Верде – между еротиката и мита
Кой е Верде? Този въпрос си задават към този момент няколко години специалистите в изобразителното изкуство у нас и по света. Отговорът обаче все по този начин витае в догадки. Той е българин, стилът му приказва за дългогодишно личностно създаване, комбинирало сюжетни препратки към типичен предходници и финото им пародиране в постмодерна стилистика. Няколко огромни живописни изложения с негови произведения бяха показани у нас, в Аржентина, Франция и Русия от 2015 година до момента.
От 22 ноември до 15 декември 2017 година в Руския културно-информационен център в София може да бъде забелязана най-новата галерия на Верде под надпис „ Молитва ”. Акцент на вернисажа е платното „ Мъжката Мона Лиза ”, изобразяващо Спасителя с вдигнат жест за благословия с дясната си ръка, а с лявата държи кристално кълбо, светия Граал, символизиращ Вселената. Силното й влияние се крие в хипнотизиращия взор – явно отпратка към Леонардовата творба. На откриването на изложбата се стекоха над 150 фенове на художника, които се надяваха да видят актьора онлайн. Загадката обаче остана. Верде не се появи…
Още с първите си стъпки към изложбеното пространство фенът е обхванат от ярки, трагични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкоз мощно, че посетителят има потребност да затваря на моменти очи пред мощната мощ на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията: не тяло, а разполовена като забравена цигулка жена; не портрети на знакови персони, а разголване на егото им по този начин, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове; не пейзажи, а сатиричните им огледални изображения през едни тъжни очи… Голите тела вграждат еротиката в рамките на философска алюзия за превратностите на секса. Долавя се и една драматичност, като че ли Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов метод, то вашият път е към тази галерия.
Изкуствоведката Ралица Базайтова дефинира посланието на изложбата с думите: „ За мен художникът Verde продължава да бъде един същински феномен в българското художествено пространство. Това изкуство не може да остави фена безучастен, то предизвика. Тук могат да се видят отгласите от сюрреализма и фовизма, уроците на европейското изкуство от началото на XX век, интерпретирани по един персонален и самобитен метод, запазена марка на създателя посредством „ техниката на взаимоотношението “. Особено усещане вършат облиците на младия египетски фараон Тутанкамон – „ Тут ”, облиците на Христос в разнообразни тълкования – „ Спасителя ”, както и емблематичната „ Молитва ” с изключително изразителни ръце, не инцидентно дала името си на цялата експозиция. Тук можем да открием истинския облик на тълпата с готескни облици, обкръжили към този момент предадения Спасител, само че и интереса, с който художникът търси и пресъздава низките пристрастености, деформацията на лицата. Редом е и забавната интерпретация по фамозната рисунка на Леонардо „ Богородица и Света Ана ” от Националната изложба в Лондон, съчетаваща детайли от Лувърските разновидности на „ Богородица в пещерата ”, с облиците на дребните Христос и Йоан. ”
Самият Верде нарежда резултата от избухливото влияние на картините си по този начин: „ Всичко, което имам да споделям, е изразено в картините ми. В тях виждам моите деца, които са ми еднообразно скъпи и скъпи. Бленувам да настъпи мигът още веднъж да вложа страсти и усеща, да изживея и пресъздам болките, страданията и щастливите им мигове. Маската, под която се затулям, ми оказват помощ да изразя себе си. ”
От 22 ноември до 15 декември 2017 година в Руския културно-информационен център в София може да бъде забелязана най-новата галерия на Верде под надпис „ Молитва ”. Акцент на вернисажа е платното „ Мъжката Мона Лиза ”, изобразяващо Спасителя с вдигнат жест за благословия с дясната си ръка, а с лявата държи кристално кълбо, светия Граал, символизиращ Вселената. Силното й влияние се крие в хипнотизиращия взор – явно отпратка към Леонардовата творба. На откриването на изложбата се стекоха над 150 фенове на художника, които се надяваха да видят актьора онлайн. Загадката обаче остана. Верде не се появи…
Още с първите си стъпки към изложбеното пространство фенът е обхванат от ярки, трагични в своята оксиморонност багри; обсебването е толкоз мощно, че посетителят има потребност да затваря на моменти очи пред мощната мощ на тези картини – с многопластовост и противоречивост на посланията: не тяло, а разполовена като забравена цигулка жена; не портрети на знакови персони, а разголване на егото им по този начин, както времето е напластило в тях легендарност, обговорило е славата им в контрастни тонове; не пейзажи, а сатиричните им огледални изображения през едни тъжни очи… Голите тела вграждат еротиката в рамките на философска алюзия за превратностите на секса. Долавя се и една драматичност, като че ли Верде е рисувал под диктовката на Вагнерова музика. Искате ли да усетите Леонардо да Винчи, Салвадор Дали, Чарли Чаплин, Мерилин Монро и Луис Армстронг по нов метод, то вашият път е към тази галерия.
Изкуствоведката Ралица Базайтова дефинира посланието на изложбата с думите: „ За мен художникът Verde продължава да бъде един същински феномен в българското художествено пространство. Това изкуство не може да остави фена безучастен, то предизвика. Тук могат да се видят отгласите от сюрреализма и фовизма, уроците на европейското изкуство от началото на XX век, интерпретирани по един персонален и самобитен метод, запазена марка на създателя посредством „ техниката на взаимоотношението “. Особено усещане вършат облиците на младия египетски фараон Тутанкамон – „ Тут ”, облиците на Христос в разнообразни тълкования – „ Спасителя ”, както и емблематичната „ Молитва ” с изключително изразителни ръце, не инцидентно дала името си на цялата експозиция. Тук можем да открием истинския облик на тълпата с готескни облици, обкръжили към този момент предадения Спасител, само че и интереса, с който художникът търси и пресъздава низките пристрастености, деформацията на лицата. Редом е и забавната интерпретация по фамозната рисунка на Леонардо „ Богородица и Света Ана ” от Националната изложба в Лондон, съчетаваща детайли от Лувърските разновидности на „ Богородица в пещерата ”, с облиците на дребните Христос и Йоан. ”
Самият Верде нарежда резултата от избухливото влияние на картините си по този начин: „ Всичко, което имам да споделям, е изразено в картините ми. В тях виждам моите деца, които са ми еднообразно скъпи и скъпи. Бленувам да настъпи мигът още веднъж да вложа страсти и усеща, да изживея и пресъздам болките, страданията и щастливите им мигове. Маската, под която се затулям, ми оказват помощ да изразя себе си. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ