Кой не е чувал (в смисъл чел“) прочутата фраза, изречена,

Кой не е чувал (в смисъл „ чел “) фамозната фраза, изречена, както настояват, от френската кралица Мария-Антоанета: „ Щом нямат самун, да ядат пасти! “?

Вече над 200 години това изречение, по нечие изкусно подстрекателство, е знак на нелепостта, коравосърдечието и жестокостта на монархията като политическа система. И в действителност, що за малоумен и откъснат от живота човек би трябвало да си, с цел да смяташ, че хора, които нямат даже самун, ще разполагат с пасти, та да заситят глада си?

Но в логиката има едно желязно предписание: всяко нещо, което наподобява неуместно, нормално не е правилно. Причините са много тривиални.

Една от тях е, че същински глупави хора се срещат прекомерно рядко, тъй като всеки естествен човек има своята логическа линия на държание, с нейните закономерности и правила.

Друга е, че прекомерно постоянно някой има полза да показа собствен конкурент, съперник, съперник или зложелател като стеснен умствено – това е детайл от битката срещу него. В този смисъл най-хубавото, което може да направи човек, с цел да не бъде подведен и манипулиран, е нещо напълно просто: да ревизира дали няма други извори и тълкувания за дадения исторически факт.

Затова хайде да създадем малко историческо следствие на прословутото изречение за „ кралските пасти “! Може пък да открием нещо ненадейно и интересно…

И като създадем напълно обикновена инспекция за фразата: „ Щом нямат самун, да ядат пасти! “, изречена сякаш от кралица Мария-Антоанета, ще установим някои прекомерно любопитни обстоятелства.

Мария-Антоанета

Според известната пропагандна догадка (разпространявана, прочее, от републиканци!) тази фраза е произнесена по време на щурма на двореца през 1789 година Когато гладната навалица нахлува в залите, Мария-Антоанета пита: „ Какво желаят тези хора? “, защитата дава отговор: „ Хляб, Ваше величество! Нямат самун! “. Кралицата била отвърнала: „ Ами, щом нямат самун, да ядат пасти! “

И всичко излиза наяве: една тъпа, откъсната от народа патка с корона, която патка изцяло заслужава да й бъде отсечена главата. Републиканците вършат тъкмо това след известно време – отрязват й главата. И тази фраза като че ли изцяло ги оправдава. Но тук има един проблем.

Проблемът е, че даже съгласно пропагандната републиканска догадка кралицата напълно не е споделила: „ Да ядат пасти! “, а „ Да ядат бриоши! “

Какво е „ бриош “? Това е също самун, единствено леко усъвършенстван с добавка на мед и масло. Въобще, сходен на нашенския козунак. По закон парижките хлебари са били длъжни, в случай че свърши хлябът, да продават бриошите на негова цена. Така, че предлагането на Мария-Антоанета (ако изобщо го е дала тя!), е предложение на юридически образован човек: щом хлябът е приключил, да желаят от хлебарите бриоши, които по закон би трябвало да са на същата цена.

Ето за какво ненадейно се оказва, че фразата на кралицата напълно не е глупава. Да не приказваме, че, без значение от клеветите, с които я обсипвали републиканците, тя била известна със своята щедрост към бедните хора.

Има и друга догадка за какво може да е казана тази имитация. Според нея, когато тълпата нахлува в двореца Тюйлери на 10 август 1792 година (по друга версия, във Версай през юли 1789 г.), Мария-Антоанета пита: „ Какво желаят тези хора? “. Офицерът от защитата й дава отговор: „ Хляб, Ваше величество! Те нямат самун “. Кралицата заповядва най-логичното: „ Ами, дайте им самун тогава! “.

Но ненадейно се оказва, че тъй като е към момента предиобяд, в дворцовата кухня няма подготвен опечен самун. Останали са единствено пасти от снощната вечеря. Тогава Мария-Антоанета споделя: „ Дайте на хората пастите, до момента в който се опече хлябът! “

А какво друго да каже? „ Не им давайте моите обичани пасти, те са си за мен! “? Това ли е трябвало да изрече?

Както виждаме, и по тази версия кралицата постъпва напълно разумно и вярно, както би постъпил естествен човек в тази обстановка.

Но най-правдоподобната версия, тъй като е подкрепена и писмено, е следната: Мария-Антоанета НИКОГА НЕ Е ПРОИЗНАСЯЛА сходна фраза.

Да, това изречение се появява в общественото пространство, само че много по-рано от революционните 1789-та и 1792 година Затова и споделяме, че е подкрепено писмено, т.е.: черно на бяло. То е написано от Жан-Жак Русо в неговите „ Изповеди “, написани в интервала 1766-1770. Според създателя, тази фраза е произнесена от млада френска принцеса в следната форма: „ Щом селяните нямат самун, да ядат бриоши (тоест, козунаци – б. а)! “

Но тази млада френска принцеса няма по какъв начин да е Мария-Антоанета, която тогава не е млада френска принцеса, а млада австрийска принцеса. Тя идва във Франция през 1770 година като жена на престолонаследника, към този момент след написването на романа, и изобщо няма революционни мотиви да произнася такива хлебарски изречения.

Твърде съмнително тук е съвпадението на фразата от романа: „ Да ядат бриоши! “ от 1770 година с приписваната на Мария-Антоанета 20 години по-късно имитация: „ Да ядат бриоши! “. Защо тъкмо бриоши? Защо не „ пасти “, както нормално (и неправилно) превеждат? Или просто „ сладкиши “ – както също погрешно превежда актуалната републиканска агитация?

Съвсем явно е, че оня, който се погрижил да фалшифицира, по-точно напряко да излъже за репликата, „ произнесена “ от Мария-Антоанета, е бил прекомерно образован и грамотен човек, чел творбата на Русо. В бързината да откри опрощение за жестоката екзекуция, той просто взел репликата от романа на Русо, вмъкнал я в един от многочислените революционни бюлетини, които тогава заменяли вестниците, радиото и малкия екран – и по този начин било изфабрикувано оправданието за какво да бъде отрязана главата на младата почтена жена.

Та по какъв начин да не й отрежат главата? Нали е споделила тъпата и безсмислена фраза: „ Като няма самун, да си купят бриоши! “ Или пасти. Или сладкиши. Няма значение какво.

Важното е да убият кралицата, и това да бъде целесъобразно. Както виждаме, осведомителната или, както още я назовават, „ хибридната “, война не е от през вчерашния ден.