Кой е единственият български футболист в топ 100 на ФИФА за най-великите играчи на ХХ век?
Кой е единственият български футболист в топ 100 на ФИФА за най-великите играчи на ХХ век? Христо Стоичков. Кой е единственият българин, ставал голмайстор на международно състезание? Христо Стоичков. Кой е единственият българин, печелил „ Златната топка “? Христо Стоичков. Има ли различен сходен български футболист? Няма. В прашния скрин почиват под звуците на времето купища архивни материали за Камата. Сред тях е и едно забравено изявление на Ицо от края на 80-те години, направено малко откакто става победител в анкетата на ИСС „ Старт “ за Футболист на България. Публикувано е във вестник „ Футбол “, бр. 51 от 18 декември 1989 година, с създател Георги Бойчев.Приятно четене! – Сега е време за футбол –
казва футболистът на годината, капитанът на националния тим и на ЦСКА Христо СТОИЧКОВ …Отдавна не бях виждал български футболист, след който да върви навалица от хиляда души. И всеки желае да го поздрави, да го пипне. А Христо Стоичков се стопира с всеки, който го заприказва, не оставя никого без подпис, изключително децата. Едно момче вика на приятеля си: „ Ела да му забележим колата “. А Христо се обръща и го тупа другарски по рамото: „ Нямам кола, моето момче. Само ще се разкарваш на вятъра. “ Но момчето продължава да върви с тълпата – по какъв начин да повярва, че неговият идол може да няма кола…Замислен върху тази преживелица, съвсем съм подминал дома на Христо, когато през една отворена балконска врата ме сепва гласът на югославския артист Мирослав Илич. Освен със сръбска музика капитанът на ЦСКА и националния отбор ме посреща по екип на… „ Барселона “, което ясно демонстрира неговите пристрастия в задочния трансферен спор сред гръцкия „ Панатинайкос “ и именития испански клуб. Засега Христо живее при тъща си в жилищен комплекс „ Младост “. Има и собствен апартамент и занапред ще подрежда новото жилище. Докато беседваме с Ицо, а жена му Мариана подготвя нещо в кухнята, дребната Михаела (на годинка и три месеца) ми носи една по една всичките си играчки, което съгласно детските показа е висша демонстрация на другарство. Вземам я на коленете си и тя от наслаждение се… напишква. В идващия миг взема една съдийска свирка и стартира да свири пронизително и да сочи с пръст напред – дузпа! Има ли по-добър реализатор от баща ѝ? – Май че има – споделя таткото – Моят пръв преподавател на дузпи е кумът ми Атанас Узунов. Досега доста пъти сме играли на по пет дузпи, а не съм го бил нито един път.
– А свободните удари?
– Тях ми е преподавал персонално занаятчия Бонев, когато беше помощник-треньор на националния. Залагането на топката, метода, замахването – всичко ми е обяснявал с най-големи детайлности. Затова благодарността ми към него е голяма…
– Благодарност има и за други, нали?
– Задължен съм на доста хора, само че на първо място на двама – Огнян Атанасов и Сава Савов. Първият ме откри за футбола, а вторият ме направи човек, до момента в който играех при него в Харманли. Бате Сава е доста непоколебим треньор – по никакъв начин не обича да се майтапят с него. А пък аз, в противен случай, дай ми единствено майтапи да върша. Помня на един мач той ми вика от пейката: „ Подавай бе, стига си мамил! – На кого да я дам бе, тренер, като никой не се открива? – На мен, вика, я дай, демон да те вземе! “ И аз незабавно му депозирам топката. После като ме подгони след мача…
– Има и хора, за които не искаш да си спомняш.
– Не съм отмъстителен, само че на двама души няма да простя в никакъв случай. Единият е Ради Стефанов, който ме разгласи за цялостен негодник и стана причина да ме изгонят от школата на „ Марица “. Другият е Виден Апостолов. Нали съм пловдивчанин, фантазията ми беше да играя в „ Ботев “ дружно с Петьо Зехтински. Апостолов обаче реши, че нямам качества за техния тим. В края на краищата не съм изгубил нищо, а всичко си остава за тяхна сметка. Истината е, че претърпях доста несгоди, а и аз самият постоянно съм бъркал. Но всичко е към този момент минало, а аз съм човек оптимист. Гледам единствено напред и обратно не се обръщам.Сякаш да потвърди, че предишното към този момент от дълго време не го вълнува, Христо подвига ръце, като че е вкарал гол, и запява с Мирослав Илич от касетофона: „ Не мой ме виши люби ти… “ „ Голяма работа е Мирко “ – споделя. А жена му Мариана е на друго мнение: „ Него си го слушай ти, а на мен ми донеси ламбада. “ „ Готово бе, жена “ – махва великодушно с ръка Ицо и продължава: „ Имам една видеокасета, в която песните на Мирослав се редуват с мои определени голове. Гледам я единствено преди значими мачове – доста добре ме настройва за победа. “ – Ти нямаш доста потребност от специфична конфигурация. Изглеждаш като човек, на който „ не му пука “ от нищо – и на терена, и в живота.
– Това ми оказва помощ да оцелея. Иначе след толкоз рецензии, санкции и премеждия до момента да съм приключил. Вярно е, че на терена нищо не може да ме стресне. Уверен съм в себе си и по тази причина преди мач доста постоянно се ловя на басове. За реванша против „ Спарта “ се басирах с половин София, че ще бием с три гола разлика. И въпреки множеството време резултатът да беше 1:0, до последната минута имах вяра, че ще печеля. Даже когато най-после трябваше да удрям директен свободен удар, се басирах на терена с Трифон Иванов, че няма метод да не го вкарам. Досега единствено един път предчувствието ме излъга – на мача с Гърция в Атина бях сигурен, че ще вкарам гол, пък то… Срам ме хваща, като си помисля за тази среща. Разговаряме преди мача на ЦСКА с „ Враца “ и по тази причина запитвам Христо какъв брой гола ще вкара в тази среща. Помисли малко и отсече: „ Три! “ Колкото сподели, толкоз вкара. Но като всеки човек и той си има своето едва място:
– Признавам, единствено едно нещо е в положение да ме разстрои – да се обадя у дома и да не намеря никого. Много държа на фамилията, за мен то е над всичко. Веднъж диря жена си по телефона от Палма де Майорка. Цял час звъня, а никой не се обажда. Направо се побърках. Два дни до момента в който се свържа, подвигнах температура. Бре, крещя си, какво ли е станало! А то телефонът бил повреден… Може да ми приказват, че съм най-хубавият, да въвеждам голове и на Луната, само че без Мариана – да ми е жива и здрава – не се виждам. А в случай че знаеш какъв брой инцидентно стана всичко. Тя работеше в РУМ „ Младост “. Един ден отидох да си купя печка, а се върнах с младоженка. Тук следва дребен спор сред зетя и тъщата дали да гледаме по малкия екран футболните репортажи, или сеанса на Кашпировски. Предварително знам по какъв начин ще приключи този спор, само че този път за неговото разрешаване оказва помощ и тази невероятна симпатяга Михаела. Тя вижда на екрана баща си по екип и с топка в краката и се провиква: „ Айде, тати! Гол! “ И ето го баща ѝ по какъв начин вкарва гол след гол във вратата на „ Дунав “. И още един път претърпява целия мач изначало, откакто към този момент ми го е разказвал два пъти, а на другия ден ще го чуя още един път. Радва се на хубавото, сърди се на себе си, на грешките на съдиите, на сътрудниците. Очите му светят някак изключително, потопил се е в някакъв собствен свят, в който никой не може да го допре. Чувал съм доста футболисти да споделят: „ Вкъщи за футбол не се приказва! “ Тук е друго – в тази къща непрестанно се приказва за футбол. Обръщам се към Мариана – не ѝ ли омръзва?
– О, не, на мен също ми е забавно, аз обичам тази игра. Пък и Христо е все по лагери, по мачове. За дребното време, когато е у дома, бърза да ми опише всичко и на мен ми е прелестно, тъй като в такива моменти усещам, че съм му нужна.
– А какво му казваш, когато потегля за мач?
– Казвам му: „ Пази си краката и си затваряй устата! “
– А, ето значи от кое място стартира смяната в държанието му…
– Не е тъкмо по този начин. Той се промени внезапно, откогато стана капитан на ЦСКА и на националния тим. Христо е подобен човек – за себе си не мисли, следствията не го интересуват. Но знае ли, че дава отговор за други, че доста хора зависят от него, тогава е подготвен на всичко, даже да преодолее личния си темперамент. Ти към този момент го познаваш добре – виждаш, че завист в себе си не носи. А е прям до неблагоразумие.
– Какви ги приказваш бе, жена?Футболният блок на малкия екран е приключил и Христо още веднъж се е върнал в действителния свят. Отпива от чашата бяло вино, пали цигара (всъщност прави го единствено след мач и при започване на седмицата) и се обръща към мен:
– Ей, какви са тия съдии, бе? Не знам какво да върша! Има някои, дето напряко не мога да ги претърпявам. Това е Христо Тончев, Веско Богданов и единия от двете Любета – единствено дето ги хвалят. Виж, Димитър Димитров и Борис Александров са друго нещо – тях ги признавам. Бих показал и Атанас Узунов, само че нали ми е кум, ще излезе, че го изтъквам по роднинска линия. Какво си бъбрехте с жена ми?
– Тъкмо я питах какво правиш, когато не играеш футбол.
– Нали виждаш – виждам футбол, чета за футбол, приказвам за футбол.
– А аз мислех да създадем този диалог без нито една дума за футбола…
– Тогава трябваше и двамата цяла вечер да мълчим като дръвчета.
– Все отново хайде да опитаме една бърза анкета. Кой ти е обичаният актьор?
– Георги Парцалев и Жан-Пол Белмондо.
– Любимият публицист?
– Николай Хайтов, най-много поради „ Диви разкази “. Харесвам и Станислав Стратиев. Наскоро гледах „ Балкански синдром “ и знаеш ли какво стана? По едно време се изправи един от публиката и стартира нещо да апострофира артистите от сцената. Ядосах се и се изправих и аз: „ Я сядай долу, бе – крещя му, – не съм пристигнал цяла вечер единствено теб да чувам! “ После разбрах, че той също бил част от спектакъла. Голям смях падна…
– Не караш кола, само че несъмнено имаш някакви желания?
– Нали знаеш, че колите се разделят на две – „ Мерцедес “ и останалите.
– Любимо цвете?
– Розата.
– Предпочитан парфюм?
– „ Адидас “.
– Любимо ядене?
– Нямам. Или по-точно обичам всичко.
– Каква заплата получаваш?
– 260 лв., само че вземам 120. С останалите изплащам младоженски заем. Премиите, несъмнено, са настрана. – Какво до момента ти е направило най-голямо усещане в живота?
– Раждането, продължаването на живота – това е най-великото нещо в природата. Скоро бяхме на посетители у бай Михал Душев, нали го знаеш, беше добър състезател на „ Марица “. Той гледа свине и едно от тях същата вечер щеше да ражда. Отидох и цяла нощ стоях при бъдещата майка. Помогнах ѝ да роди първото си прасенце, а то се случи мъжко и го кръстихме Ицо. Страхотно прекарване беше!
– Видя ли по какъв начин изкарахме пет минути без футбол?
– Да, само че в този момент би трябвало да ме питаш кой е кумирът ми във футбола, а и да не ме питаш, аз самичък ще си кажа – в света се преклонявам пред Платини, а у нас пред Петьо Зехтински от „ Ботев “.
– Да приключим с обичания ти видеоклип?
– Имам един, който ми направи неотдавна Атанас Узунов. На него са записани четирите ми гола против „ Левски-Спартак “ на фона на известната мелодия „ Оле! “. После вади от библиотеката няколко гръцки вестника. „ Готов съм на всичко, с цел да купя Стоичков – провиква се от тях президентът на „ Панатинайкос “ Вардиноянис. Испанците от „ Барса “ също не се майтапят – към този момент направиха пазарлъка за 4 млн. $. Както се вижда, в скоро време Христо ще радва погледите на други.
– Няма по какъв начин, желае ми се да поиграя в чужбина, да опитам силите си в друга конюнктура. Искам в идващите 3-4 години да играят огромен футбол, а след това, кой знае, може и да се откажа. Но последния си мач желая да изиграя с екипа на „ Марица “ – клуба, откъдето потеглих. Мисля си дали би бил вероятен един сетен мач сред „ Марица “ и „ Барселона “?
…Защо не? Ако е живот и здраве, Христо, сигурен съм, че ще успееш. Където и да си и против който и да играеш. Знаеш ли по кое време повярвах в това? Спомняш ли си онази вечер в дома на твоите родители в Пловдив? Не беше си идвал от дълго време и всички в къщата се радваха. Майка ти приготвяше вечерята, само че ти не изчака да я постави, а стана с думите: „ Трябва да ходя, на следващия ден отпътувам на лагер… “ Баща ти като същински мъж не сподели нищо, майка ти обърна глава встрани и също преглътна тъгата. Но баба ти не устоя, разплака се: „ Не можем да те забележим, бе синко. Ще умра, без да мога да ти се порадвам… “ И на теб ти стана мъчително, прегърна остарялата жена и сподели: „ Няма по какъв начин, бабо. Сега е време за футбол. Нямам право да спирам и да се поддавам на възприятията си! “ После добави на смях: „ Нали ме гледаш по малкия екран, значи всичко е наред. “
Тогава разбрах, че нищо не може да те отклони от пътя ти.
казва футболистът на годината, капитанът на националния тим и на ЦСКА Христо СТОИЧКОВ …Отдавна не бях виждал български футболист, след който да върви навалица от хиляда души. И всеки желае да го поздрави, да го пипне. А Христо Стоичков се стопира с всеки, който го заприказва, не оставя никого без подпис, изключително децата. Едно момче вика на приятеля си: „ Ела да му забележим колата “. А Христо се обръща и го тупа другарски по рамото: „ Нямам кола, моето момче. Само ще се разкарваш на вятъра. “ Но момчето продължава да върви с тълпата – по какъв начин да повярва, че неговият идол може да няма кола…Замислен върху тази преживелица, съвсем съм подминал дома на Христо, когато през една отворена балконска врата ме сепва гласът на югославския артист Мирослав Илич. Освен със сръбска музика капитанът на ЦСКА и националния отбор ме посреща по екип на… „ Барселона “, което ясно демонстрира неговите пристрастия в задочния трансферен спор сред гръцкия „ Панатинайкос “ и именития испански клуб. Засега Христо живее при тъща си в жилищен комплекс „ Младост “. Има и собствен апартамент и занапред ще подрежда новото жилище. Докато беседваме с Ицо, а жена му Мариана подготвя нещо в кухнята, дребната Михаела (на годинка и три месеца) ми носи една по една всичките си играчки, което съгласно детските показа е висша демонстрация на другарство. Вземам я на коленете си и тя от наслаждение се… напишква. В идващия миг взема една съдийска свирка и стартира да свири пронизително и да сочи с пръст напред – дузпа! Има ли по-добър реализатор от баща ѝ? – Май че има – споделя таткото – Моят пръв преподавател на дузпи е кумът ми Атанас Узунов. Досега доста пъти сме играли на по пет дузпи, а не съм го бил нито един път.
– А свободните удари?
– Тях ми е преподавал персонално занаятчия Бонев, когато беше помощник-треньор на националния. Залагането на топката, метода, замахването – всичко ми е обяснявал с най-големи детайлности. Затова благодарността ми към него е голяма…
– Благодарност има и за други, нали?
– Задължен съм на доста хора, само че на първо място на двама – Огнян Атанасов и Сава Савов. Първият ме откри за футбола, а вторият ме направи човек, до момента в който играех при него в Харманли. Бате Сава е доста непоколебим треньор – по никакъв начин не обича да се майтапят с него. А пък аз, в противен случай, дай ми единствено майтапи да върша. Помня на един мач той ми вика от пейката: „ Подавай бе, стига си мамил! – На кого да я дам бе, тренер, като никой не се открива? – На мен, вика, я дай, демон да те вземе! “ И аз незабавно му депозирам топката. После като ме подгони след мача…
– Има и хора, за които не искаш да си спомняш.
– Не съм отмъстителен, само че на двама души няма да простя в никакъв случай. Единият е Ради Стефанов, който ме разгласи за цялостен негодник и стана причина да ме изгонят от школата на „ Марица “. Другият е Виден Апостолов. Нали съм пловдивчанин, фантазията ми беше да играя в „ Ботев “ дружно с Петьо Зехтински. Апостолов обаче реши, че нямам качества за техния тим. В края на краищата не съм изгубил нищо, а всичко си остава за тяхна сметка. Истината е, че претърпях доста несгоди, а и аз самият постоянно съм бъркал. Но всичко е към този момент минало, а аз съм човек оптимист. Гледам единствено напред и обратно не се обръщам.Сякаш да потвърди, че предишното към този момент от дълго време не го вълнува, Христо подвига ръце, като че е вкарал гол, и запява с Мирослав Илич от касетофона: „ Не мой ме виши люби ти… “ „ Голяма работа е Мирко “ – споделя. А жена му Мариана е на друго мнение: „ Него си го слушай ти, а на мен ми донеси ламбада. “ „ Готово бе, жена “ – махва великодушно с ръка Ицо и продължава: „ Имам една видеокасета, в която песните на Мирослав се редуват с мои определени голове. Гледам я единствено преди значими мачове – доста добре ме настройва за победа. “ – Ти нямаш доста потребност от специфична конфигурация. Изглеждаш като човек, на който „ не му пука “ от нищо – и на терена, и в живота.
– Това ми оказва помощ да оцелея. Иначе след толкоз рецензии, санкции и премеждия до момента да съм приключил. Вярно е, че на терена нищо не може да ме стресне. Уверен съм в себе си и по тази причина преди мач доста постоянно се ловя на басове. За реванша против „ Спарта “ се басирах с половин София, че ще бием с три гола разлика. И въпреки множеството време резултатът да беше 1:0, до последната минута имах вяра, че ще печеля. Даже когато най-после трябваше да удрям директен свободен удар, се басирах на терена с Трифон Иванов, че няма метод да не го вкарам. Досега единствено един път предчувствието ме излъга – на мача с Гърция в Атина бях сигурен, че ще вкарам гол, пък то… Срам ме хваща, като си помисля за тази среща. Разговаряме преди мача на ЦСКА с „ Враца “ и по тази причина запитвам Христо какъв брой гола ще вкара в тази среща. Помисли малко и отсече: „ Три! “ Колкото сподели, толкоз вкара. Но като всеки човек и той си има своето едва място:
– Признавам, единствено едно нещо е в положение да ме разстрои – да се обадя у дома и да не намеря никого. Много държа на фамилията, за мен то е над всичко. Веднъж диря жена си по телефона от Палма де Майорка. Цял час звъня, а никой не се обажда. Направо се побърках. Два дни до момента в който се свържа, подвигнах температура. Бре, крещя си, какво ли е станало! А то телефонът бил повреден… Може да ми приказват, че съм най-хубавият, да въвеждам голове и на Луната, само че без Мариана – да ми е жива и здрава – не се виждам. А в случай че знаеш какъв брой инцидентно стана всичко. Тя работеше в РУМ „ Младост “. Един ден отидох да си купя печка, а се върнах с младоженка. Тук следва дребен спор сред зетя и тъщата дали да гледаме по малкия екран футболните репортажи, или сеанса на Кашпировски. Предварително знам по какъв начин ще приключи този спор, само че този път за неговото разрешаване оказва помощ и тази невероятна симпатяга Михаела. Тя вижда на екрана баща си по екип и с топка в краката и се провиква: „ Айде, тати! Гол! “ И ето го баща ѝ по какъв начин вкарва гол след гол във вратата на „ Дунав “. И още един път претърпява целия мач изначало, откакто към този момент ми го е разказвал два пъти, а на другия ден ще го чуя още един път. Радва се на хубавото, сърди се на себе си, на грешките на съдиите, на сътрудниците. Очите му светят някак изключително, потопил се е в някакъв собствен свят, в който никой не може да го допре. Чувал съм доста футболисти да споделят: „ Вкъщи за футбол не се приказва! “ Тук е друго – в тази къща непрестанно се приказва за футбол. Обръщам се към Мариана – не ѝ ли омръзва?
– О, не, на мен също ми е забавно, аз обичам тази игра. Пък и Христо е все по лагери, по мачове. За дребното време, когато е у дома, бърза да ми опише всичко и на мен ми е прелестно, тъй като в такива моменти усещам, че съм му нужна.
– А какво му казваш, когато потегля за мач?
– Казвам му: „ Пази си краката и си затваряй устата! “
– А, ето значи от кое място стартира смяната в държанието му…
– Не е тъкмо по този начин. Той се промени внезапно, откогато стана капитан на ЦСКА и на националния тим. Христо е подобен човек – за себе си не мисли, следствията не го интересуват. Но знае ли, че дава отговор за други, че доста хора зависят от него, тогава е подготвен на всичко, даже да преодолее личния си темперамент. Ти към този момент го познаваш добре – виждаш, че завист в себе си не носи. А е прям до неблагоразумие.
– Какви ги приказваш бе, жена?Футболният блок на малкия екран е приключил и Христо още веднъж се е върнал в действителния свят. Отпива от чашата бяло вино, пали цигара (всъщност прави го единствено след мач и при започване на седмицата) и се обръща към мен:
– Ей, какви са тия съдии, бе? Не знам какво да върша! Има някои, дето напряко не мога да ги претърпявам. Това е Христо Тончев, Веско Богданов и единия от двете Любета – единствено дето ги хвалят. Виж, Димитър Димитров и Борис Александров са друго нещо – тях ги признавам. Бих показал и Атанас Узунов, само че нали ми е кум, ще излезе, че го изтъквам по роднинска линия. Какво си бъбрехте с жена ми?
– Тъкмо я питах какво правиш, когато не играеш футбол.
– Нали виждаш – виждам футбол, чета за футбол, приказвам за футбол.
– А аз мислех да създадем този диалог без нито една дума за футбола…
– Тогава трябваше и двамата цяла вечер да мълчим като дръвчета.
– Все отново хайде да опитаме една бърза анкета. Кой ти е обичаният актьор?
– Георги Парцалев и Жан-Пол Белмондо.
– Любимият публицист?
– Николай Хайтов, най-много поради „ Диви разкази “. Харесвам и Станислав Стратиев. Наскоро гледах „ Балкански синдром “ и знаеш ли какво стана? По едно време се изправи един от публиката и стартира нещо да апострофира артистите от сцената. Ядосах се и се изправих и аз: „ Я сядай долу, бе – крещя му, – не съм пристигнал цяла вечер единствено теб да чувам! “ После разбрах, че той също бил част от спектакъла. Голям смях падна…
– Не караш кола, само че несъмнено имаш някакви желания?
– Нали знаеш, че колите се разделят на две – „ Мерцедес “ и останалите.
– Любимо цвете?
– Розата.
– Предпочитан парфюм?
– „ Адидас “.
– Любимо ядене?
– Нямам. Или по-точно обичам всичко.
– Каква заплата получаваш?
– 260 лв., само че вземам 120. С останалите изплащам младоженски заем. Премиите, несъмнено, са настрана. – Какво до момента ти е направило най-голямо усещане в живота?
– Раждането, продължаването на живота – това е най-великото нещо в природата. Скоро бяхме на посетители у бай Михал Душев, нали го знаеш, беше добър състезател на „ Марица “. Той гледа свине и едно от тях същата вечер щеше да ражда. Отидох и цяла нощ стоях при бъдещата майка. Помогнах ѝ да роди първото си прасенце, а то се случи мъжко и го кръстихме Ицо. Страхотно прекарване беше!
– Видя ли по какъв начин изкарахме пет минути без футбол?
– Да, само че в този момент би трябвало да ме питаш кой е кумирът ми във футбола, а и да не ме питаш, аз самичък ще си кажа – в света се преклонявам пред Платини, а у нас пред Петьо Зехтински от „ Ботев “.
– Да приключим с обичания ти видеоклип?
– Имам един, който ми направи неотдавна Атанас Узунов. На него са записани четирите ми гола против „ Левски-Спартак “ на фона на известната мелодия „ Оле! “. После вади от библиотеката няколко гръцки вестника. „ Готов съм на всичко, с цел да купя Стоичков – провиква се от тях президентът на „ Панатинайкос “ Вардиноянис. Испанците от „ Барса “ също не се майтапят – към този момент направиха пазарлъка за 4 млн. $. Както се вижда, в скоро време Христо ще радва погледите на други.
– Няма по какъв начин, желае ми се да поиграя в чужбина, да опитам силите си в друга конюнктура. Искам в идващите 3-4 години да играят огромен футбол, а след това, кой знае, може и да се откажа. Но последния си мач желая да изиграя с екипа на „ Марица “ – клуба, откъдето потеглих. Мисля си дали би бил вероятен един сетен мач сред „ Марица “ и „ Барселона “?
…Защо не? Ако е живот и здраве, Христо, сигурен съм, че ще успееш. Където и да си и против който и да играеш. Знаеш ли по кое време повярвах в това? Спомняш ли си онази вечер в дома на твоите родители в Пловдив? Не беше си идвал от дълго време и всички в къщата се радваха. Майка ти приготвяше вечерята, само че ти не изчака да я постави, а стана с думите: „ Трябва да ходя, на следващия ден отпътувам на лагер… “ Баща ти като същински мъж не сподели нищо, майка ти обърна глава встрани и също преглътна тъгата. Но баба ти не устоя, разплака се: „ Не можем да те забележим, бе синко. Ще умра, без да мога да ти се порадвам… “ И на теб ти стана мъчително, прегърна остарялата жена и сподели: „ Няма по какъв начин, бабо. Сега е време за футбол. Нямам право да спирам и да се поддавам на възприятията си! “ После добави на смях: „ Нали ме гледаш по малкия екран, значи всичко е наред. “
Тогава разбрах, че нищо не може да те отклони от пътя ти.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ