Статистика показва кой е истинският провал в образованието у нас | В 27 школа в страната няма нито един ученик с над „Слаб 2 на матурата по БЕЛ
Кой е същинският неуспех в образованието у нас демонстрира с задоволително красноречива статистика материал на Института по пазарна стопанска система, демонстрира информация на Moreto.net
Данни за резултатите от матурите по БЕЛ по области бяха изнесени още юни. Още тогава стана ясно, че оценките надалеч не са приемливи и триумфът на зрелостниците бележи спад по отношение на матурата през миналата образователна година. Още по притеснителна е картината обаче, когато се проучват резултатите в обособените учебни заведения в страната. Оказва се, че за част от школата у нас държавните зрелостни изпити са непреодолимо затруднение.
От 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден " 3,00. В тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България. 189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища;
В 27 учебни заведения в страната междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб " 2,00.
Това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително обучение.
„ Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб " на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето. ", показват от Института по пазарна стопанска система.
София и Варна с най-високи оценки
Данните за резултатите от зрелостните изпити по български език и литература през 2022 година на регионално ниво, получени от ИПИ по ЗДОИ, сочат доста по-ниски оценки във всички области на страната – нито една не е записала растеж по отношение на 2021 година. Спадът надалеч не е постоянен сред обособените области, като най-видимо се намаляват междинните оценки в Разград – с цели 43 стотни, което слага региона на последното място в страната с Добър (3,53). Значителен спад има и в Шумен и Добрич, с по 40 стотни, както и в Хасково (-38 стотни) и Плевен (-36 стотни), като тези области също клонят към дъното на класацията. Обратно, най-високите оценки са в обичайните водачи София (столица), Смолян и Варна.
От ИПИ преглеждат каузи на слабите оценки на ДЗИ по БЕЛ през 2022 и смяна по отношение на 2021
Най – огромен е в Хасково – 28%, Шумен – 27.2%, Разград – 26.9 %, Кърджали и Плевен – 26%. Най – малко двойки има в столицата – 6.8%, Смолян – 9.6%, Варна – 12.8%, Пловдив – 15.5%. Най-слабо представилите се области в доста от случаите удвояват и утрояват каузи на неиздържалите зрелостния изпит. Дори при областите с най-нисък дял на слабите оценки растежът е в пъти – в София (столица) той се покачва от 1,8% през 2021 година до 6,8% през 2022 година, в Смолян – от 2,4 на 9,6%.
Статистиката разрешава да се заключи, че неравенствата в просветителната система сред областите в България, които водят и до огромно разслоение в достиженията на учениците остават, и даже се задълбочават.
От значение е и динамичността – до момента в който в някои области повишаването на каузи на слабите оценки е с 15 пункта, а в други – с 5. Така се вижда, че на местата с по-слабо работещо учебно обучение има доста повече деца, които до момента едвам са издържали изпита, а при леко завишаване на критериите изпадат под чертата. Това от своя страна акцентира и потребността от промяна, ориентирана към възстановяване на образователния развой и качеството на обучение освен в елитните учебни заведения, само че и измежду най-слабо представящите се през днешния ден. Големият растеж на слабите оценки има и на практика последици. От една страна, доста повече възпитаници ще се явят на поправителна сесия на зрелостния изпит, което изисква спомагателни запаси за нейната организация. По-важен е обаче резултатът върху самите възпитаници – за най-слабо квалифицираните се от тях пораства действителният риск да не съумеят да завършат междинното си обучение, което слага забележителна спънка към реализирането им на пазара на труда, показват още от ИПИ.
Това основава проблеми и пред висшите учебни заведения, които към този момент срещат компликации в запълването на оповестените места за студенти на фона на отрицателните демографски процеси, а по-ниските междинни оценки на зрелостния изпит ще значат и още по-лесен достъп до специалностите, за които те са определящи.
Данни за резултатите от матурите по БЕЛ по области бяха изнесени още юни. Още тогава стана ясно, че оценките надалеч не са приемливи и триумфът на зрелостниците бележи спад по отношение на матурата през миналата образователна година. Още по притеснителна е картината обаче, когато се проучват резултатите в обособените учебни заведения в страната. Оказва се, че за част от школата у нас държавните зрелостни изпити са непреодолимо затруднение.
От 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден " 3,00. В тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България. 189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища;
В 27 учебни заведения в страната междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб " 2,00.
Това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително обучение.
„ Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб " на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето. ", показват от Института по пазарна стопанска система.
София и Варна с най-високи оценки
Данните за резултатите от зрелостните изпити по български език и литература през 2022 година на регионално ниво, получени от ИПИ по ЗДОИ, сочат доста по-ниски оценки във всички области на страната – нито една не е записала растеж по отношение на 2021 година. Спадът надалеч не е постоянен сред обособените области, като най-видимо се намаляват междинните оценки в Разград – с цели 43 стотни, което слага региона на последното място в страната с Добър (3,53). Значителен спад има и в Шумен и Добрич, с по 40 стотни, както и в Хасково (-38 стотни) и Плевен (-36 стотни), като тези области също клонят към дъното на класацията. Обратно, най-високите оценки са в обичайните водачи София (столица), Смолян и Варна.
От ИПИ преглеждат каузи на слабите оценки на ДЗИ по БЕЛ през 2022 и смяна по отношение на 2021
Най – огромен е в Хасково – 28%, Шумен – 27.2%, Разград – 26.9 %, Кърджали и Плевен – 26%. Най – малко двойки има в столицата – 6.8%, Смолян – 9.6%, Варна – 12.8%, Пловдив – 15.5%. Най-слабо представилите се области в доста от случаите удвояват и утрояват каузи на неиздържалите зрелостния изпит. Дори при областите с най-нисък дял на слабите оценки растежът е в пъти – в София (столица) той се покачва от 1,8% през 2021 година до 6,8% през 2022 година, в Смолян – от 2,4 на 9,6%.
Статистиката разрешава да се заключи, че неравенствата в просветителната система сред областите в България, които водят и до огромно разслоение в достиженията на учениците остават, и даже се задълбочават.
От значение е и динамичността – до момента в който в някои области повишаването на каузи на слабите оценки е с 15 пункта, а в други – с 5. Така се вижда, че на местата с по-слабо работещо учебно обучение има доста повече деца, които до момента едвам са издържали изпита, а при леко завишаване на критериите изпадат под чертата. Това от своя страна акцентира и потребността от промяна, ориентирана към възстановяване на образователния развой и качеството на обучение освен в елитните учебни заведения, само че и измежду най-слабо представящите се през днешния ден. Големият растеж на слабите оценки има и на практика последици. От една страна, доста повече възпитаници ще се явят на поправителна сесия на зрелостния изпит, което изисква спомагателни запаси за нейната организация. По-важен е обаче резултатът върху самите възпитаници – за най-слабо квалифицираните се от тях пораства действителният риск да не съумеят да завършат междинното си обучение, което слага забележителна спънка към реализирането им на пазара на труда, показват още от ИПИ.
Това основава проблеми и пред висшите учебни заведения, които към този момент срещат компликации в запълването на оповестените места за студенти на фона на отрицателните демографски процеси, а по-ниските междинни оценки на зрелостния изпит ще значат и още по-лесен достъп до специалностите, за които те са определящи.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ