Кой на кого е в листите на Прогресивна България“? Този

Кой на кого е в листите на „ Прогресивна България “? Този въпрос се разяснява и от анализатори, и от конкурентни политически обединения на плана на Радев. Докато последният отхвърля диспути поради „ клюки “ по неговите претенденти и се ядосва на компромати за хора с Държавна сигурност минало, изскачат други забавни връзки в неговите листи.

TrafficNews към този момент разкри за скандалната процедура на кандидат-депутатът от Пловдив град Боян Стойков с компании с задължения към Национална агенция за приходите, които трансферира към безимотни хора от „ Факултета “, а страната е оставена да пие една студена вода, вместо да си вземе десетки хиляди евро данъци.

Дълговете на компаниите към Национална агенция за приходите, които влязоха в черните описи и са минали през ръководството на Стойков, възлизат на над 300 хиляди евро. Четири от фирмите му се трансферират към безимотни лица от ромския квартал „ Факултета “, като се трансформират и имената, и адресите на компаниите.

Търговският указател демонстрира нова диря, която води непосредствено към Иван Демерджиев. И в случай че на хартия Стойков е просто №9 в листата на обединението в Пловдив-град, в регистрите той наподобява като човек, който години наред се движи в един и същи корпоративен кръг с Демерджиев.

 Към момента и двамата са претенденти на „ Прогресивна България “ за изборите на 19 април 2026 година — Стойков в 16 МИР Пловдив-град, а Демерджиев в 24 Изменник на родината София и 9 МИР Кърджали.

Оказва се, че Боян Стойков е тръгнал към „ огромния бизнес “, точно до момента в който е един до друг с Иван Демерджиев.

Най-важната връзка сред двамата е „ Полиграфия “ АД – приватизирането сдружение в Пловдив, което от печатарство към този момент се занимава с отдаване на парцели чартърен в активите му.

Именно в тази компания обществените данни демонстрират най-дългото и най-съществено общо наличие. Още през 2005 година Иван Демерджиев е препоръчан за член на съвета на шефовете, а с решение от 6 октомври 2006 година в ръководството влиза и Боян Стойков като нов член на съвета. В междинния доклад на сдружението от март 2008 година двамата към този момент са категорично посочени дружно в борда — Демерджиев като член, Стойков като изпълнителен шеф.

Това не е еднократно засичане. По обществената фирмена последователност Боян Стойков остава обвързван с „ Полиграфия “ като представител до август 2014 година и като член на съвета до октомври 2015 година, до момента в който Иван Демерджиев стои в борда до май 2021 година Тоест регистрите демонстрират дълготрайно взаимно наличие в едно и също сдружение, освен това не в периферни, а в управнически функции. Когато едно име е в изпълнителната позиция, а другото стои в борда с години, въпросът дали става дума за  случайност в последващо начинание към този момент е изцяло законен.

Още по-интересно е какво се случва с „ Полиграфия “ тъкмо в интервала, в който Стойков и Демерджиев са вътре. Дружеството излиза от класическия профил на печатница и уголемява предмета си към покупко-продажба и отдаване чартърен на недвижими парцели, финансиране, строителство и обзавеждане, услуги по ръководство на парцели, покупко-продажби с дялове и акции и покупко-продажба на вземания. С други думи — от печатарска компания „ Полиграфия “ се трансформира в конструкция с отчетливо имотно-финансов профил. И това става точно в годините на взаимното присъединяване на Стойков и Демерджиев.

„ Полиграфия “ обаче не е единственият мост сред тях. На 13 март 2008 година е учредено „ Риал “ АД, където Боян Стойков е вписан като представител и член на съвета на шефовете, а Иван Демерджиев също влиза в борда. После Стойков става и ликвидатор, а сдружението е заличено през 2010 година И тук предметът на активност не е инцидентен — придобиване, ръководство и продажба на участия, облигации, патенти, лицензии и финансиране на сдружения. Това е чист холдингово-финансов профил, не квартален фамилен бизнес.

Само няколко седмици по-късно идва и „ Сърнегорска роза “ ЕАД. Дружеството е учредено на 3 април 2008 година, с едноличен притежател „ Бор Ин “ АД. Там Боян Стойков е представител, а Иван Демерджиев е член на съвета на шефовете. Фирмата е малко живяла и по-късно е заличена, само че остава като още едно документирано общо присъединяване сред двамата. Предметът ѝ включва селскостопанска продукция, етерично-маслени култури, земеделие, превоз, туризъм и консултантска активност — т.е. връзката сред Стойков и Демерджиев не се изчерпва с една компания и един бранш.

Накратко, картината от регистрите е елементарна и неуместна. Боян Стойков и Иван Демерджиев не се засичат инцидентно един път. Те се срещат директно в „ Полиграфия “ АД, „ Риал “ АД и „ Сърнегорска роза “ ЕАД. В тези сдружения Стойков всекидневно е в по-силна представителна или изпълнителна позиция, а Демерджиев е в борда. Това е задоволително, с цел да направи изцяло състоятелен въпроса дали Боян Стойков е просто инцидентен претендент в листата на „ Прогресивна България “, или е точно индивидът на Демерджиев в Пловдив.

Нещо повече, Демерджиев не е бил единствено член в Съвета на шефовете, а и е защитавал ползите на тези компании, а също е давал юридически препоръки към управлението, в това число на Боян Стойков. Така изниква въпросът практиката да се продават компании с задължения към безимотни жители, с ясното схващане, че нито страната, нито контрагентите ще си вземат дължимото по чий съвет е? Въпросът може да наподобява и реторичен…

Защото, когато зад една политическа кандидатура стоят години общи компании, общи бордове и общ корпоративен терен, тезата за „ самостоятелен бизнесмен, поканен поради експертизата си “ стартира да звучи все по-малко безапелационно. И тогава огромният въпрос към този момент не е единствено по какъв начин Стойков е прехвърлял компании и на кого. Големият въпрос е кой го вкарва в политиката — и чий интерес би трябвало да съставлява, в случай че стигне до Народното събрание и с такива „ правила и полезности “ ще работи “?