КОЙ Е ТОЙ Любчо Джолев е началник на Планинския спасителен

КОЙ Е ТОЙ Любчо Джолев е шеф на Планинския избавителен отряд в Разлог. Той е на 43 години и по специалност е пожарникар. Пред „ България Днес “ Джолев приказва за акциите и компликациите, с които той и екипът му ежедневно се срещат по пътя на благородната идея за спасяването на човешки животи. Любчо Джолев.

Г-н Джолев, преди няколко седмици мъж и дете починаха, ударени от гръмотевица в Стара планина. Често ли се случват такива произшествия?

– Със самия случай съм осведомен само от информацията, която излезе по медиите. При нас преди две-три години също имаше такава обстановка в региона на Гоце Делчев. Трябва да се внимава доста, когато се излиза във високата част на планината. Голяма е вероятността да има изменчиво време – в този момент е слънчево, след 3 минути може да завали сняг, да удари градушка и след 15 минути да изгрее слънце още веднъж. Затова има рекомендации при такива обстановки с гръмотевици – в случай че има пещера, да се влезе в нея, да се остане на изсъхнало, да не опираме ръце в земята.

Мобилните телефони би трябвало да бъдат изключени. При случай зависи и тъкмо с каква мощ те е блъснала мълнията. В село Елешница, покрай Разлог, преди време имаше случай, в който гръмотевица минава през човек и на него нищо му няма – нито изгаряния, нито съществени контузии и последици. Много е релативно, само че ето – за жалост, бащата и момичето не са имали този шанс да се разминат леко.

При нас преди две-три години също имаше такава обстановка в региона на Гоце Делчев. Трябва да се внимава доста, когато се излиза във високата част на планината. Голяма е вероятността да има изменчиво време – в този момент е слънчево, след 3 минути може да завали сняг, да удари градушка и след 15 минути да изгрее слънце още веднъж.

Затова има рекомендации при такива обстановки с гръмотевици – в случай че има пещера, да се влезе в нея, да се остане на изсъхнало, да не опираме ръце в земята. Мобилните телефони би трябвало да бъдат изключени.

При случай зависи и тъкмо с каква мощ те е блъснала мълнията. В село Елешница, покрай Разлог, преди време имаше случай, в който гръмотевица минава през човек и на него нищо му няма – нито изгаряния, нито съществени контузии и последици. Много е релативно, само че ето – за жалост, бащата и момичето не са имали този шанс да се разминат леко.

– Една от последните ви задачи е под Вапските езера, където спасявате жена със строшен гален. Какво стана?

– Около 14:50 ч. получихме позвъняване от Централния денонощен пост на Планинската избавителна работа, че в региона на хижа „ Семково “, посока Вапски езера, има потърпевша туристка със подозрение за контузия в глезена. След което, както нормално действаме, съобщихме в нашата обща група, че има потърпевш екскурзиант и се нуждаем от хора, с които да отидем да свалим дамата. Събрахме се, организирахме се и тръгнахме.

Хубавото в този случай беше, че излязохме с джиповете и беше пристъпен пътят. Туристката се намираше в по-ниската част на планината, което ни оказа помощ да приключим доста по-бързо от нормално. Бяхме подготвени за 4 часа, а сходна акция, в случай че се случи във високата част на някой връх, щеше да се удължи процесът най-малко с още 4-5 часа. Свалихме я до джипа. Те бяха отседнали малко по-долу – в курорта Семково, и имаха лична кола. Прехвърлихме я в автомобила, тъй като този тип контузия разрешава подобен превоз и дамата можеше да седне. Ние сме доста хора в джиповете и там нямаше да е комфортно за потърпевшата.

– Коя е най-трудната ви задача?

– Всяка акция сама по себе си е друга и има доста разнородни отклонения. От последните най-тежката и с най-вече жертви беше, когато отидохме на земетресението в Турция. По специалност съм пожарникар, като доброволец съм планински избавител и лидер на избавително куче. Конкретно в тази задача бяхме аз и още 12 сътрудници с 5 кучета в Турция. Там помогнахме за намирането на живи хора под руините. Нашите български екипи бяха първи при бедствието – на пожарната и на доброволците. – Много ли хора спасихте? – Официално имаме информация за извадени седем живи индивида от руините. На много други места сме маркирали, че има оживели, само че не изчакахме и нямаше противоположна връзка, с цел да разберем дали са извадени живи.

Буквално не се знаеше на какъв брой метра са, през какви трудности би трябвало да се премине, с цел да се доближи до там, и какъв брой време ще отнеме. – Страхувате ли се от време на време? – Винаги би трябвало да им боязън, тъй като това те прави по-предпазлив. Ако не се страхуваш, може да допуснеш съдбовна неточност. С времето и с годините просто опитът учи. Затова споделям, че всяка една акция сама по себе си е доста друга. Няма две идентични, с цел да знаем, че при идната всичко ще бъде от А до Я, или математика 2+2. Зависи от обстановката, от региона. Относително е всичко.

– Кое е главното предизвикателство, с което се сблъсквате в планини

Трябва да стигнем по най-бързия метод до потърпевшия. След това допустимо най-бързо и щадящо да го свалим до мястото, където може да стигне моторно транспортно средство, с цел да бъде придвижен до лечебно заведение.

– За какъв брой време се случва целият развой?

Ако с потърпевшия има някой различен, технологиите са към този момент доста напреднали, може да даде и точна локация. Като я получим, ясно ни се демонстрира маршрутът за туристическо време. Ако е за 4 часа и някой от екипите се провежда по-бързо, се стига и за три. Има и втора група, когато е по-дълъг пътят, с цел да може да се сменяме с носенето. Всичко до момента се случваше на ръце. Благодарение на това, че към този момент имаме и хеликоптер, стартират да се реализират избавителни акции и с негова помощ, което е ужасно – икономисва доста време и човешки запас. Можем единствено да сме признателни, Можем единствено да сме признателни, че това нещо се случва и в България.

– Има ли доста смъртни случаи?

– За страдание, не са малко. Невинаги зависи толкоз от това дали ще стигнем в точния момент, по отношение на това, че в случай че индивидът е паднал от надморска височина над 2000-2500 метра или е изхвърчал от канара 50, 100 или 200 м, той получава контузии, несъвместими с живота, и както се споделя, умира на място. Колкото и бързо да сме там, даже и след 2 минути, в случай че потърпевшият е умрял още при първия удар, ние не можем да създадем нищо. Също по този начин при затрупване от лавина – това са тонове тежест, която въргаля едно човешко тяло. Срещу природата сме безсилни. – Какви препоръки бихте дали на туристите в планината, с цел да се предпазят от произшествия?

– Съветите са ясни по принцип. Първо би трябвало да имаме почитание към планината и най-много към себе си и останалите хора. Да разучим доста добре маршрута, по който сме решили да тръгнем, и дали физическата ни подготовка е подобаваща, да сме готови за времето, също по този начин за терена и да имаме нужната екипировка. Разходката в парка с два часа дълготрайност и преходът в планината за същото време нямат нищо общо. Трябва да си преценяме опциите, да не се надценяваме и да следваме маркирани направления – и през зимата, и през лятото. В противоположен случай се стига до съдбовни моменти, в които някой е решил да се отклони, тъй като преценя, че ще мине по-бързо. Всеки риск би трябвало да бъде сдържан.

– Кое е най-хубавото нещо в специалността на избавител?

– Да окажеш помощ! Дали си планински избавител, пожарникар, служител на реда, доктор или водач на кола за спешна помощ, без значение каква специалност работиш, това да можеш да окажеш помощ на някого, който има потребност от помощ, е скъпо! Да окажеш помощ на някого да живее – това е несравнимо. Ние не го вършим нито за популярност, нито за признателност, просто това е нашето предопределение. Не всеки се ражда избавител. Правим го от сърце.

– От по кое време се занимавате с тази активност?

– Вече 20 години. Отрядът е доброволчески и имаме и млади попълнения, само че стават все по-малко.

– Какво образование минават?

– Обучението е в интервал от две години, като първата година през зимата се организира курс за стажанти. Той продължава една седмица. След това в същия интервал, само че през лятото, се организира още един обучителен курс. Успешно издържалите го отиват идната година отново почти по същото време за още два курса за затвърждаване и приемане на званието планински избавител. – Защо се занимавате с това?

– В началото бяхме още неосъзнати. Когато ходехме да караме ски по планините, виждахме хората с алените полари и ги питахме каква активност правят и те ни обясняваха. По този метод взехме решение и ние – една група от трима индивида, да се запишем и да изкараме курсовете за планински спасители. В момента, в който ги завършихме, започнахме сезонна работа като спасители в Банско, хареса ни и аз разбрах, че това е моето нещо.

Росица Петкова/bgdnes.bg