Кеворк Кеворкян: Кондоми
Кой е тукашният „ капо ди тути капи “, който разпределя кинтите?
След като Илон Мъск изследва небрежно скандалните практики на Американската организация за интернационално развиване, Тръмп я закри, като в това време разгласи, че тя е похарчила 100 милиона $ за презервативи, предопределени за Хамас. Да се надяваме, че презервативите най-малко са били с подобаващ размер.
Въпросното обилно подаяние ме подсети за един занимателен факт от Втората международна война: американската помощ за Съветите в действителност е била всестранна, руснаците поискали да им доставят даже презервативи. Но упорствали те да бъдат най-малко 30 см дълги – с цел да комплексират „ каубоите “. Те пък изпълнили поръчката, само че на опаковките на презервативите било написано: “Размер - междинен ”.
„ Модерната “ историография към момента не се е сетила да открие, че победоносният марш на Червената войска до Берлин се дължи и на въпросните американски презервативи. Но скоро и това ще се случи. Преди няколко дни една тукашна телевизия излъчи британския филм „ Операция: Дезинформация “ – за най-знаменитата във военната история операция, осъществена по концепция на Чърчил. Тя съумява да заблуди германците, че англичаните ще дебаркират в Гърция, а не в Сицилия, където обаче, в последна сметка, се случва това. Хубав филм – единствено дето финалното подстрекателство е надменно подправено: тази интервенция предрешила изхода на войната.
Истинско мъчение са сходни „ открития “, само че те се множат непрестанно и се трансформират в нетърпим товар за Историята. Впрочем, Чърчил назовава американската помощ по време на Втората война „ най-користната договорка в историята ”.
И ние сме кярили от закритата организация – 431 милиона $ за четири години. Колко от тях са за презервативи, не се оповестява. Вероятно няма подобен разход, тъй като множеството от хората, които вършат американската агитация тук самите те са си едни кондоми, нищо повече, предназначението им е да защищават, доколкото могат, от срамни издънвания и изобщо от неприятности чорбаджиите си. Никой от тях в този момент няма да излезе крачка напред и да се похвали, че е приключил нещо смислено, това са безталантни хорица, а и плашливи. Същите са и ония, които ги сортират и им се доверяват.
Американците в никакъв случай не са разбирали и в никакъв случай няма да проумеят особеностите на нашите хора.
Нито една от пропагандните им акции през последните четири години не им донесе някакъв даже мижав триумф. Изсипали са тук 431 милиона $, незнайно защо. Но да не ги жалим ненужно. В бележника им несъмнено е маркирано, че ние пък сме им изсипали към един милиард, също незнайно за какво – с една несмислена договорка за самолети.
И те, и ние харчим като луди в една страна, която от дълго време не може да скрие, че е невнятна в доста връзки.
431 милиона - и нищо, нищичко отсреща, никакъв резултат - до степен, че не смеят едно изследване да създадат, по какъв начин са се трансформирали настройките на локалните туземци към Велика Америка.
Един Соломон, с отвратителното му ругание по адрес на Православието, и през днешния ден е афиширан като „ американофил “ и в червата. Хора като него нанасят непоправими вреди на Америка – неговото буйство несъмнено е коствало на закритата Агенция надалеч повече от милионите за презервативите на Хамас.
Винаги, когато става дума за величието на Америка, се сещам за една трогателна история, обвързвана с 31-ия американски президент Хърбърт Хувър /1929 – 1933 г/. Когато стартира Първата международна война, бъдещият президент и брачната половинка му Лу Хенри живеят в Лондон. Ето какво написа за тях Маргарет Труман в книгата си „ Първите дами на Америка ”: „ Двамата дружно оказват помощ на 120 хиляди американци да избягат от зоната на бойните дейности в Съединените щати. Общо заемите, които те дават от личния си джоб на тези постоянно обезумели от боязън бежанци, са в размер на 1,5 милиона $ – днешни 100 милиона. Всички те, с изключение на 300 $ са върнати! Което вечно ги убеждава, както Хувър обичал да споделя, в изначалната почтеност на елементарните американци ”.
Тази история през днешния ден наподобява като някаква нереална, даже ненужна приказка. Обикновените американци от дълго време се усещат изоставени – това пролича изключително по времето на рецесията от 2008 година, когато страната – по думите на един създател – се оказа равнодушна пред „ злодеянията на частния финансов бранш “.
И в практиката на закритата Агенция за развиване нерядко думата „ развиване “ е синоним на „ изгода “, от време на време и на „ рушвет “.
Все отново, американското кино сподели, че е съхранило някаква почтеност – изработен бе филмът „ Вице “ за закононарушенията, осъществени от вицепрезидента Дик Чейни. Но това не спря „ развиването “, т.е. – развалата. Войната в Украйна ни оказа помощ да проумеем това по-ясно – въпреки че и подхвърлените ни 431 милиона $ са задоволително показателни.
Сега Зеленски пищи, че не знае къде са 200 милиарда $ от американските помощи, които, несъмнено, в идващият кръг от „ развиването “ обилно ще бъдат обезщетени от " възобновяване " на клетата му страна. А пътьом в Холивуд ще се сетят да създадат филм за фамилната тайфа Байдънови, който сигурно ще засенчи даже фамозната гангстерска сага „ Семейство Сопрано “.
Зеленски прави признанията си, едвам когато примката се стяга към личното му гърло – и даже тогава не се отхвърля да хитрува – в този момент пък напряко залага 800-хилядната украинска войска, да я употребяват, както намерят за добре.
Тръмп ще го разкара, това е несъмнено. Пак добре, в случай че го остави да имитира, че свири на пиано с пениса си – коронният му номер, преди да влезе в политиката.
Преди много време цитирах някои източници, които се занимаваха с това негово упражнение и тукашните цензори ме уведомиха, че това е „ факт отвън подтекста “.
Не ми е известно, който и да е пенис в миналото да е бил отвън подтекста, освен това, в множеството случаи точно той основава подтекста – дори и в такава гигантска бизнес-операция, каквато се оказа врътнята към Украйна.
Споменах преди време, че тази спекулация скоро ще се разплете и ще има чудовищни последствия - и към този момент има.
Зеленски мрънка за кражбата на половината американски помощи, американците пък мрънкат, че пианистът продавал в Африка оръжието, което му пращали, а Тръмп напряко си изиска земя от Украйна. Дали да не се намесим и ние, едвам си заработим по-честно ония 431 милиона – и внимателно да му подскажем, че и ние бихме продали нещо от земицата си.
Това въобще няма да е необичайно - къде си мислите, че е духнал рефлексът ни да се притуряме? Това е най-тягостната част и от без друго мътното ни завещание, натъртено ни е в главите от османлиите, сетне се опитахме да се закачим като 16 република за Русия, а още по-сетне тази концепция, без никакво съмнение, се трансферира в хумореската да станем 51-ви щат. Ами, хайде, Тръмп е настоятелен човек и е доста евентуално да се е сетил за това и самичък.
Във всеки случай, общоизвестно е, че ние постоянно сме подготвени на всевъзможни покупко-продажби, изключително, в случай че са губещи. Това го няма в Уикипедия, само че би трябвало да се допише в най-скоро време.
Още за ония 431 милиона $. Кой е тукашният „ капо ди тути капи “, който разпределя кинтите – а преди този момент назначава баламите, които би трябвало да ги похарчат – оптимално безрезултатно?
Хайде, стига, не измъчвайте повече публиката – кой локален цървул избрахте за тази роля?
И още: за 431 милиона $ може ли да си спретнете тук една „ дълбока “ страна?
Дълбока страна в дънна страна – по какъв начин ви наподобява това?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
След като Илон Мъск изследва небрежно скандалните практики на Американската организация за интернационално развиване, Тръмп я закри, като в това време разгласи, че тя е похарчила 100 милиона $ за презервативи, предопределени за Хамас. Да се надяваме, че презервативите най-малко са били с подобаващ размер.
Въпросното обилно подаяние ме подсети за един занимателен факт от Втората международна война: американската помощ за Съветите в действителност е била всестранна, руснаците поискали да им доставят даже презервативи. Но упорствали те да бъдат най-малко 30 см дълги – с цел да комплексират „ каубоите “. Те пък изпълнили поръчката, само че на опаковките на презервативите било написано: “Размер - междинен ”.
„ Модерната “ историография към момента не се е сетила да открие, че победоносният марш на Червената войска до Берлин се дължи и на въпросните американски презервативи. Но скоро и това ще се случи. Преди няколко дни една тукашна телевизия излъчи британския филм „ Операция: Дезинформация “ – за най-знаменитата във военната история операция, осъществена по концепция на Чърчил. Тя съумява да заблуди германците, че англичаните ще дебаркират в Гърция, а не в Сицилия, където обаче, в последна сметка, се случва това. Хубав филм – единствено дето финалното подстрекателство е надменно подправено: тази интервенция предрешила изхода на войната.
Истинско мъчение са сходни „ открития “, само че те се множат непрестанно и се трансформират в нетърпим товар за Историята. Впрочем, Чърчил назовава американската помощ по време на Втората война „ най-користната договорка в историята ”.
И ние сме кярили от закритата организация – 431 милиона $ за четири години. Колко от тях са за презервативи, не се оповестява. Вероятно няма подобен разход, тъй като множеството от хората, които вършат американската агитация тук самите те са си едни кондоми, нищо повече, предназначението им е да защищават, доколкото могат, от срамни издънвания и изобщо от неприятности чорбаджиите си. Никой от тях в този момент няма да излезе крачка напред и да се похвали, че е приключил нещо смислено, това са безталантни хорица, а и плашливи. Същите са и ония, които ги сортират и им се доверяват.
Американците в никакъв случай не са разбирали и в никакъв случай няма да проумеят особеностите на нашите хора.
Нито една от пропагандните им акции през последните четири години не им донесе някакъв даже мижав триумф. Изсипали са тук 431 милиона $, незнайно защо. Но да не ги жалим ненужно. В бележника им несъмнено е маркирано, че ние пък сме им изсипали към един милиард, също незнайно за какво – с една несмислена договорка за самолети.
И те, и ние харчим като луди в една страна, която от дълго време не може да скрие, че е невнятна в доста връзки.
431 милиона - и нищо, нищичко отсреща, никакъв резултат - до степен, че не смеят едно изследване да създадат, по какъв начин са се трансформирали настройките на локалните туземци към Велика Америка.
Един Соломон, с отвратителното му ругание по адрес на Православието, и през днешния ден е афиширан като „ американофил “ и в червата. Хора като него нанасят непоправими вреди на Америка – неговото буйство несъмнено е коствало на закритата Агенция надалеч повече от милионите за презервативите на Хамас.
Винаги, когато става дума за величието на Америка, се сещам за една трогателна история, обвързвана с 31-ия американски президент Хърбърт Хувър /1929 – 1933 г/. Когато стартира Първата международна война, бъдещият президент и брачната половинка му Лу Хенри живеят в Лондон. Ето какво написа за тях Маргарет Труман в книгата си „ Първите дами на Америка ”: „ Двамата дружно оказват помощ на 120 хиляди американци да избягат от зоната на бойните дейности в Съединените щати. Общо заемите, които те дават от личния си джоб на тези постоянно обезумели от боязън бежанци, са в размер на 1,5 милиона $ – днешни 100 милиона. Всички те, с изключение на 300 $ са върнати! Което вечно ги убеждава, както Хувър обичал да споделя, в изначалната почтеност на елементарните американци ”.
Тази история през днешния ден наподобява като някаква нереална, даже ненужна приказка. Обикновените американци от дълго време се усещат изоставени – това пролича изключително по времето на рецесията от 2008 година, когато страната – по думите на един създател – се оказа равнодушна пред „ злодеянията на частния финансов бранш “.
И в практиката на закритата Агенция за развиване нерядко думата „ развиване “ е синоним на „ изгода “, от време на време и на „ рушвет “.
Все отново, американското кино сподели, че е съхранило някаква почтеност – изработен бе филмът „ Вице “ за закононарушенията, осъществени от вицепрезидента Дик Чейни. Но това не спря „ развиването “, т.е. – развалата. Войната в Украйна ни оказа помощ да проумеем това по-ясно – въпреки че и подхвърлените ни 431 милиона $ са задоволително показателни.
Сега Зеленски пищи, че не знае къде са 200 милиарда $ от американските помощи, които, несъмнено, в идващият кръг от „ развиването “ обилно ще бъдат обезщетени от " възобновяване " на клетата му страна. А пътьом в Холивуд ще се сетят да създадат филм за фамилната тайфа Байдънови, който сигурно ще засенчи даже фамозната гангстерска сага „ Семейство Сопрано “.
Зеленски прави признанията си, едвам когато примката се стяга към личното му гърло – и даже тогава не се отхвърля да хитрува – в този момент пък напряко залага 800-хилядната украинска войска, да я употребяват, както намерят за добре.
Тръмп ще го разкара, това е несъмнено. Пак добре, в случай че го остави да имитира, че свири на пиано с пениса си – коронният му номер, преди да влезе в политиката.
Преди много време цитирах някои източници, които се занимаваха с това негово упражнение и тукашните цензори ме уведомиха, че това е „ факт отвън подтекста “.
Не ми е известно, който и да е пенис в миналото да е бил отвън подтекста, освен това, в множеството случаи точно той основава подтекста – дори и в такава гигантска бизнес-операция, каквато се оказа врътнята към Украйна.
Споменах преди време, че тази спекулация скоро ще се разплете и ще има чудовищни последствия - и към този момент има.
Зеленски мрънка за кражбата на половината американски помощи, американците пък мрънкат, че пианистът продавал в Африка оръжието, което му пращали, а Тръмп напряко си изиска земя от Украйна. Дали да не се намесим и ние, едвам си заработим по-честно ония 431 милиона – и внимателно да му подскажем, че и ние бихме продали нещо от земицата си.
Това въобще няма да е необичайно - къде си мислите, че е духнал рефлексът ни да се притуряме? Това е най-тягостната част и от без друго мътното ни завещание, натъртено ни е в главите от османлиите, сетне се опитахме да се закачим като 16 република за Русия, а още по-сетне тази концепция, без никакво съмнение, се трансферира в хумореската да станем 51-ви щат. Ами, хайде, Тръмп е настоятелен човек и е доста евентуално да се е сетил за това и самичък.
Във всеки случай, общоизвестно е, че ние постоянно сме подготвени на всевъзможни покупко-продажби, изключително, в случай че са губещи. Това го няма в Уикипедия, само че би трябвало да се допише в най-скоро време.
Още за ония 431 милиона $. Кой е тукашният „ капо ди тути капи “, който разпределя кинтите – а преди този момент назначава баламите, които би трябвало да ги похарчат – оптимално безрезултатно?
Хайде, стига, не измъчвайте повече публиката – кой локален цървул избрахте за тази роля?
И още: за 431 милиона $ може ли да си спретнете тук една „ дълбока “ страна?
Дълбока страна в дънна страна – по какъв начин ви наподобява това?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ