Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо

Кой, по какъв начин и при какви условия е умъртвил войводата Христо Ботев? Вече век и половина този мъчителен за историческата ни памет въпрос не е намерил своя явен и безапелационен отговор. Темата изследва и внукът на Ботев въстаник Искрен Красимиров в дебютната си книга „Да убиеш Ботев: мистерии, мемоари, лъжи“, която през днешния ден ще бъде публично показана. Той гостува в предаването на Радио Варна „Новият ден“. Известен като режисьор, оператор, артист и публицист. Автор на над 20 документални кино лентата, през днешния ден историкът показва първото си писано произведение. В книгата му са събрани, подредени и изтълкувани наличните свидетелства, водещи към изказванието, че Христо Ботев е погубен от свои четници. Основните причини са фокусирани върху несъгласията в спомените на „ очевидците “ и мълчанието на значими очевидци.

От многократните ми изследвания на терен във Врачанския балкан имах опцията да се уверя, че Ботев умира след привършване на сражението, в условия на предстоящ мрак. Загива на 2 км. от своята, чета, която е отишла да пие вода Крушовското кладенче. Така, че версията за подведен патрон, черкезки патрон или за самоубийство е несъстоятелна. И за жалост Ботев е станал жертва на другарски огън на свои „ другари “ от четата.

Каква реакция очаквате на по този начин изложените обстоятелства в книгата ви, а и по какъв начин ще се отразят на националното ни самочувствие?

Много хора споделят „Не пипайте Ботев. Оставете го с подвига му в националната памет, с цел да не се развенчава ореолът му“. Аз мисля, че в противен случай – откривайки истината, ние ще придобием още повече информация за блясъка на ореола на Войводата. Защото се оказва, че той е тръгнал да посреща турския патрон, а в действителност среща предателския, което за мен го прави два пъти по-голям воин. Защото знаем още библейския модел е, че с цел да има воин в лицето на Исус Христос, би трябвало да има и изменник в лицето на Юда. При Левски историята се повтаря. Новото в моята книга е разглеждането на убийството на Ботев единствено като една дребна част от същинския, за мен великански скрит план в четата, в дъното на който стои първата корупционна спекулация в новата ни история. В нея гюргевските апостоли Никола Обретенов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов злоупотребяват с една голяма сума пари, импортирана от Врачанския революционен комитет за покупка на оръжие за идното въстание, Априлското. Оръжие не е закупено, не е доставено на врачани, парите потъват в джобовете на въпросните дейци. Оттук Враца не възстава, отсам Ботев се заканва да търси виновниците. И за мен Войводата и останалите пет жертви от щаба на четата са станали нужната жертва пред заговорниците, изправени пред революционната нужда – или ние, или те.

Доколко сте убеден във обстоятелствата, които цитирате в книгата си и намират ли те поддръжка в част от сътрудниците ви историци и измежду имената на историческата просвета в България?

Един от тях проф.Пламен Митев е създател на предговора към моята книга. И въпреки той да поддържа формалната историческа версия за черкезки патрон, той назовава моите старания доста потребни и отварящи пространство за спор, за една нова полемика по тази причина кой, по какъв начин и къде умъртви Ботев. Гледам на моята книга като първа стъпка или самобитна покана към провеждането на четвърта комисия, която да проверява събитията към гибелта на Ботев. Защо не тя да бъде във връзка 150-годишнината от Ботевия героизъм, която идва скоро и един път вечно да откри кой простреля Ботев, само че и военния пълководец на четата Никола Войновски, подвойводата Перо Македонеца и другите трима четници, които аз настоявам, че са паднали под патроните на заговорническата група към Никола Обретенов.