата услуга. Конкретен образец за това са разноските по транспорт през топлопреносната мрежа – от това безотговорно, нараснало количество излята топлоенергия в нея. От години тези разноски, които всъщност са загуба на топлоенергия, непрестанно порастват и към този момент стабилно надминават 20%, съгласно докладите на сдружението. Тези загуби са разликата сред отпуснатата в топлопреносната мрежа топлоенергия и фактурираната на потребителите. Това всъщност не визира ползите на Топлофикация София, защото тя не търпи наказания за това, че не е подхванала никакви ограничения за намаляването на тези загуби. По този въпрос КЕВР също гръмко мълчи. А това са доста пари. За последващия ценови интервал количеството загуби от топлопроводите са избрани на 653 710 MWh, а тези от течове в топлопреносната мрежа на 251 674 MWh. Общо тези загуби са 905 384 MWh. По новата, желана от Топлофикация София, цена от 164.184 лева за MWh, това са 148 649 567 лв. хвърлени напразно, само че е заложено да бъдат платени от потребителите посредством цената на топлоенергията.
Колко са в действителност загубите на Топлофикация София от топлопреносната мрежа?
Задълбавайки малко в казуса, на база данните от отчета за искане за покачване на цената от Топлофикация София, по отношение на отпуснатата топлинна сила през летните месеци и фактурираната ни през същите топлоенергия за 2021 година, ясно се откроява фактът, за който приказвам от години, че столичното парно ни продава в пъти повече от нужната ни топлоенергия.
Таблица 1
Видно от таблицата (Таблица 1) е, че по този начин наречените разноски по топлопреносната мрежа през лятото (разликата сред отпусната и фактурирана топлоенергия) доближават до 45%. Опа, тези разноски не трябваше ли да са малко над 20%? На по-разбираем език това значи, че столичното парно отпуска в топлопреносната мрежа неведнъж по-високо количество топлоенергия от нужното, с цел да извърши естествено по-високи продажби. Всеки, който огледа фактурата си (страница 2) би могъл да забележи, че през лятото 1 кубик вода му се подгрява със 130-150 и нагоре киловат часа. Нещо, което Топлофикация с лекост изяснява с течове по вътрешната мрежа, обири и други алабалистики, в които от дълго време към този момент никой не има вяра. Все едно столичани чакат лятото, с цел да почнат да крадат, а вътрешните съоръжения като по часовник стартират да текат. А „ в окото ми плува ли корабче?„.
Дори при тези високи продажби (чрез настройките в абонатната станция), които съумяват да продадат на потребителите безбожно количество топлоенергия, като им подгряват 1м3 вода със стойности от порядъка на 130-150 kWh, остават едни 35-45% топлоенергия, която се губи (също видно от таблицата). Това още веднъж е в поддръжка на тезата ми за голямото излишно количество непотребна топлоенергия, която се излива по топлопреносната мрежа и която топлоенергия просто се регистрира като подадена към клиентите. Това ясно демонстрира действително загубите на столичното парно и плачевното положение на топлопреносната мрежа.
И това са загубите през летните месеци, при външни температури от 20, 30 и нагоре градуса. А през отоплителния сезон? Неслучайно от сдружението отхвърлят да инсталират обособени топломери на частта от вътрешната за постройките топлопреносна мрежа, отнасяща се за циркулацията на водата за битово горещо водоснабдяване и каква част от топлоенергията се разходва за отопление и каква за топла вода. С този си отвод те просто скриват големите ненужни продажби на топлоенергия през отоплителния сезон. Така всъщност няма ясни обстоятелства за това, какво е действителното ползване на топлоенергия за топла вода и каква част от продаваната ни топлоенергия отива за отопление.
Една от другите мантри, непрекъснато повтаряни в настояванията за нарастване на цена е, че потреблението на топлинна сила от потребителите следва климатичните промени на околната среда. Ако температурите през съответния месец на годината са по-ниски от тези през същия месец на миналата година, потребителите харчат респективно повече топлоенергия. Ако температурите са по-високи, то потребената топлоенергия е по-малка. Със сигурност тази мантра сте чували и от спътниците, изпратени по медиите, с цел да стане тя истина. Още през предходната година обаче Топлофикация София сама разруши тази мантра, като за месеците май и юни 2021 година ни продаде повече топлоенергия при по-високи температури.
За жал на потребителите, това продължава и през тази година.
Справка от наличните данни в абонатната ни станция за месец май 2022г. демонстрира, че на блока ни е продадена топлоенергия в размер на 40.01 MWh, до момента в който през май 2021г. ни е продадена 38.25 MWh. Данните за външната температура през месец май 2021г. за София е била 15.7 градуса, до момента в който за май 2022г. съгласно уеб страницата на Национален институт по метеорология и хидрология тя е 16.10 градуса. Ето по какъв начин на процедура, даже и при по-високи стойности на външната температура, столичното парно е способно да ви продаде още веднъж по-голямо количество топлоенергия. Това са действителностите и всичките „ бла-бла нелепости “ в документите, изпратени в КЕВР за утвърждение на по-високите цени си остават чиста проба неистини. Тези продажби още веднъж са несъразмерни и още веднъж 1 кубик вода ми е подгрят със 135.63 коловат часа.
В тази връзка, на никое място в отчета на Топлофикация София или в докладите им през годините няма ясно отразени количеството топла вода, употребявана от столичани и топлоенергията, нужна за затоплянето й.
Въобще в общественото пространство, в документите на Топлофикация и отчетите на КЕВР се приказва и разискват единствено и само ползите на столичното парно. А ползите на потребителите?
Защо не се дискутират високите продажби на топлофикациите?Защо не се дискутират загубите им на топлоенергия?Защо не се дискутира неналичието на правила при продажбите им на топлоенергия?Защо не дискутират кражбите в сдружението?Защо не се дискутира, че границата на задоволеност от цената на услугата е към този момент премината? И по този мотив, като насадена услуга – страната би трябвало да поеме своята отговорност.Защо не се дискутира неналичието на изясненост на заложените параметри в абонатните ви станции?Защо не се дискутира неналичието на присъединяване на потребителите във образуването на цената и количеството продавана ни топлоенергия?Защо не се дискутира опцията за надзор над абонатните станции?Защо не се дискутират високите заплати на чиновниците?Защо не се дискутира обстоятелството, че построените когенерации може и да не са преференциални, или най-малко сега не са рентабилни заради неналичието на построена мрежа?Защо не се дискутира, какъв брой от топлината, създадена от когенерации просто се изхвърля, заради обстоятелството, че няма на кого да се продаде?Защо не дискутира успеваемостта на разходваните средства за вложения, които се дават на сдруженията всяка година?
Тези, а и още много въпроси се замитат под килима и не се търси решение, което да докара до някакви изгоди за потребителите. Докато това е по този начин, Топлофикациите просто ще желаят всяка година от ден на ден пари, а КЕВР като регистратор на тези претенции ще сътворява шаблонни отчети и образува цени като тези, не тъй като не може или не желае, а тъй като нищо по закон или уредба не зависи от нея:
Таблица 2
Кой обаче ще ги заплаща тези нараствания?
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ