Наистина ли искате тази позиция
КОЙ НЕ БИ ИСКАЛ да пораства в кариерата, да има повече благоприятни условия да постанова професионалните си хрумвания, да получава повече пари, да се среща с нови хора, да пътува. Да си управител, е вдъхновяващо, стимулиращо и доста, доста привлекателно. Учените, които изследват мениджмънта, както и самите нови и по-стари шефове напълно уверено настояват, че покачването е вълнуващо освен поради увеличението на приходите. А и поради по-големия престиж и опция за по-значима работа. Да си управител, значи, че си по-самостоятелен в организацията на работата, във взимането на решения. А и е влиятелно. Всички тези фактори би трябвало да усилват доста удовлетвореността от работата. Дали обаче постоянно е по този начин? Коя е противоположната страна на медала? Има ли разлика в метода, по който одобряват покачването и обвързваните с него разнообразни компликации мъжете и дамите?
Да, има разлика.
При дамите чувствата са по-сложни. Част от тях споделят, че покачването не им носи повече задоволеност. Те разказват разнообразни компликации, които срещат, откакто са се изкачили по-нагоре в йерархията - постоянно оспорват престижа им, подценяват достиженията им.
Дали това е правилно при всички дами, или става дума за единични случаи? Наистина ли е друго удовлетворението от развиването на кариерата при двата пола? Целта на изследването, което организирах, бе да открия отговори на тези въпроси.
Използвах надеждни данни, събирани във Англия за интервал от 10 години. Хиляди мъже и дами, които са били нараснали в мениджъри на ниско или по-високо равнище, бяха попълнили подробни въпросници. Има богата информация за фактори, за които е известно, че оказват въздействие върху удовлетворението от работата. Става дума за възнаграждението, за субективното чувство за опциите, които дава покачването. В разбора си регистрирах спецификата на икономическите браншове, в които работят интервюираните, данните за формалното работно време, съпоставено с фактически прекараното в офиса, и оставащото за фамилията и дома. И тогава доста ясно се видя, че мъжете и дамите изпитват друга задоволеност от живота и работата си след покачването. Докато са редови чиновници, това не е по този начин.
Преди смяната в кариерата няма статистически значима разлика в удовлетворението сред мъжете и дамите. Но тя става основна сега на покачването и се усилва от ден на ден във времето по-късно.
За мен беше значимо да схвана също и дали резултатът на покачването при мениджърите на по-високо равнище е друг спрямо този на по-ниско. Открих, че за мъжете, които са нараснали - както на по-ниско равнище, по този начин и на по-високо, резултатът върху удовлетворението от работата е отчетливо положителен. И остава подобен стабилно във времето.
При дамите резултатите са разнообразни. При тези от тях, които са нараснали, само че на по-ниско равнище, няма положителна смяна в удовлетворението от работата. То се резервира същото отпреди израстването и се задържа стабилно дълготрайно време. Картината доста се трансформира, когато дамите внезапно скочат в кариерата. Тогава през първата година се регистрира доста намаляване в удовлетвореността от работата.
Тези наблюдения са в директна връзка с теорията за стъкления таван, съгласно която на дамите им е доста по-трудно да порастват в кариерата, изключително когато става дума за високи мениджърски позиции.
Разочарованието на дамите на висшите постове има тревожни последици за фирмите. След като тяхната задоволеност понижава, за разлика от мъжете, при които внезапно нараства, то стремежът им към корпоративните върхове постоянно става неуверен. А от това губи бизнесът, който има потребност от женската позиция и метод в ръководството.
Как една компания може да знае дали мениджърите є са задоволени от работата си и има ли полови несъответствия. Разбира се, посредством постоянни и професионални проучвания навръх този индикатор. Няма по какъв начин да се развива хармонично една компания единствено с мъже с костюми в борда. Отчете ли спад на удовлетвореността измежду дамите, мениджмънтът наложително би трябвало да сътвори политики, с цел да се усещат те добре и пълноценни на високите постове.
Но казусът с удовлетвореността на дамите по корпоративните върхове не е единствено на фирмите. Жените, които обмислят път нагоре, би трябвало да имат действителна визия за компликациите, с които ще се сблъскат като шефове, съпруги, майки, да преценяват дали това е за тях и да си основат зряла стратегия за деяние. Ние хората по този начин сме устроени, че доста постоянно подценяваме вероятността от отрицателни събития и не се готвим за тях.
Сега, когато в западните общества се отдава все по-голямо значение на равнопоставеността във възнагражденията на двата пола, доста е евентуално новото потомство дами мениджъри да помислят, че няма никакви трудности в кариерата им, обусловени от пола им. Такъв извод ще е прекомерно припрян, действителността доста постоянно е друга. Затова е значимо да имат положителни ментори, които да споделят сложния си опит искрено. Тогава дамите от новото потомство евентуално ще бъдат доста по-подготвени да се изкачват по стълбата на кариерата. Когато повече водачи дами стартират да споделят своя опит с новодошлите в компанията, когато искрено признаят, че към момента има спънки пред дамите мениджъри, цената на израстването може би няма да е толкоз висока.
© Всички права непокътнати, Harvard Business School Publishing Corp., 2018.
page_069.png
Да, има разлика.
При дамите чувствата са по-сложни. Част от тях споделят, че покачването не им носи повече задоволеност. Те разказват разнообразни компликации, които срещат, откакто са се изкачили по-нагоре в йерархията - постоянно оспорват престижа им, подценяват достиженията им.
Дали това е правилно при всички дами, или става дума за единични случаи? Наистина ли е друго удовлетворението от развиването на кариерата при двата пола? Целта на изследването, което организирах, бе да открия отговори на тези въпроси.
Използвах надеждни данни, събирани във Англия за интервал от 10 години. Хиляди мъже и дами, които са били нараснали в мениджъри на ниско или по-високо равнище, бяха попълнили подробни въпросници. Има богата информация за фактори, за които е известно, че оказват въздействие върху удовлетворението от работата. Става дума за възнаграждението, за субективното чувство за опциите, които дава покачването. В разбора си регистрирах спецификата на икономическите браншове, в които работят интервюираните, данните за формалното работно време, съпоставено с фактически прекараното в офиса, и оставащото за фамилията и дома. И тогава доста ясно се видя, че мъжете и дамите изпитват друга задоволеност от живота и работата си след покачването. Докато са редови чиновници, това не е по този начин.
Преди смяната в кариерата няма статистически значима разлика в удовлетворението сред мъжете и дамите. Но тя става основна сега на покачването и се усилва от ден на ден във времето по-късно.
За мен беше значимо да схвана също и дали резултатът на покачването при мениджърите на по-високо равнище е друг спрямо този на по-ниско. Открих, че за мъжете, които са нараснали - както на по-ниско равнище, по този начин и на по-високо, резултатът върху удовлетворението от работата е отчетливо положителен. И остава подобен стабилно във времето.
При дамите резултатите са разнообразни. При тези от тях, които са нараснали, само че на по-ниско равнище, няма положителна смяна в удовлетворението от работата. То се резервира същото отпреди израстването и се задържа стабилно дълготрайно време. Картината доста се трансформира, когато дамите внезапно скочат в кариерата. Тогава през първата година се регистрира доста намаляване в удовлетвореността от работата.
Тези наблюдения са в директна връзка с теорията за стъкления таван, съгласно която на дамите им е доста по-трудно да порастват в кариерата, изключително когато става дума за високи мениджърски позиции.
Разочарованието на дамите на висшите постове има тревожни последици за фирмите. След като тяхната задоволеност понижава, за разлика от мъжете, при които внезапно нараства, то стремежът им към корпоративните върхове постоянно става неуверен. А от това губи бизнесът, който има потребност от женската позиция и метод в ръководството.
Как една компания може да знае дали мениджърите є са задоволени от работата си и има ли полови несъответствия. Разбира се, посредством постоянни и професионални проучвания навръх този индикатор. Няма по какъв начин да се развива хармонично една компания единствено с мъже с костюми в борда. Отчете ли спад на удовлетвореността измежду дамите, мениджмънтът наложително би трябвало да сътвори политики, с цел да се усещат те добре и пълноценни на високите постове.
Но казусът с удовлетвореността на дамите по корпоративните върхове не е единствено на фирмите. Жените, които обмислят път нагоре, би трябвало да имат действителна визия за компликациите, с които ще се сблъскат като шефове, съпруги, майки, да преценяват дали това е за тях и да си основат зряла стратегия за деяние. Ние хората по този начин сме устроени, че доста постоянно подценяваме вероятността от отрицателни събития и не се готвим за тях.
Сега, когато в западните общества се отдава все по-голямо значение на равнопоставеността във възнагражденията на двата пола, доста е евентуално новото потомство дами мениджъри да помислят, че няма никакви трудности в кариерата им, обусловени от пола им. Такъв извод ще е прекомерно припрян, действителността доста постоянно е друга. Затова е значимо да имат положителни ментори, които да споделят сложния си опит искрено. Тогава дамите от новото потомство евентуално ще бъдат доста по-подготвени да се изкачват по стълбата на кариерата. Когато повече водачи дами стартират да споделят своя опит с новодошлите в компанията, когато искрено признаят, че към момента има спънки пред дамите мениджъри, цената на израстването може би няма да е толкоз висока.
© Всички права непокътнати, Harvard Business School Publishing Corp., 2018.
page_069.png
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ