Кой има полза от лъжливите послания за ромите? Те се

Кой има изгода от лъжливите послания за ромите? " Те се зареждат по същата причина, по която се зарежда и съветската хибридна война. Това са пропагандни клишета, които някои хора употребяват чисто политически ", споделя специалист.

Медийната неприязън във връзка с има две разнообразни проявления. Едната е дезинформацията, която се популяризира в самите общности, а другата е дезинформацията по техен адрес. Първата въздейства на дейностите и мирогледа им, а втората на самочувствието им и образуването на мнението им за тяхната роля в обществото. Това се споделя в книгата " Грижа за истината: Срещу подправените вести и антиромската дезинформация ", издадена от Фондация С.Е.Г.А., която поставя старания за развиването на хората в неравностойно състояние в България.

" Дезинформационните послания по адрес на ромите се зареждат по същата причина, по която се зарежда и съветската хибридна война ", споделя специалистът по ромска интеграция и историк Румян Сечков, който е един от създателите на книгата. " Това са пропагандни клишета, които някои хора употребяват чисто политически, с цел да зареждат електората си. "
Редакцията предлага
Дезинформацията в затворените общности

Едни от главните аргументи за лесното разпространяване на дезинформация измежду ромските общности са високите равнища на неначетеност и компрометираната връзка сред ромите и управляващите, се споделя в проучването на Фондация С.Е.Г.А. " Разпространявайки дезинформация, те не го вършат злонамерено. Просто имат вяра на това, което са прочели. Няма сериозно мислене. Но това е проблем и на българите ", споделя специалистът Сечков.

За мълниеносното разпространяване на погрешна информация измежду ромите роля играе и естеството на тяхната житейска среда. " Затворената общественост несъмнено е по-уязвима на дезинформация. Вътре ври и кипи. Отвън по-трудно се получава информация ", споделя Сечков.

Изследванията на Фондация С.Е.Г.А. демонстрират, че огромна част от информацията си ромите получават от затворени групи във Facebook, където също е доста по-лесно да се манипулира, споделя специалистът. Той показва, че през последните години се следи следната наклонност: едни и същи източници на дезинформация настройват ромските общности против Истанбулската спогодба, след това срещу приемането на Стратегията за детето, а в този момент и образуват мнението им за войната в Украйна.

Според специалиста настройването на ромските общности чрез дезинформационни послани е политически обусловено. Фондация С.Е.Г.А. образова водачите на общностите, с чиято помощ откритите модели може да стартират да се трансформират.

Стереотипи и неистини: боязън от непознатото

Друг проблем, за който са нужни решения, е дезинформацията по адрес на ромите. Той обаче е дъбоко затвърден в мисленето на българите и смяната ще е комплицирана и мудна, споделя Румян Сечков. По думите му, в основата на дезинформационните послания за ромските общности още веднъж стои запазването на статуквото като насочна точка за по-лесна операция на хората. " Това е струпване на стандарти, с цел да не се трансформира статуквото. Същото е и с отношението на българите към Русия ", споделя специалистът.

Въпреки че преобладаващият модел в ромските общности се трансформира с бързи темпове, главните разкази в медийното отразяване на ромите остават същите, демонстрира изследването на Фондация С.Е.Г.А. " Към ромите има злост, неприемане, боязън. Те остават изолирани от останалите ", споделя Сечков. Според него дълготрайното действие на общността съгласно тези модели е основало бариери и пред самите роми. " Те имат комплекс за непълноценност. Ти си затворен, българите не те схващат. Това е в допълнение затваряне, което се получава ", разяснява специалистът, като отбелязва, че това не значи, че няма процеси по отваряне на общностите, само че те са мудни и сложни.

Дезинформация с политически цели

В книгата " Грижа за истината: Срещу подправените вести и антиромската дезинформация " се показват редица стандарти за ромите в България, които не дават отговор на истината.

Сред тях е да вземем за пример схващането, че ромите ще " претопят " българите - поради по-високата раждаемост при малцинствената група. Проучването на Фондация С.Е.Г.А. демонстрира, че това на процедура не е допустимо, защото едвам 7.11% от ромите доближават възраст над 60 години. При българите този дял е четири пъти по-висок - 28.72%, демонстрират данните. Въпреки че българското население е по-застаряващо, високата ранна смъртност при ромите е причина те да не нарастват изключително като условен дял от популацията.

Друг широкоразпространен стандарт е обвързван с " източването " на обществената система от ромски фамилии с по 6-7 деца. " Истината е, че раждаемостта измежду ромите понижава в пъти през последните 20-30 години. Има единствено една маргинална каста, която е към 10% от ромската общественост, които към момента имат повече деца. Повечето фамилии към този момент гледат по едно, две, най-много три деца ", споделя Румян Сечков.

По данни на Национален статистически институт, представени в книгата на Фондация С.Е.Г.А. делът на ранни бракове и надлежно повече деца в ромските фамилии е намалял от съвсем 25% през 1993 година до 9.8% през 2014. " Ромите се приспособяват по отношение на съответната страна, в която се разиват ", споделя Румян Сечков. " Същото е и с раждаемостта. Само преди 100 години българката е раждала по 6-7 деца и се е женела млада. С индустриализацията и модерността, това се трансформира. Същото се случва и при ромите, само че с 50-100 години по-късно ", споделя специалистът.

Що се отнася до ролята на ромските общности в решаването на резултатите от парламентарни избори, те са пренебрежим фактор, тъй като броят на ромските гласове е невисок, споделя Румян Сечков и изяснява: " Вярването се подклажда единствено с цел да се притегли електорат, който е зле надъхан към ромите по принцип ". Експертът отбелязва обаче, че.

Нужни са повече положителни образци

Според Румян Сечков решението е едно: даването на публичност на. По политически аргументи не се работи за унищожаване на вкоренената неприязън и нормализиране на връзките, разяснява специалистът. " Наистина е доста мъчно и доста постепенно да се загърбят предразсъдъците. "

Според Сечков обаче, в случай че има струпване на положителни истории на роми, които се разпространяват от медиите, последователно ще се появи и смяна в мисленето на хората. " Още дълго ще има неприязън. Но когато се чете и слуша по-често за неща като това, че от Освобождението до 1989-та година насам висшистите от ромски генезис са малко над 700 души, а единствено сега има над 6000, хората може и да трансформират настройката си и да си кажат " може пък и да не е по този начин, както ние си го мислим " ", счита специалистът.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Той е ром. И преподава български език в Кобленц.