Най-големият масов убиец в историята на света
Кой е най-големият всеобщ палач в историята на света? Повечето хора евентуално одобряват, че отговорът е Адолф Хитлер, архитектът на Холокоста. Други може да предположат, че това руският деспот Йосиф Сталин, който е съумял да убие още повече почтени хора. Някои ще се сетят за Уинстън Чърчил, който през 1943 година целеустремено оставя милиони индийци да умрат от апетит.
Между другото концентрационните лагери, по този начин дейно употребявани от Сталин и Хитлер, са измислени от Британската империя, като решение на казуса с малцинството на бурите в Южна Африка.
Все отново никой от изброените не може да се съпоставя с Мао Цзедун. Неговият „ Голям скок” е най-смъртоносната политическа теория въвеждана в миналото в приложимост.
Наистина Британската империя съумява да избие към 150 милиона души за близо 2 века, Сталин унищожава повече от 20 милиона жители на Съюз на съветските социалистически републики за трите десетилетия на неговото ръководство, а режимът на Хитлер в Нацистка Германия за три пъти по-малко време съумява да отнеме живота на над 10 милиона цивилни - евреи, руснаци, поляци германци и други
Само за 4 години, от 1958 до 1962 година, в Китай обаче „ Големият скок” води до гибелта на близо 45 милиона души.
Мао взема решение, че може да катапултира китайската стопанска система и да настигне развитите страни с огромни промени. Идеята е да се обезпечи повсеместна претовареност и произвеждане в комунални стопанства. Всичко е колективизирано. Домовете, земята и даже персоналните движимости са конфискувани от хората.
Концепцията за промишлен скок се реализира по неуместни способи в новата планова стопанска система. Например, заради неналичието на задоволително добиви на желязна руда, хората са принудени да претопяват принадлежности за хранене и аграрни сечива, в неефективни глинени пещи, с цел да изпълнят квотите за произвеждане на желязо. Ниското качество на продукцията пък я прави неизползваема.
Разпределението на работата става по партиен принцип. Така учители по пиано управляват инженерни планове, а земеделци са принудени на строят здания и водопроводи.
В груповите столове храната се разпределя съгласно заслугите и по линия на комунистическата партия.
В резултат стопанската система на Китай рухва. Земеделското произвеждане се срутва, като опитът селяните да бъдат превърнати в работническа класа приключва с цялостен неуспех.
Катастрофата е с ужасяващи пропорции. Екстраполирайки формалната статистика за популацията, историците пресмятат, че броят на жертвите е десетки милиони. Истинските измерения на случилото се обаче станаха ясни едвам неотдавна, откакто китайските управляващи дадоха достъп до щателните отчети, които партийните деятели са съставяли по време на настъпилия всеобщ апетит.
Не всички обаче умират от неналичието на храна. Близо 3 милиона души са избити, като смъртното наказване е налагано даже за най-малки прегрешения.
Когато момче открадва шепа зърно в село Хунан, локалният партиен отговорник принуждава татко му да го погребе живо. Мъжът умира от тъга няколко дни по-късно.
Друг случай от отчетите до централното управление е този на Уанг Зию. Първо му отрязали ухото, след това го вързали с тел и най-после го смачкали с преса. Престъплението му било, че нелегално изкопал един картоф.
Историята на „ Големия скок” е релативно подценявана спрямо тези за зверствата на режимите, ръководени от Хитлер и Сталин. За това има разумни аргументи.
В Китай ръководещата Комунистическа партия едвам през последните години призна, че Мао е направил „ грешки” и разреши до известна степен открита полемика за тази история. Но държавното управление към момента не желае да признае, че всеобщите убийства са били целенасочена държавна политика.
Между другото концентрационните лагери, по този начин дейно употребявани от Сталин и Хитлер, са измислени от Британската империя, като решение на казуса с малцинството на бурите в Южна Африка.
Все отново никой от изброените не може да се съпоставя с Мао Цзедун. Неговият „ Голям скок” е най-смъртоносната политическа теория въвеждана в миналото в приложимост.
Наистина Британската империя съумява да избие към 150 милиона души за близо 2 века, Сталин унищожава повече от 20 милиона жители на Съюз на съветските социалистически републики за трите десетилетия на неговото ръководство, а режимът на Хитлер в Нацистка Германия за три пъти по-малко време съумява да отнеме живота на над 10 милиона цивилни - евреи, руснаци, поляци германци и други
Само за 4 години, от 1958 до 1962 година, в Китай обаче „ Големият скок” води до гибелта на близо 45 милиона души.
Мао взема решение, че може да катапултира китайската стопанска система и да настигне развитите страни с огромни промени. Идеята е да се обезпечи повсеместна претовареност и произвеждане в комунални стопанства. Всичко е колективизирано. Домовете, земята и даже персоналните движимости са конфискувани от хората.
Концепцията за промишлен скок се реализира по неуместни способи в новата планова стопанска система. Например, заради неналичието на задоволително добиви на желязна руда, хората са принудени да претопяват принадлежности за хранене и аграрни сечива, в неефективни глинени пещи, с цел да изпълнят квотите за произвеждане на желязо. Ниското качество на продукцията пък я прави неизползваема.
Разпределението на работата става по партиен принцип. Така учители по пиано управляват инженерни планове, а земеделци са принудени на строят здания и водопроводи.
В груповите столове храната се разпределя съгласно заслугите и по линия на комунистическата партия.
В резултат стопанската система на Китай рухва. Земеделското произвеждане се срутва, като опитът селяните да бъдат превърнати в работническа класа приключва с цялостен неуспех.
Катастрофата е с ужасяващи пропорции. Екстраполирайки формалната статистика за популацията, историците пресмятат, че броят на жертвите е десетки милиони. Истинските измерения на случилото се обаче станаха ясни едвам неотдавна, откакто китайските управляващи дадоха достъп до щателните отчети, които партийните деятели са съставяли по време на настъпилия всеобщ апетит.
Не всички обаче умират от неналичието на храна. Близо 3 милиона души са избити, като смъртното наказване е налагано даже за най-малки прегрешения.
Когато момче открадва шепа зърно в село Хунан, локалният партиен отговорник принуждава татко му да го погребе живо. Мъжът умира от тъга няколко дни по-късно.
Друг случай от отчетите до централното управление е този на Уанг Зию. Първо му отрязали ухото, след това го вързали с тел и най-после го смачкали с преса. Престъплението му било, че нелегално изкопал един картоф.
Историята на „ Големия скок” е релативно подценявана спрямо тези за зверствата на режимите, ръководени от Хитлер и Сталин. За това има разумни аргументи.
В Китай ръководещата Комунистическа партия едвам през последните години призна, че Мао е направил „ грешки” и разреши до известна степен открита полемика за тази история. Но държавното управление към момента не желае да признае, че всеобщите убийства са били целенасочена държавна политика.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ