Кой е Мартин Димитров, успял да излъже трима лидери на СДС
Кой е Мартин Димитров, който съумя да излъже трима водачи на Съюз на демократичните сили проучва в обществената мрежа Иван Сотиров, някогашен зам.-председател на Съюз на демократичните сили и деен покровител на мажоритарния избор.
Вижте цялостния текст:
Пиша тези няколко реда тъй като виждам, че някои мои другари пропагандират за гласоподаване с преференция в поддръжка на лицето Мартин Димитров. Днес той ни се показва като претендент от гражданската квота в листите на Демократична България, откакто преди този момент е изпъден от две партии, като на едната от тях беше ръководител. Само това събитие е задоволително, с цел да бъде ясно какъв е политическия морал на този човек и какъв брой неопределен водач на Съюз на демократичните сили е бил, откакто толкоз безпроблемно през днешния ден може да се показа за „ самостоятелна “ и „ гражданска “ фигура. Именно като подобен, той се появи преди 16г. в листите на Съюз на демократичните сили. Тогавашният ръководител на Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова го показа пред управлението на Съюз на демократичните сили София с аргумента, че желае да има в листата която води един безпартиен млад стопански специалист. Нямам желание тук да разясня, кои лобистки структури тогава, а и до през днешния ден стояха и стоят зад него и го рекрутират в разнообразни политически формати, не тъй като това не е значимо, а тъй като избирам да приказвам за неговата обществена активност. Хората се познават по делата им и по тях би трябвало да ги съдим, а от делата им лъсват и техните зависимости.
Един изтъкнат публицист беше характеризирал неговото водачество на Съюз на демократичните сили, като го беше нарекъл политически льольо, само че аз не съм изцяло склонен с това определение. Зад визията на неприветлив, политически безхаберен, само че въодушевен и трудолюбив млад икономист с либертариански възгледи в действителност се крие един прозорлив шмекер и безсъвестен службогонец. В младия Дон Кихот повярваха трима водачи на Съюз на демократичните сили – Надежда Михайлова, Филип Димитров и Петър Стоянов, само че и тримата изживяха тежки разочарования, откакто видяха, че „ льльото “ ги е лъгал в очите и ги е употребявал. Надежда Михайлова го докара за ръчичка в Народното събрание, само че след това той бързо се ориентира зад новия ръководител Петър Стоянов, който го поддържа за управлението, а по-късно и за ръководител на Съюз на демократичните сили. Филип Димитров се разочарова от младият запалянко, по време на номинирането на представител на Съюз на демократичните сили за Европейския парламент, позиция за която бяха съперници. Тогава безпатрийният специалист се прояви като приключен политически клеветник. Петър Стоянов несъмнено в никакъв случай няма да не помни клетвите на Мартин Димитров, който с цел да получи неговата поддръжка за ръководител на Съюз на демократичните сили, няколко пъти е повторил: „ Г-н Президент, в никакъв случай няма да закарам Съюз на демократичните сили при Иван Костов “. Е закара го и то незабавно откакто беше определен. Не се изваждам пред скоби, аз също съм вярвал на този човек и съм го подкрепял в най-трудните за него моменти. И на мен ми се е клел, и мен ме е лъгал в очите, а аз имах вяра, че той е набожен човек и няма да наруши клетвата си, макар, че и до през днешния ден не мога да кажа сигурно дали е православен или протестант, тъй като пред протестантите е протестант, а пред православните е православен. Такъв е и в политиката – с костовистите е костовист, с антикостовистите е антикостовист. С тази игра завоюва безапелационно директните избори за ръководител на Съюз на демократичните сили, само че по-късно също толкоз безапелационно беше изключен за систематична работа против партията от нейният Национален съвет – от над 100 члена на висшия партиен орган, нямаше нито един глас срещу изключването му и то при скрито гласоподаване. Това е международен връх заслужен за Гинес. За аналогични дейности, опит да изтъргува организацията в която членува, с цел да контракти персоналното си оцеляване, беше отритнат и от идната партия в която се подвизаваше – „ Синьо единение “, както и от Гражданското съдружие "Национален съюз Единство ".
Много неща мога да загатна за безобразията на това лице, само че с цел да не ставам досаден ще загатна единствено тези които са най-значими и безспорни:
През 2009 година като ръководител на Съюз на демократичните сили в жестоко нарушаване на Устава подмени водачите на няколко кандидатски листи за 41 Народно събрание. Лицата, които бяха определени за водачи на тези листи с директен избор от всички членове в съответните региони бяха отстранени и на тяхно място сложи хора по свое убеждение. Арогантно отхвърли да свика Национален съвет за разглеждане на тези нелегитимни промени в листите, по искане на една трета от неговите членове, както повеляваше Устава. Скри се от Софийското управление, което искаше среща с него, с цел да му връчи протестна подписка по този въпрос от над 2000 члена на организацията, като избяга от централата на Съюз на демократичните сили и се скри в щаба на „ Синята коалиция “. Румен Христов, който беше негов съперник за ръководител, беше отхвърлен като лидер на русенската листа, без да му бъдат дадени каквито и да е пояснения. Същият Мартин Димитров, който тогава обясняваше, че е отстранил Румен Христов от листите, като „ рисков “ човек, по-късно по същия метод – без обосновка и без опрощение, наложи на Народно събрание на Съюз на демократичните сили този „ рисков “ човек за претендент за президент.
В 41 Народно събрание, в което „ Синята коалиция “ беше гневна съпротива на ГЕРБ и гласуваше вотове на съмнение на държавното управление на Борисов един до друг с Българска социалистическа партия, Мартин Димитров беше ръководител на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм. Абсурдно е народен представител, който претендира де е от опозицията да одобри председателското място на стратегическа парламентарна комисия. Нещо повече, с цел да не изпусне председателското място в комисията се би като лъв за налагането на мораториум върху изследването за съществуване на шистов газ - въобще не позволи да се прегледа от Народно събрание на Съюз на демократичните сили позицията на Столичната организация за гласоподаване против този мораториум и изви ръцете на множеството депутати от Съюз на демократичните сили да гласоподават за него. Показателно за последователността на Мартин Димитров, беше свикването на ръководената от него парламентарната комисия, с цел да бъде показано капиталовото желание на някакви мними американски вложители за градежа на АЕЦ „ Белене “, които небезизвестния Емил Хърсев развеждаше наляво и надясно. Да свикаш парламентарна комисия, с цел да изслушва вложители за стратегически план, откакто Народното събрание, по предложение на държавното управление, към този момент е взело изрично решение че този план се замразява, е демонстрация или на цялостна непросветеност, или на прям лобизъм.
На локалните избори през 2009г. Мартин Димитров, като ръководител на Съюз на демократичните сили, изрично отхвърли да се разграничи и не позволи на Национален съвет да се гласоподава позиция за разграничаването на партията от подкрепената от разложката ни организация кандидатура за кмет на човек публично разгласен още от 2007г. като помощник на Държавна сигурност. Само с цел да си обезпечи 80 гласа от Разлог за идните вътрешнопартийните избори, днешният поборник за лустрация, тогава опозори Съюз на демократичните сили, който от основаването си е отстоявал антикомунизма и постоянно е имал безапелационна позиция против сътрудниците на Държавна сигурност.
На президентските избори, през 2011г., Мартин Димитров прикани да се гласоподава по съвест сред Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев. Калфин тогава намерено се съобщи като последовател на евразийската политика на сътрудник „ Гоце “, а Плевнелиев застъпваше безапелационна евроатлантическа линия. Такова държание на ръководител на Съюз на демократичните сили беше първият казус в историята на Съюза от неговото основаване.
Днес, това лице, което постоянно е парадирало с десните си стопански убеждения, се явява като претендент на коалиция с искрено лява икономическа стратегия.
Разбира се, това кой за кого и по какъв начин ще гласоподава е въпрос на персоналната му съвест, само че осведоменият избор е този, който ни прави същински виновни за нашия избор. Затова считам, че моята отговорност и дълг са да споделя обществено тези обстоятелства.
Повече за Иван Сотиров
Иван Сотиров е роден на 29 юли 1963 година в град София.През 1981 година приключва Софийската математическа гимназия. През 1987 година приключва компетентност „ Подемно-транспортни машини и системи “ в Технически университет - София.
През 1990 година става член на Съюз на демократичните сили. Избран е народен представител от Съюз на демократичните сили в 37-о Народно заседание, по-късно става ръководител на столичната общинска организация на Съюз на демократичните сили в централния софийски регион Средец, където от 2003 година до 2005 година е и кмет.
На парламентарните избори в България през 2005 година е определен за депутат от листата на ОДС в 25 МИР София.
Вижте цялостния текст:
Пиша тези няколко реда тъй като виждам, че някои мои другари пропагандират за гласоподаване с преференция в поддръжка на лицето Мартин Димитров. Днес той ни се показва като претендент от гражданската квота в листите на Демократична България, откакто преди този момент е изпъден от две партии, като на едната от тях беше ръководител. Само това събитие е задоволително, с цел да бъде ясно какъв е политическия морал на този човек и какъв брой неопределен водач на Съюз на демократичните сили е бил, откакто толкоз безпроблемно през днешния ден може да се показа за „ самостоятелна “ и „ гражданска “ фигура. Именно като подобен, той се появи преди 16г. в листите на Съюз на демократичните сили. Тогавашният ръководител на Съюз на демократичните сили Надежда Михайлова го показа пред управлението на Съюз на демократичните сили София с аргумента, че желае да има в листата която води един безпартиен млад стопански специалист. Нямам желание тук да разясня, кои лобистки структури тогава, а и до през днешния ден стояха и стоят зад него и го рекрутират в разнообразни политически формати, не тъй като това не е значимо, а тъй като избирам да приказвам за неговата обществена активност. Хората се познават по делата им и по тях би трябвало да ги съдим, а от делата им лъсват и техните зависимости.
Един изтъкнат публицист беше характеризирал неговото водачество на Съюз на демократичните сили, като го беше нарекъл политически льольо, само че аз не съм изцяло склонен с това определение. Зад визията на неприветлив, политически безхаберен, само че въодушевен и трудолюбив млад икономист с либертариански възгледи в действителност се крие един прозорлив шмекер и безсъвестен службогонец. В младия Дон Кихот повярваха трима водачи на Съюз на демократичните сили – Надежда Михайлова, Филип Димитров и Петър Стоянов, само че и тримата изживяха тежки разочарования, откакто видяха, че „ льльото “ ги е лъгал в очите и ги е употребявал. Надежда Михайлова го докара за ръчичка в Народното събрание, само че след това той бързо се ориентира зад новия ръководител Петър Стоянов, който го поддържа за управлението, а по-късно и за ръководител на Съюз на демократичните сили. Филип Димитров се разочарова от младият запалянко, по време на номинирането на представител на Съюз на демократичните сили за Европейския парламент, позиция за която бяха съперници. Тогава безпатрийният специалист се прояви като приключен политически клеветник. Петър Стоянов несъмнено в никакъв случай няма да не помни клетвите на Мартин Димитров, който с цел да получи неговата поддръжка за ръководител на Съюз на демократичните сили, няколко пъти е повторил: „ Г-н Президент, в никакъв случай няма да закарам Съюз на демократичните сили при Иван Костов “. Е закара го и то незабавно откакто беше определен. Не се изваждам пред скоби, аз също съм вярвал на този човек и съм го подкрепял в най-трудните за него моменти. И на мен ми се е клел, и мен ме е лъгал в очите, а аз имах вяра, че той е набожен човек и няма да наруши клетвата си, макар, че и до през днешния ден не мога да кажа сигурно дали е православен или протестант, тъй като пред протестантите е протестант, а пред православните е православен. Такъв е и в политиката – с костовистите е костовист, с антикостовистите е антикостовист. С тази игра завоюва безапелационно директните избори за ръководител на Съюз на демократичните сили, само че по-късно също толкоз безапелационно беше изключен за систематична работа против партията от нейният Национален съвет – от над 100 члена на висшия партиен орган, нямаше нито един глас срещу изключването му и то при скрито гласоподаване. Това е международен връх заслужен за Гинес. За аналогични дейности, опит да изтъргува организацията в която членува, с цел да контракти персоналното си оцеляване, беше отритнат и от идната партия в която се подвизаваше – „ Синьо единение “, както и от Гражданското съдружие "Национален съюз Единство ".
Много неща мога да загатна за безобразията на това лице, само че с цел да не ставам досаден ще загатна единствено тези които са най-значими и безспорни:
През 2009 година като ръководител на Съюз на демократичните сили в жестоко нарушаване на Устава подмени водачите на няколко кандидатски листи за 41 Народно събрание. Лицата, които бяха определени за водачи на тези листи с директен избор от всички членове в съответните региони бяха отстранени и на тяхно място сложи хора по свое убеждение. Арогантно отхвърли да свика Национален съвет за разглеждане на тези нелегитимни промени в листите, по искане на една трета от неговите членове, както повеляваше Устава. Скри се от Софийското управление, което искаше среща с него, с цел да му връчи протестна подписка по този въпрос от над 2000 члена на организацията, като избяга от централата на Съюз на демократичните сили и се скри в щаба на „ Синята коалиция “. Румен Христов, който беше негов съперник за ръководител, беше отхвърлен като лидер на русенската листа, без да му бъдат дадени каквито и да е пояснения. Същият Мартин Димитров, който тогава обясняваше, че е отстранил Румен Христов от листите, като „ рисков “ човек, по-късно по същия метод – без обосновка и без опрощение, наложи на Народно събрание на Съюз на демократичните сили този „ рисков “ човек за претендент за президент.
В 41 Народно събрание, в което „ Синята коалиция “ беше гневна съпротива на ГЕРБ и гласуваше вотове на съмнение на държавното управление на Борисов един до друг с Българска социалистическа партия, Мартин Димитров беше ръководител на парламентарната Комисия по икономическата политика, енергетика и туризъм. Абсурдно е народен представител, който претендира де е от опозицията да одобри председателското място на стратегическа парламентарна комисия. Нещо повече, с цел да не изпусне председателското място в комисията се би като лъв за налагането на мораториум върху изследването за съществуване на шистов газ - въобще не позволи да се прегледа от Народно събрание на Съюз на демократичните сили позицията на Столичната организация за гласоподаване против този мораториум и изви ръцете на множеството депутати от Съюз на демократичните сили да гласоподават за него. Показателно за последователността на Мартин Димитров, беше свикването на ръководената от него парламентарната комисия, с цел да бъде показано капиталовото желание на някакви мними американски вложители за градежа на АЕЦ „ Белене “, които небезизвестния Емил Хърсев развеждаше наляво и надясно. Да свикаш парламентарна комисия, с цел да изслушва вложители за стратегически план, откакто Народното събрание, по предложение на държавното управление, към този момент е взело изрично решение че този план се замразява, е демонстрация или на цялостна непросветеност, или на прям лобизъм.
На локалните избори през 2009г. Мартин Димитров, като ръководител на Съюз на демократичните сили, изрично отхвърли да се разграничи и не позволи на Национален съвет да се гласоподава позиция за разграничаването на партията от подкрепената от разложката ни организация кандидатура за кмет на човек публично разгласен още от 2007г. като помощник на Държавна сигурност. Само с цел да си обезпечи 80 гласа от Разлог за идните вътрешнопартийните избори, днешният поборник за лустрация, тогава опозори Съюз на демократичните сили, който от основаването си е отстоявал антикомунизма и постоянно е имал безапелационна позиция против сътрудниците на Държавна сигурност.
На президентските избори, през 2011г., Мартин Димитров прикани да се гласоподава по съвест сред Ивайло Калфин и Росен Плевнелиев. Калфин тогава намерено се съобщи като последовател на евразийската политика на сътрудник „ Гоце “, а Плевнелиев застъпваше безапелационна евроатлантическа линия. Такова държание на ръководител на Съюз на демократичните сили беше първият казус в историята на Съюза от неговото основаване.
Днес, това лице, което постоянно е парадирало с десните си стопански убеждения, се явява като претендент на коалиция с искрено лява икономическа стратегия.
Разбира се, това кой за кого и по какъв начин ще гласоподава е въпрос на персоналната му съвест, само че осведоменият избор е този, който ни прави същински виновни за нашия избор. Затова считам, че моята отговорност и дълг са да споделя обществено тези обстоятелства.
Повече за Иван Сотиров
Иван Сотиров е роден на 29 юли 1963 година в град София.През 1981 година приключва Софийската математическа гимназия. През 1987 година приключва компетентност „ Подемно-транспортни машини и системи “ в Технически университет - София.
През 1990 година става член на Съюз на демократичните сили. Избран е народен представител от Съюз на демократичните сили в 37-о Народно заседание, по-късно става ръководител на столичната общинска организация на Съюз на демократичните сили в централния софийски регион Средец, където от 2003 година до 2005 година е и кмет.
На парламентарните избори в България през 2005 година е определен за депутат от листата на ОДС в 25 МИР София.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ