Три имена с бъдеще в турската политика - Бабаджан, Имамоглу, Демирташ
Кой може да заеме мястото на Ердоган? Когато се запитаме кои лица могат да станат авторитетни в турската политика, пред нас се открояват три имена, написа уеб сайтът obzornews.bg, който следи в елементи обстановката в югоизточната съседка.
Изборите на 23 юни демонстрираха, че в Турция хората са изтощени от актуалното ръководство, прочее от Реджеп Тайип Ердоган и от новия управнически модел.
Коалицията сред Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и Партията на националистическото придвижване (ПНД), която загуби съвсем всички огромни градове на локалните избори на 31 март, а на повторните избори в Истанбул претърпя загуба с голяма разлика, към този момент наподобява, че не се вслушва в това обръщение, само че в общественото пространство започнаха да се популяризират вести, че изключително в редиците на ръководещата ПСР са налице огромни разногласия.
Дори президентската система, която едвам навърши една година, а преходът към нея беше осъществен с поддръжката на водача на ПНД Девлет Бахчели, е поставена на масата, за което загатват изречения като „ допустима е проверка “, идващи от средите на ръководещите.
Меджлисът стана нефункционален, което докара до заличаването на плурализма в политиката, огромна част от обществото даже не знае имената на министрите, които единствено запълват предопределените им кресла. Съдебната система е политизирана, налице е икономическа рецесия. Еднодневните дейности във външната политика се пласират на хората като „ огромно майсторство “. Отвсякъде се чуват алармени звуци.
Постъпват и данни, показващи по какъв начин биха се отразили върху вота настроенията на нещастното болшинство. Генералният шеф на социологическа организация „ Конда “ Бекир Аърдър, който предвижда с най-голяма акуратност резултатите от изборите в Истанбул, съобщи в изявление за Хакан Аксай от електронното издание T24 следното:
“Според мен ПСР към този момент се движи в диапазон от 36-37 %, а ПНД – 14-15. Процентът на тези, които не биха се отказали от ПСР е 25-26, а това прави една четвърт от общия брой гласоподаватели. За 17-годишен интервал на ръководство това е най-ниският %. “
Най-ниският % от основаването на ПСР може да се изясни по следния метод. В средите на ПСР не останаха нито имената, които през годините помагаха за построяването на партията, нито останаха задачите отпреди седемнайсет години. Впрочем не остана и такава партия. Всичко се стопи в сянката на Ердоган. Тогава какво може да се случи на постоянните избори през 2023 година, макар че надали ще са толкоз надалеч във времето? Има ли късмет Ердоган да бъде избран отново още веднъж? Това е политика, нищо не се знае. А Ердоган е умел политик. Но видяно от сегашния миг, наподобява мъчно.
Кой може да заеме мястото на Ердоган? Или когато се запитаме кои лица може да са авторитетни в турската политика, пред нас се открояват три имена: Али Бабаджан, Селяхатин Демирташ, Екрем Имамоглу (подредени са по азбучен ред на фамилиите).
Първо да стартираме от Али Бабаджан .
Стана ясно, че наесен ще бъде основана нова политическа партия с водач Али Бабаджан, подкрепена от Абдуллах Гюл. Отдавна се говореше за това, към този момент се изглаждат последните елементи. Лице, което е близо до групировката я разказва по следния метод:
" Тя ще прегърне цяла Турция, дори се работи върху визия, която да е ориентирана към света. Ще бъде огромна и всеобхватна. "
Али Бабаджан е на 52 години. Завършил е компетентност индустриално инженерство в Близкоизточния механически университет, в интервала 1990-1992 година приключва магистърска степен в Kellogg School of Management към университета Northwestern, Съединени американски щати.
Той е отпред на турската стопанска система още от ранните години от основаването на ПСР, в случай че не броим късата му кариера като външен министър. Предимството на Бабаджан е, че както вътре в страната, по този начин и в чужбина той е прочут като спокоен, трудолюбив, и политик с визия.
От друга страна, е прочут и с това, че не може да постанова мнението си даже по доста значими въпроси. Когато ПСР осъществяваше политиките, които накараха Турция да изостава в демократично отношение през днешния ден, Бабаджан беше на авторитетна позиция в партията и в ръководството. По това време той остана в партията, макар че беше в неефективна партийна съпротива, за която обществото не знаеше. На постоянните избори за президент партията на Бабаджан, която ще се сътвори с поддръжката на Абдуллах Гюл може да се певърне в опция. Но както акцентира и социологът Бекир Аърдър, крачейки към бъдещето Бабаджан би трябвало да даде пояснения и за дейностите си в предишното. Нищо че към този момент резервира безмълвие.
С всеки изминат ден Абдуллах Гюл от ден на ден втвърдява тона си към Ердоган. Миналата седмица по време на една среща, на която хазаин беше Партията на щастието Гюл съобщи:
„ Историята на човечеството и политическата история е посочила, че при абсолютизма, при който е налице абсолютният престиж, този престиж не може да просъществува дълго време. Абсолютната власт принадлежи единствено на Бог. “
Следователно, до момента в който продължава това положение спорът на ползи е неминуем и тези спорове ще възпламенят всички райони и хората ще страдат от това.
Селяхатин Демирташ е на 46 години. Той е правист и правозащитник. От ноември 2016 година е в пандиза, само че с посланията, които насочи оттова той се трансформира в едно от имената, които трансформираха хода на локалните избори на 31 март и 23 юни. На 31 март той излъчи следното обръщение към електората на Демократичната партия на народите, за която гласоподават най-вече кюрдите:
„ Ако имам най-малко малко вашето почитание, моят апел към нашия народ и нашите гласоподаватели е да загърбят всичко и непременно да отидат до урните и да пуснат своя глас, който ще значи „ Не на фашизма! “ Изборните резултати може да дават опция за развиването на демокрацията и мира. Затова вашият глас е доста скъп. В никакъв случай не си помисляйте за бойкотиране на изборите. “
Както на 31 март, по този начин и на 23 юни неговите гласоподаватели (въпреки офанзивата в последния миг на повторните локални избори на 23 юни) не скършиха хатъра му. Гласуваха за претендента на Републиканската национална партия, подсилен от Добрата партия.
Демирташ застана отпред на ДПН на 37 години. Спореше се дали като съпредседател на партията той ще може да насочи посланията си към цяла Турция. Демирташ съумя, той притегли гласове и от гласоподавателите от западна Турция. Той изигра дейна роля и в процеса на демократично отваряне към кюрдите. Когато беше на независимост, той умееше да се майтапи, надсмиваше се на живота, само че когато попадна в пандиза, той не се отхвърли от политическите си послания, а самоличността му на романист още веднъж го караше да се обръща към възприятията. Фактът, че в този момент Демирташ е в пандиза, не понижава силата му, в противен случай, още повече я усилва. На идващите избори той ще бъде едно от основните имена.
Сега да се спрем на последното име. Тоест на Екрем Имамоглу за който преди шест месеца съвсем никой не беше чувал. Той е на 49 години. Завършил е компетентност Управление на администрацията с британски език в Истанбулския университет. В същия университет е приключил и магистърска степен „ Управление на чавешките запаси “. От една страна, търсенето на „ благонадежден и ухилен млад водач “ от големите маси, а, от друга, отблъскващата изразителност на властта, което доближи връхната си точка, му осигуриха огромен триумф.
Разбира се, значими са и работливостта, красноречието, отношението му към хората. Тук не можем да изпуснем от взор и ролята на водача на РНП Кемал Кълъчдароглу, който се изправи против авторитетни фигури в партията и поддържа Имамоглу, както и дейната работа на Джанан Кафтанджъоглу от Истанбулската организация на партията. Но не може да се отхвърли и фактът, че Имамоглу има лидерски качества. Засега мнението е, че той би трябвало да се концентрира върху работата си като общински кмет, с цел да не се изхаби името му за президентските избори, само че когато пристигна този ден той ще се кандидатира.
Бабаджан, Демирташ, Имамоглу. Трима водачи, които ще се изправят пред нас в бъдеще в Турция. Може би при повторното създаване на демокрацията и връщането към парламентарната народна власт те ще заемат обща позиция. Или ще се схванат по главните тематики, само че ще се конкурират между тях. Но по този начин или другояче ние ще продължим да следим за дълго тези трима близо петдесетгодишни политици.
Последната записка е обвързвана с Ердоган. Възможно ли е той да се промени и да стане водач, който вдъхва очаквания за бъдещето? Трудно. Но най-малкото той ще направи равносметка когато Бабаджан основе партия и откъсне гласове от неговия електорат, когато Имамоглу се издига със своите управнически практики и идентичност, когато не съумява да пречупи въздействието на Демирташ, макар че се намира в пандиза. И ще накара Турция да отиде на предварителни избори.
Изборите на 23 юни демонстрираха, че в Турция хората са изтощени от актуалното ръководство, прочее от Реджеп Тайип Ердоган и от новия управнически модел.
Коалицията сред Партията на справедливостта и развиването (ПСР) и Партията на националистическото придвижване (ПНД), която загуби съвсем всички огромни градове на локалните избори на 31 март, а на повторните избори в Истанбул претърпя загуба с голяма разлика, към този момент наподобява, че не се вслушва в това обръщение, само че в общественото пространство започнаха да се популяризират вести, че изключително в редиците на ръководещата ПСР са налице огромни разногласия.
Дори президентската система, която едвам навърши една година, а преходът към нея беше осъществен с поддръжката на водача на ПНД Девлет Бахчели, е поставена на масата, за което загатват изречения като „ допустима е проверка “, идващи от средите на ръководещите.
Меджлисът стана нефункционален, което докара до заличаването на плурализма в политиката, огромна част от обществото даже не знае имената на министрите, които единствено запълват предопределените им кресла. Съдебната система е политизирана, налице е икономическа рецесия. Еднодневните дейности във външната политика се пласират на хората като „ огромно майсторство “. Отвсякъде се чуват алармени звуци.
Постъпват и данни, показващи по какъв начин биха се отразили върху вота настроенията на нещастното болшинство. Генералният шеф на социологическа организация „ Конда “ Бекир Аърдър, който предвижда с най-голяма акуратност резултатите от изборите в Истанбул, съобщи в изявление за Хакан Аксай от електронното издание T24 следното:
“Според мен ПСР към този момент се движи в диапазон от 36-37 %, а ПНД – 14-15. Процентът на тези, които не биха се отказали от ПСР е 25-26, а това прави една четвърт от общия брой гласоподаватели. За 17-годишен интервал на ръководство това е най-ниският %. “
Най-ниският % от основаването на ПСР може да се изясни по следния метод. В средите на ПСР не останаха нито имената, които през годините помагаха за построяването на партията, нито останаха задачите отпреди седемнайсет години. Впрочем не остана и такава партия. Всичко се стопи в сянката на Ердоган. Тогава какво може да се случи на постоянните избори през 2023 година, макар че надали ще са толкоз надалеч във времето? Има ли късмет Ердоган да бъде избран отново още веднъж? Това е политика, нищо не се знае. А Ердоган е умел политик. Но видяно от сегашния миг, наподобява мъчно.
Кой може да заеме мястото на Ердоган? Или когато се запитаме кои лица може да са авторитетни в турската политика, пред нас се открояват три имена: Али Бабаджан, Селяхатин Демирташ, Екрем Имамоглу (подредени са по азбучен ред на фамилиите).
Първо да стартираме от Али Бабаджан .
Стана ясно, че наесен ще бъде основана нова политическа партия с водач Али Бабаджан, подкрепена от Абдуллах Гюл. Отдавна се говореше за това, към този момент се изглаждат последните елементи. Лице, което е близо до групировката я разказва по следния метод:
" Тя ще прегърне цяла Турция, дори се работи върху визия, която да е ориентирана към света. Ще бъде огромна и всеобхватна. "
Али Бабаджан е на 52 години. Завършил е компетентност индустриално инженерство в Близкоизточния механически университет, в интервала 1990-1992 година приключва магистърска степен в Kellogg School of Management към университета Northwestern, Съединени американски щати.
Той е отпред на турската стопанска система още от ранните години от основаването на ПСР, в случай че не броим късата му кариера като външен министър. Предимството на Бабаджан е, че както вътре в страната, по този начин и в чужбина той е прочут като спокоен, трудолюбив, и политик с визия.
От друга страна, е прочут и с това, че не може да постанова мнението си даже по доста значими въпроси. Когато ПСР осъществяваше политиките, които накараха Турция да изостава в демократично отношение през днешния ден, Бабаджан беше на авторитетна позиция в партията и в ръководството. По това време той остана в партията, макар че беше в неефективна партийна съпротива, за която обществото не знаеше. На постоянните избори за президент партията на Бабаджан, която ще се сътвори с поддръжката на Абдуллах Гюл може да се певърне в опция. Но както акцентира и социологът Бекир Аърдър, крачейки към бъдещето Бабаджан би трябвало да даде пояснения и за дейностите си в предишното. Нищо че към този момент резервира безмълвие.
С всеки изминат ден Абдуллах Гюл от ден на ден втвърдява тона си към Ердоган. Миналата седмица по време на една среща, на която хазаин беше Партията на щастието Гюл съобщи:
„ Историята на човечеството и политическата история е посочила, че при абсолютизма, при който е налице абсолютният престиж, този престиж не може да просъществува дълго време. Абсолютната власт принадлежи единствено на Бог. “
Следователно, до момента в който продължава това положение спорът на ползи е неминуем и тези спорове ще възпламенят всички райони и хората ще страдат от това.
Селяхатин Демирташ е на 46 години. Той е правист и правозащитник. От ноември 2016 година е в пандиза, само че с посланията, които насочи оттова той се трансформира в едно от имената, които трансформираха хода на локалните избори на 31 март и 23 юни. На 31 март той излъчи следното обръщение към електората на Демократичната партия на народите, за която гласоподават най-вече кюрдите:
„ Ако имам най-малко малко вашето почитание, моят апел към нашия народ и нашите гласоподаватели е да загърбят всичко и непременно да отидат до урните и да пуснат своя глас, който ще значи „ Не на фашизма! “ Изборните резултати може да дават опция за развиването на демокрацията и мира. Затова вашият глас е доста скъп. В никакъв случай не си помисляйте за бойкотиране на изборите. “
Както на 31 март, по този начин и на 23 юни неговите гласоподаватели (въпреки офанзивата в последния миг на повторните локални избори на 23 юни) не скършиха хатъра му. Гласуваха за претендента на Републиканската национална партия, подсилен от Добрата партия.
Демирташ застана отпред на ДПН на 37 години. Спореше се дали като съпредседател на партията той ще може да насочи посланията си към цяла Турция. Демирташ съумя, той притегли гласове и от гласоподавателите от западна Турция. Той изигра дейна роля и в процеса на демократично отваряне към кюрдите. Когато беше на независимост, той умееше да се майтапи, надсмиваше се на живота, само че когато попадна в пандиза, той не се отхвърли от политическите си послания, а самоличността му на романист още веднъж го караше да се обръща към възприятията. Фактът, че в този момент Демирташ е в пандиза, не понижава силата му, в противен случай, още повече я усилва. На идващите избори той ще бъде едно от основните имена.
Сега да се спрем на последното име. Тоест на Екрем Имамоглу за който преди шест месеца съвсем никой не беше чувал. Той е на 49 години. Завършил е компетентност Управление на администрацията с британски език в Истанбулския университет. В същия университет е приключил и магистърска степен „ Управление на чавешките запаси “. От една страна, търсенето на „ благонадежден и ухилен млад водач “ от големите маси, а, от друга, отблъскващата изразителност на властта, което доближи връхната си точка, му осигуриха огромен триумф.
Разбира се, значими са и работливостта, красноречието, отношението му към хората. Тук не можем да изпуснем от взор и ролята на водача на РНП Кемал Кълъчдароглу, който се изправи против авторитетни фигури в партията и поддържа Имамоглу, както и дейната работа на Джанан Кафтанджъоглу от Истанбулската организация на партията. Но не може да се отхвърли и фактът, че Имамоглу има лидерски качества. Засега мнението е, че той би трябвало да се концентрира върху работата си като общински кмет, с цел да не се изхаби името му за президентските избори, само че когато пристигна този ден той ще се кандидатира.
Бабаджан, Демирташ, Имамоглу. Трима водачи, които ще се изправят пред нас в бъдеще в Турция. Може би при повторното създаване на демокрацията и връщането към парламентарната народна власт те ще заемат обща позиция. Или ще се схванат по главните тематики, само че ще се конкурират между тях. Но по този начин или другояче ние ще продължим да следим за дълго тези трима близо петдесетгодишни политици.
Последната записка е обвързвана с Ердоган. Възможно ли е той да се промени и да стане водач, който вдъхва очаквания за бъдещето? Трудно. Но най-малкото той ще направи равносметка когато Бабаджан основе партия и откъсне гласове от неговия електорат, когато Имамоглу се издига със своите управнически практики и идентичност, когато не съумява да пречупи въздействието на Демирташ, макар че се намира в пандиза. И ще накара Турция да отиде на предварителни избори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ