Режисьорът Джеки Стоев: С лечебно гладуване излекувах язвата си
Кой е той
Георги Стефанов Стоев - Джеки Стоев, е роден в София на 22 март 1941 година Брат е на известния художник Любен Стоев. Първоначално учи биология в Софийския университет, през 1966 година приключва биология в Дрезден, а през 1972 година - кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 година работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, чийто шеф е през 1992-1993 година Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на към 50 национални и интернационалните награди. Над половин век работи взаимно с артиста и звукооператор Джони Пенков и сценариста Чарли Илиев. Баща е на немския музикант Ray van Zeschau и на оператора Антони Стоев. Именитият режисьор е създател и на книгите " Бай дъ уей...( " Между другото " ) и " Надали, но а нека. А нека, но едва ли. Истории със полов и политически темперамент " в съавторство с Джони Пенков.
- Г-н Стоев, както всяка пролет и в този момент стартирате лечебно недояждане. Правите го постоянно. Защо?
- Защото се усещам след това като прероден. Гладувал съм година и половина. Не едновременно, а всяко лято по седмица-две преди почивката на морето. И няма да се съветвам с доктор, тъй като упражнявам лековит апетит от години. Още преди 1970 година имах тежка язва, която доста ме тормозеше. Веднъж се прибирахме от Ахтопол, а аз през целия ден бях извит от болежка. Срещнах другар, който ми сподели да спра да хапвам за 15-ина дни, единствено на вода да карам и ще се оправя. Е, той ми изясни и много неща по-късно със зареждането. Но по-късно от ингвиналната ми херния и контузия на коляното нищо не остана. Така че не съм почнал с лечебното недояждане на известната Лидия Ковачева. После взех решение да посветя филм за лечебното недояждане и събрах най-малко стотина случая като моя - все хора, които церят болежки с апетит. Но внезапно се реши да върша игрален филм и всичко остана на назад във времето. И по този начин всяко лято недояждам, след това отпътуваме за морето с Диана.
- А тя практикува ли недояждане?
- Не, единствено понякога. Опитва по пълнолуние да е единствено на вода. Това и аз го върша и добре ни се отразява.
- С Диана не сте женен, не мислите ли да го извършите?
Звездна кухня с Мила и Толик
- Не сме обвързани с брак, живеем като промкомбинат. Минавало ми е през годините в главата да й предложа, да вземем за пример в ефир, да падна на колене с пръстен, само че след това се сещам, че може да не мога да се изправя, нали съм на възраст, и се отхвърлих. Това и различен път съм го разказвал, само че хората се радват, като го кажа.
- А мъж под чехъл ли сте?
- Е, да. Потомствен освен това, тъй като и татко ми е бил подобен (смее се).
- Завършиха ли фотосите ви на игралния филм " Аврора ", а снимате и за телепатията?
- Още малко имам до края на фотосите и като приключа, ще си умря малко. Заслужавам.
- Как се свързахте със сина на огромния италиански артист Микеле Плачидо - Брено Плачидо, който извършва основната роля в лентата?
- Филмът има и италиански продуцент. Той реализира контакта. Не познавам персонално Микеле Плачидо. Филмът е българско-италианска копродукция. В по-малка роля взе участие и фамозният италиански артист Франко Неро. Италианският копродуцент обезпечава фотосите в Италия.
- Наричат ви мухабет управител, добър сте със словото, само че сте приключили биология.
- Ха-ха, да, по този начин е. Открай време желаех да се занимавам с кино, обаче общото мнение на фамилията ми беше, че е най-добре да не си изгубвам времето с нелепости и да последвам биология. Защото от кое място да знам имам ли гений? Един другар, който искаше да стане публицист, ми четеше нелепостите, които беше написал...
- Как стана по този начин, че се записахте студент в Дрезден? Тогава не беше ли съвсем невероятно да се следва в чужбина?
- Майка ми е следвала в Германия. Беше зъболекарка и през 1961 година отиде на работа в Германска демократична република. Така отидох там. Пристигнах в Берлин на 12 август 1961 година - деня, в който започнаха да издигат стената. Завърших през 1966-а. Но доста желаех да работя в киното и като се върнах в България, отидох в Студията за научнопопулярни филми. Тогава законът беше подобен, че в случай че не си приключил кино, не можеш да работиш в тази област. Обаче аз бях биолог, тъй че въпреки всичко бях подобаващ за научнопопулярните филми. Явих се първо на конкурс за асистент-оператори, по-късно станах асистент-режисьор...
- Не сте ли имали неприятности с Държавна сигурност поради приказките си?
- Не, тъй като, като се върнах от Германия, те ме поканиха да вляза в техните редици. Казаха ми, че ще би трябвало да оповестявам, в случай че някой заприказва срещу партията. Аз им отхвърлих благо: " Ако някой каже нещо срещу родината или партията, аз съм първият, който ще скочи да пази социалистическата концепция. А да ви оповестявам кой популяризира политически вицове не върви, тъй като аз ги описвам повече. Щом ми пристигна нещо на езика, незабавно го споделям ". Тогава са ме описали като " несъответствуващ ". Така с Чарли, сценариста ми, и с Джони се измъкнахме. " Чарли, Джеки, Джони - ония с кучешките имена... ". Така ни назоваха тогава.
- А за какво сте Джеки, а не Жоро или Гошо?
- Така ме нарекла баба ми, тъй като по времето, когато съм се родил, гледала " Детето " на Чарли Чаплин с Джеки Куган. И оттова потегля.
- Знам, че обичате да плувате, а какво друго занимание имате?
- Запълвам живота си с учене на британски, играене на бридж в интернет и подводен лов на риба. Харпунджия съм, доста обичам да се гмуркам. Прекарвам си огромната част от лятото на морето. Преди години за първи път от много време момиче сподели " ох ", като ме видя. Гмурнах се доста дълбоко и се застоях под водата близо минута. Свърши ми въздухът и заплувах с все мощ нагоре. Когато се демонстрирах внезапно на повърхността, си поех въздух с цели гърди. А през това време девойката пристигнала да хвърля въдица. Хвана се за сърцето и извика: " ох "!
- А какво е щастието за зевзек като вас?
- Със сигурност не е въпрос на имане, а на темперамент. Гледам да не се нервирам, да ми е хубаво. Мечтая да не преставам да върша филми, които да радват хората. Единственото, което ме е възмущавало постоянно, е, че е обвързвано с доста работа. Аз не съм ленив човек, не. Просто не обичам труда.
- Е по какъв начин по този начин? А какъв искахте да станете като дребен?
- Да съм цар. Защото обожавах пресни бадеми, само че желаех все някой да ми ги бели. В този дух е и табелката на вратата ми, която Джони Пенков окачи преди години. Надписът гласи: " Тук от 1941 година си почива Джеки Стоев, режисьор " (смее се).
Георги Стефанов Стоев - Джеки Стоев, е роден в София на 22 март 1941 година Брат е на известния художник Любен Стоев. Първоначално учи биология в Софийския университет, през 1966 година приключва биология в Дрезден, а през 1972 година - кинорежисура във ВИТИЗ. От 1967 година работи в Студията за научнопопулярни и документални филми, чийто шеф е през 1992-1993 година Автор е на десетки научнопопулярни, документални и игрални филми. Носител на към 50 национални и интернационалните награди. Над половин век работи взаимно с артиста и звукооператор Джони Пенков и сценариста Чарли Илиев. Баща е на немския музикант Ray van Zeschau и на оператора Антони Стоев. Именитият режисьор е създател и на книгите " Бай дъ уей...( " Между другото " ) и " Надали, но а нека. А нека, но едва ли. Истории със полов и политически темперамент " в съавторство с Джони Пенков.
- Г-н Стоев, както всяка пролет и в този момент стартирате лечебно недояждане. Правите го постоянно. Защо?
- Защото се усещам след това като прероден. Гладувал съм година и половина. Не едновременно, а всяко лято по седмица-две преди почивката на морето. И няма да се съветвам с доктор, тъй като упражнявам лековит апетит от години. Още преди 1970 година имах тежка язва, която доста ме тормозеше. Веднъж се прибирахме от Ахтопол, а аз през целия ден бях извит от болежка. Срещнах другар, който ми сподели да спра да хапвам за 15-ина дни, единствено на вода да карам и ще се оправя. Е, той ми изясни и много неща по-късно със зареждането. Но по-късно от ингвиналната ми херния и контузия на коляното нищо не остана. Така че не съм почнал с лечебното недояждане на известната Лидия Ковачева. После взех решение да посветя филм за лечебното недояждане и събрах най-малко стотина случая като моя - все хора, които церят болежки с апетит. Но внезапно се реши да върша игрален филм и всичко остана на назад във времето. И по този начин всяко лято недояждам, след това отпътуваме за морето с Диана.
- А тя практикува ли недояждане?
- Не, единствено понякога. Опитва по пълнолуние да е единствено на вода. Това и аз го върша и добре ни се отразява.
- С Диана не сте женен, не мислите ли да го извършите?
Звездна кухня с Мила и Толик
- Не сме обвързани с брак, живеем като промкомбинат. Минавало ми е през годините в главата да й предложа, да вземем за пример в ефир, да падна на колене с пръстен, само че след това се сещам, че може да не мога да се изправя, нали съм на възраст, и се отхвърлих. Това и различен път съм го разказвал, само че хората се радват, като го кажа.
- А мъж под чехъл ли сте?
- Е, да. Потомствен освен това, тъй като и татко ми е бил подобен (смее се).
- Завършиха ли фотосите ви на игралния филм " Аврора ", а снимате и за телепатията?
- Още малко имам до края на фотосите и като приключа, ще си умря малко. Заслужавам.
- Как се свързахте със сина на огромния италиански артист Микеле Плачидо - Брено Плачидо, който извършва основната роля в лентата?
- Филмът има и италиански продуцент. Той реализира контакта. Не познавам персонално Микеле Плачидо. Филмът е българско-италианска копродукция. В по-малка роля взе участие и фамозният италиански артист Франко Неро. Италианският копродуцент обезпечава фотосите в Италия.
- Наричат ви мухабет управител, добър сте със словото, само че сте приключили биология.
- Ха-ха, да, по този начин е. Открай време желаех да се занимавам с кино, обаче общото мнение на фамилията ми беше, че е най-добре да не си изгубвам времето с нелепости и да последвам биология. Защото от кое място да знам имам ли гений? Един другар, който искаше да стане публицист, ми четеше нелепостите, които беше написал...
- Как стана по този начин, че се записахте студент в Дрезден? Тогава не беше ли съвсем невероятно да се следва в чужбина?
- Майка ми е следвала в Германия. Беше зъболекарка и през 1961 година отиде на работа в Германска демократична република. Така отидох там. Пристигнах в Берлин на 12 август 1961 година - деня, в който започнаха да издигат стената. Завърших през 1966-а. Но доста желаех да работя в киното и като се върнах в България, отидох в Студията за научнопопулярни филми. Тогава законът беше подобен, че в случай че не си приключил кино, не можеш да работиш в тази област. Обаче аз бях биолог, тъй че въпреки всичко бях подобаващ за научнопопулярните филми. Явих се първо на конкурс за асистент-оператори, по-късно станах асистент-режисьор...
- Не сте ли имали неприятности с Държавна сигурност поради приказките си?
- Не, тъй като, като се върнах от Германия, те ме поканиха да вляза в техните редици. Казаха ми, че ще би трябвало да оповестявам, в случай че някой заприказва срещу партията. Аз им отхвърлих благо: " Ако някой каже нещо срещу родината или партията, аз съм първият, който ще скочи да пази социалистическата концепция. А да ви оповестявам кой популяризира политически вицове не върви, тъй като аз ги описвам повече. Щом ми пристигна нещо на езика, незабавно го споделям ". Тогава са ме описали като " несъответствуващ ". Така с Чарли, сценариста ми, и с Джони се измъкнахме. " Чарли, Джеки, Джони - ония с кучешките имена... ". Така ни назоваха тогава.
- А за какво сте Джеки, а не Жоро или Гошо?
- Така ме нарекла баба ми, тъй като по времето, когато съм се родил, гледала " Детето " на Чарли Чаплин с Джеки Куган. И оттова потегля.
- Знам, че обичате да плувате, а какво друго занимание имате?
- Запълвам живота си с учене на британски, играене на бридж в интернет и подводен лов на риба. Харпунджия съм, доста обичам да се гмуркам. Прекарвам си огромната част от лятото на морето. Преди години за първи път от много време момиче сподели " ох ", като ме видя. Гмурнах се доста дълбоко и се застоях под водата близо минута. Свърши ми въздухът и заплувах с все мощ нагоре. Когато се демонстрирах внезапно на повърхността, си поех въздух с цели гърди. А през това време девойката пристигнала да хвърля въдица. Хвана се за сърцето и извика: " ох "!
- А какво е щастието за зевзек като вас?
- Със сигурност не е въпрос на имане, а на темперамент. Гледам да не се нервирам, да ми е хубаво. Мечтая да не преставам да върша филми, които да радват хората. Единственото, което ме е възмущавало постоянно, е, че е обвързвано с доста работа. Аз не съм ленив човек, не. Просто не обичам труда.
- Е по какъв начин по този начин? А какъв искахте да станете като дребен?
- Да съм цар. Защото обожавах пресни бадеми, само че желаех все някой да ми ги бели. В този дух е и табелката на вратата ми, която Джони Пенков окачи преди години. Надписът гласи: " Тук от 1941 година си почива Джеки Стоев, режисьор " (смее се).
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ