Тамилският е най-старият език в света
Кой е най-старият език на света? На този въпрос е съвсем невероятно да се отговори, тъй като писмените сведения са нищожни или никакви. Езици, които са се предавали устно в продължение на епохи, след това бързо изчезват – точно тъй като не са оставили никакви писмени дири.
Писмени дири оставят единствено писмовните езици - и то само, в случай че са документирани на трайни носители, които оцеляват през хилядолетията. Текстове, записани на органични носители, да вземем за пример на кора от дърво, елементарно изчезват. За разлика от текстовете, издълбани в камък или в глина.
Най-старите писмени сведения
Най-старият документиран език е непокътнат в източниците с клиновидно писмо – един шрифт с клинообразни знаци, които са били издълбавани в мека глина. Най-старите клинописи, достигнали до нас, произлизат от Шумер и Месопотамия и са зародили сред реките Тигър и Ефрат през четвъртото хилядолетие преди новата епоха. Епосът " Гилгамеш " е най-известното произведение на шумерски език, а клиновидното писмо е залегнало в основата и на зародилите много по-късно европейски писмености.
Почти връстник на клинообразната книжовност е египетското писмо – йероглифите.
На гробницата на фараона Перибсен (2775-2650), шести цар от Втората династия, избрал да носи името на господ Сет, с писмени знаци е изписано първото известно приключено изречение в човешката история: " И той сплоти двете страни за своя наследник, двойния цар Перибсен ".
Шрифтовете са непокътнати, само че ние въобще не знаем по какъв начин са звучали античните езици шумерски, акадски и древноегипетски. Защото и трите езика са мъртви, тях към този момент никой не ги приказва.
По света сега се приказват 7100 езика, като 40% от тях са застрашени от изгубване.
Определени езици към този момент се приказват от напълно дребни групи хора и може би след няколко генерации в действителност ще изчезнат. В същото време други езици процъфтяват. Половината човечество да вземем за пример употребява общо 23 езика, като десетте най-разпространени се класират по този начин: китайски (мандарин), испански, британски, хинди, арабски, португалски, бенгалски, съветски, японски и пенджабски. На единайсето място в това класиране е немският език.
Най-старият жив език
Редица лингвисти считат, че най-древният език, който към момента се употребява, е тамилският – един от 22-та публични езика в Индия, който се приказва от 85 милиона души, в това число и в Шри Ланка. Най-ранните писмени източници на тамилски датират от 5 век преди новата епоха, само че има индикации, че езикът е най-малко на 5000 години.
Санскритският език съществува най-малко от 3000 години, само че през днешния ден съвсем никой към този момент не го приказва.
Преди хилядолетия той действа основно като език на учените хора, на който в Индия се пишат религиозни и литературни текстове. Санскритският е в основата на редица съвременни индийски езици и диалекти.
Китайският държи различен връх: той е най-старият език, който се приказва без спиране. В момента го употребяват над 1 милиард души. Корените му могат да бъдат проследени с хиляди години обратно в историята. Смята се, че езикът е зародил преди към 4500 години и лежи в основата още на бирманския и на тибетския езици.
Най-старите писмени монументи на китайски език са непокътнати на коруби от костенурки и на скотски кости отпреди към 3300 години.
Сред най-старите към момента говорими езици на света спадат още иврит и арабски. Корените на тези два афро-азитаски езика може би се крият някъде 10 хиляди, в случай че не и 20 хиляди години обратно. Но писмените източници са " единствено " на към 3000 години.
Съществувал ли един общ праезик?
А по какъв начин тъкмо са зародили езиците? Антрополозите и лингвистите допускат, че това е резултат от действието на разнообразни фактори: човешкият мозък се развива като сложна система, хората стартират да поддържат връзка, осъзнават нуждата да си сътрудничат, примерно по време на лов или при търсенето на храна. Езиците вероятно произлизат от първичната композиция сред другарство с жестове и с телесни придвижвания. Съществува и друга доктрина: че всички днешни езици произлизат от някакъв античен " протоезик ".
Но за съществуването на подобен повсеместен език няма никакви доказателства.
Най-вероятно праисторическите общества са развили многочислени районни езици и диалекти. Многообразието на говоримите езици в хода на историята се усилва в следствие както от географската изолираност, по този начин и от културния продан и миграцията, пиш еfakti.bg.
Писмени дири оставят единствено писмовните езици - и то само, в случай че са документирани на трайни носители, които оцеляват през хилядолетията. Текстове, записани на органични носители, да вземем за пример на кора от дърво, елементарно изчезват. За разлика от текстовете, издълбани в камък или в глина.
Най-старите писмени сведения
Най-старият документиран език е непокътнат в източниците с клиновидно писмо – един шрифт с клинообразни знаци, които са били издълбавани в мека глина. Най-старите клинописи, достигнали до нас, произлизат от Шумер и Месопотамия и са зародили сред реките Тигър и Ефрат през четвъртото хилядолетие преди новата епоха. Епосът " Гилгамеш " е най-известното произведение на шумерски език, а клиновидното писмо е залегнало в основата и на зародилите много по-късно европейски писмености.
Почти връстник на клинообразната книжовност е египетското писмо – йероглифите.
На гробницата на фараона Перибсен (2775-2650), шести цар от Втората династия, избрал да носи името на господ Сет, с писмени знаци е изписано първото известно приключено изречение в човешката история: " И той сплоти двете страни за своя наследник, двойния цар Перибсен ".
Шрифтовете са непокътнати, само че ние въобще не знаем по какъв начин са звучали античните езици шумерски, акадски и древноегипетски. Защото и трите езика са мъртви, тях към този момент никой не ги приказва.
По света сега се приказват 7100 езика, като 40% от тях са застрашени от изгубване.
Определени езици към този момент се приказват от напълно дребни групи хора и може би след няколко генерации в действителност ще изчезнат. В същото време други езици процъфтяват. Половината човечество да вземем за пример употребява общо 23 езика, като десетте най-разпространени се класират по този начин: китайски (мандарин), испански, британски, хинди, арабски, португалски, бенгалски, съветски, японски и пенджабски. На единайсето място в това класиране е немският език.
Най-старият жив език
Редица лингвисти считат, че най-древният език, който към момента се употребява, е тамилският – един от 22-та публични езика в Индия, който се приказва от 85 милиона души, в това число и в Шри Ланка. Най-ранните писмени източници на тамилски датират от 5 век преди новата епоха, само че има индикации, че езикът е най-малко на 5000 години.
Санскритският език съществува най-малко от 3000 години, само че през днешния ден съвсем никой към този момент не го приказва.
Преди хилядолетия той действа основно като език на учените хора, на който в Индия се пишат религиозни и литературни текстове. Санскритският е в основата на редица съвременни индийски езици и диалекти.
Китайският държи различен връх: той е най-старият език, който се приказва без спиране. В момента го употребяват над 1 милиард души. Корените му могат да бъдат проследени с хиляди години обратно в историята. Смята се, че езикът е зародил преди към 4500 години и лежи в основата още на бирманския и на тибетския езици.
Най-старите писмени монументи на китайски език са непокътнати на коруби от костенурки и на скотски кости отпреди към 3300 години.
Сред най-старите към момента говорими езици на света спадат още иврит и арабски. Корените на тези два афро-азитаски езика може би се крият някъде 10 хиляди, в случай че не и 20 хиляди години обратно. Но писмените източници са " единствено " на към 3000 години.
Съществувал ли един общ праезик?
А по какъв начин тъкмо са зародили езиците? Антрополозите и лингвистите допускат, че това е резултат от действието на разнообразни фактори: човешкият мозък се развива като сложна система, хората стартират да поддържат връзка, осъзнават нуждата да си сътрудничат, примерно по време на лов или при търсенето на храна. Езиците вероятно произлизат от първичната композиция сред другарство с жестове и с телесни придвижвания. Съществува и друга доктрина: че всички днешни езици произлизат от някакъв античен " протоезик ".
Но за съществуването на подобен повсеместен език няма никакви доказателства.
Най-вероятно праисторическите общества са развили многочислени районни езици и диалекти. Многообразието на говоримите езици в хода на историята се усилва в следствие както от географската изолираност, по този начин и от културния продан и миграцията, пиш еfakti.bg.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ