Карлес Пучдемон избра свободата. Своята
Кой и по какъв начин натисна бутона „ Стоп кадър “?
След произнесената пред Народното събрание на Каталоня тирада на 10.10.2017 година стана ясно,че ръководителят на държавното управление на Каталуня Карлес Пучдемон, заместникът му Ориол Жункера и ръководителят на Народното събрание Карме Форкадел са подписали Декларация за самостоятелност. Също по този начин тя е подписана и от депутатите от партиите „ Заедно за ДА “ и „ Кандидатура за национално единение “. Каталонският еднокамерен парламент се състои от 135 депутати, а гласувалите декларацията партии общо имат мнозинство от 72 мандата. Пучдемон изясни от трибуната, че каталонският народ е изразил своята воля на референдума от 01.10.2017 година и има цялостното съображение да бъде свободен в самостоятелна република от Кралство Испания. Следващото изречение изненада всички, тъй като беше отправено предложение провъзгласяването на независимостта да бъде прекратено и да се продължи разговорът с формален Мадрид. Диалог, който испанските управляващи нито са започвали, нито водят, а и декларират, че не желаят да водят и за вбъдеще…
Единственото несъмнено нещо в тази обстановка, което може да се каже е, че размирният водач избра свободата. Към този миг – своята. В навечерието на съвещанието Мадрид насочи персонална закана към Пучдемон, че при положение на оповестяване на самостоятелност, ще последва неотложен арест. Едва ли това е същинската причина за препоръчаното решение да се „ отсрочи “ оповестяването на независимостта на Каталуня от Испания, само че при всички случаи виждаме ясни сигнали за нерешителност в редиците на националистите.
Реакцията на Мадрид също беше странна. Министър-председателят Мариано Рахой публично изиска уточнения от Пучдемон, дали в действителност региона е оповестила самостоятелност, тъй като направеното заявление не било доста ясно. Такова обяснение е належащо, тъй като държавното управление е готово да задейства член 155 от Конституцията, с който се суспендира независимостта, само че преди този момент би трябвало да изпрати писмо, с което да подкани локалните управляващи да се съобразят с главния закон. Както виждаме, някой някъде натисна бутона „ Стоп кадър “.
Ситуацията замря и двете страни замръзнаха в придвижванията си, чакайки решението зад сцената, така наречен задкулисие. А „ задкулисие “ в този случай несъмнено има. Напоследък излизат доста данни, че на пръв взор „ укротената “ концепция за самостоятелност на Каталуня в годините след режима на Франко изкуствено е била задействана. В интервала 2000-2014 година този въпрос беше обсъждан напълно цивилизовано. Дори след провеждането на допитване през 2014 година, където резултатите бяха сходни с актуалните, се взе решение да не бъде развивана концепцията за самостоятелност. Изведнъж, в скоростен порядък на 08.09.2017 година депутати от партиите „ Заедно за ДА “ (JxSi) и „ Кандидатура за национално единение “ (CUP) одобряват законопроект за излизане на Каталуня от състава на Кралство Испания. Назначава се дата за референдум след по-малко от месец – 01.10.2017 година, като по този метод се сложи централното държавно управление в екстрена обстановка, която естествено докара до ескалация. Последваха незабавни смени на полицейски началници, арестувания на общински лица, които демонстрират непокорство, стоварване на външни полицейски сили, неподготвени за обстановката и естествено голямата неточност на Рахой да прибегне до жестоко разпространяване на искащите да гласоподават. Но тези дейности са естествени за суматохата, в която изпадна Мадрид. Реално той имаше единствено 3 седмици за деяние.
Европейски Съюз също беше подложен в комплицирана и несвойствена обстановка. Особено откакто Каталуня го прикани да поеме посредническа функционалност в възможен разговор с Мадрид. Европейска комисия витиевато съобщи, че почита правото на самоопределяне, само че също по този начин и Конституцията на Испания, и смята този проблем за вътрешен въпрос. Самите каталунци също бяха в потрес пред вероятността да излязат от Испания за по-малко от месец, с изключение на радостните 16-годишни младежи по площадите, поради които Пучдемон смъкна възрастовата граница за Референдума и позволи да гласоподават.
Тези прибързани дейности и от трите страни имат своите аргументи. За каталунските политически водачи – правото на самостоятелна страна мигновено ги прави първи лица във вътрешен и интернационален проект. Тези хора към този момент няма да беседват с Брюксел, Берлин, Париж, Лондон, Москва, Вашингтон и Пекин посредством медиаторите от Мадрид, а непосредствено излизат на интернационалната сцена. За каталунския бизнес – най-богатата провинция на Испания ще може да преразпределя бюджета си, а това значи и публичните поръчки единствено сред своите олигарси, а не както до в този момент, каквото остане за тях от мадридските акули. За младежите в Каталуня – вярата,че ще имат повече работни места и вероятности за бъдещето, тъй като тези пари ще се съсредоточат в региона им. Това дава пояснение за внезапното събаряне на възрастта за гласоподаване до 16 година
Заплахите за революция не плашат доста Мадрид. Испанците имат самочувствието и то изцяло основателно за страна, която се е справяла със сепаратизма и то в изискванията на всеобщ гнет от страна на ЕТА – организацията на страната на Баските.
Смразяващият „ съпътстващ факт “
Много по-смразяващ е другият “съпътстващ ” резултат: При оповестяване на самостоятелност, дружно с Каталуня си потеглят и 23% от Брутният вътрешен продукт на Испания. Страната е в листата на така наречен страни PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания) с голяма външна задлъжнялост. По данни на Централно разузнавателно управление на САЩ за м. март 2017г. същият за Испания е в общ размер от 2 трлн.36 милиарда, (!) с общо размер от 93,9% от Брутният вътрешен продукт. Надеждите, че отделената и непризнавана от Европейски Съюз Каталуня ще поеме бремето на своята част от дълга, трупан от омразния за тях Мадрид, са повече от наивни. Мораториум върху дълга на Испания в този голям размер на 2 трлн. води до фалиране на Еврозоната, която едвам оцеля от смешните на този декор гръцки 368 милиардчета, със скорост измервана в часове, а оттова и на целия Европейски Съюз.
Всички тези аргументи накараха режисьорите да натиснат бутона на “Стоп кадър ”. Ще гледаме застиналите пози на главните актьори още няколко дни, до момента в който зад кулисите не реализиран схващане.
След произнесената пред Народното събрание на Каталоня тирада на 10.10.2017 година стана ясно,че ръководителят на държавното управление на Каталуня Карлес Пучдемон, заместникът му Ориол Жункера и ръководителят на Народното събрание Карме Форкадел са подписали Декларация за самостоятелност. Също по този начин тя е подписана и от депутатите от партиите „ Заедно за ДА “ и „ Кандидатура за национално единение “. Каталонският еднокамерен парламент се състои от 135 депутати, а гласувалите декларацията партии общо имат мнозинство от 72 мандата. Пучдемон изясни от трибуната, че каталонският народ е изразил своята воля на референдума от 01.10.2017 година и има цялостното съображение да бъде свободен в самостоятелна република от Кралство Испания. Следващото изречение изненада всички, тъй като беше отправено предложение провъзгласяването на независимостта да бъде прекратено и да се продължи разговорът с формален Мадрид. Диалог, който испанските управляващи нито са започвали, нито водят, а и декларират, че не желаят да водят и за вбъдеще…
Единственото несъмнено нещо в тази обстановка, което може да се каже е, че размирният водач избра свободата. Към този миг – своята. В навечерието на съвещанието Мадрид насочи персонална закана към Пучдемон, че при положение на оповестяване на самостоятелност, ще последва неотложен арест. Едва ли това е същинската причина за препоръчаното решение да се „ отсрочи “ оповестяването на независимостта на Каталуня от Испания, само че при всички случаи виждаме ясни сигнали за нерешителност в редиците на националистите.
Реакцията на Мадрид също беше странна. Министър-председателят Мариано Рахой публично изиска уточнения от Пучдемон, дали в действителност региона е оповестила самостоятелност, тъй като направеното заявление не било доста ясно. Такова обяснение е належащо, тъй като държавното управление е готово да задейства член 155 от Конституцията, с който се суспендира независимостта, само че преди този момент би трябвало да изпрати писмо, с което да подкани локалните управляващи да се съобразят с главния закон. Както виждаме, някой някъде натисна бутона „ Стоп кадър “.
Ситуацията замря и двете страни замръзнаха в придвижванията си, чакайки решението зад сцената, така наречен задкулисие. А „ задкулисие “ в този случай несъмнено има. Напоследък излизат доста данни, че на пръв взор „ укротената “ концепция за самостоятелност на Каталуня в годините след режима на Франко изкуствено е била задействана. В интервала 2000-2014 година този въпрос беше обсъждан напълно цивилизовано. Дори след провеждането на допитване през 2014 година, където резултатите бяха сходни с актуалните, се взе решение да не бъде развивана концепцията за самостоятелност. Изведнъж, в скоростен порядък на 08.09.2017 година депутати от партиите „ Заедно за ДА “ (JxSi) и „ Кандидатура за национално единение “ (CUP) одобряват законопроект за излизане на Каталуня от състава на Кралство Испания. Назначава се дата за референдум след по-малко от месец – 01.10.2017 година, като по този метод се сложи централното държавно управление в екстрена обстановка, която естествено докара до ескалация. Последваха незабавни смени на полицейски началници, арестувания на общински лица, които демонстрират непокорство, стоварване на външни полицейски сили, неподготвени за обстановката и естествено голямата неточност на Рахой да прибегне до жестоко разпространяване на искащите да гласоподават. Но тези дейности са естествени за суматохата, в която изпадна Мадрид. Реално той имаше единствено 3 седмици за деяние.
Европейски Съюз също беше подложен в комплицирана и несвойствена обстановка. Особено откакто Каталуня го прикани да поеме посредническа функционалност в възможен разговор с Мадрид. Европейска комисия витиевато съобщи, че почита правото на самоопределяне, само че също по този начин и Конституцията на Испания, и смята този проблем за вътрешен въпрос. Самите каталунци също бяха в потрес пред вероятността да излязат от Испания за по-малко от месец, с изключение на радостните 16-годишни младежи по площадите, поради които Пучдемон смъкна възрастовата граница за Референдума и позволи да гласоподават.
Тези прибързани дейности и от трите страни имат своите аргументи. За каталунските политически водачи – правото на самостоятелна страна мигновено ги прави първи лица във вътрешен и интернационален проект. Тези хора към този момент няма да беседват с Брюксел, Берлин, Париж, Лондон, Москва, Вашингтон и Пекин посредством медиаторите от Мадрид, а непосредствено излизат на интернационалната сцена. За каталунския бизнес – най-богатата провинция на Испания ще може да преразпределя бюджета си, а това значи и публичните поръчки единствено сред своите олигарси, а не както до в този момент, каквото остане за тях от мадридските акули. За младежите в Каталуня – вярата,че ще имат повече работни места и вероятности за бъдещето, тъй като тези пари ще се съсредоточат в региона им. Това дава пояснение за внезапното събаряне на възрастта за гласоподаване до 16 година
Заплахите за революция не плашат доста Мадрид. Испанците имат самочувствието и то изцяло основателно за страна, която се е справяла със сепаратизма и то в изискванията на всеобщ гнет от страна на ЕТА – организацията на страната на Баските.
Смразяващият „ съпътстващ факт “
Много по-смразяващ е другият “съпътстващ ” резултат: При оповестяване на самостоятелност, дружно с Каталуня си потеглят и 23% от Брутният вътрешен продукт на Испания. Страната е в листата на така наречен страни PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания) с голяма външна задлъжнялост. По данни на Централно разузнавателно управление на САЩ за м. март 2017г. същият за Испания е в общ размер от 2 трлн.36 милиарда, (!) с общо размер от 93,9% от Брутният вътрешен продукт. Надеждите, че отделената и непризнавана от Европейски Съюз Каталуня ще поеме бремето на своята част от дълга, трупан от омразния за тях Мадрид, са повече от наивни. Мораториум върху дълга на Испания в този голям размер на 2 трлн. води до фалиране на Еврозоната, която едвам оцеля от смешните на този декор гръцки 368 милиардчета, със скорост измервана в часове, а оттова и на целия Европейски Съюз.
Всички тези аргументи накараха режисьорите да натиснат бутона на “Стоп кадър ”. Ще гледаме застиналите пози на главните актьори още няколко дни, до момента в който зад кулисите не реализиран схващане.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ