Чарлз Дарвин, приключенецът
Кой е Чарлз Дарвин? Сигурно всеки счита, че го познава като личния си дядо. Дарвин е талантлив интелектуалец от викторианската ера в Англия, с дълга бяла брада и сериозен взор, който измисля теорията на еволюцията, биха дали отговор доста дребни и пораснали възпитаници.
Всъщност той е доста повече от това. Човек, който в никакъв случай не следва правия път и който същински живее и гори единствено до момента в който пътува по света.
Неговите съвременници го разказват като „ същинска неразбория ”.
Както във връзка с външния му тип, по този начин и що се отнася до метода му на живот и мисленето му. Това прави гигантския му принос към разбирането на хората за самите себе си още по-изключителен.
Чарлз Дарвин е наследник на болнава майка от заможната британска фамилия Уеджууд, която поема последния си мирис, когато той е едвам 8-годишен. По-късно неналичието на майчина любов в живота му става забележима. В съболезнователно писмо до собствен другар той признава: „ В живота си не съм преживявал толкоз близка връзка, бих се осмелил да кажа, че не мога да си показва какъв брой мощна е твоята болежка ”.
Бащата на Дарвин, Робърт, е доктор по специалност и физически колосален човек.
Той тежи близо 150 кг, има мощен темперамент и изключително възприятие на жлъч, както и безкомпромисни, на моменти тиранични възгледи. Като уединен родител, мъжът има огромни упоритости за сина си. Скоро обаче е отчаян от ниските оценки на Дарвин в учебно заведение. Самият Чарлз нееднократно дефинира началното си обучение като „ единствено едно бяло леке ”.
От дребен Дарвин изпитва емфатичен интерес към естествознанието. С голямо наслаждение събира мидички, раковини на морски животни и черупки от яйца на пернати. Предпочита да прекарва времето си за игра, като следи птиците. Баща му държи той да последва неговата кариера и го записва да учи медицина в университета на Единбург. Дарвин намира лекциите за „ ужасни ” и „ тъпи ”. След две напразни години вбесеният родител се отхвърля от опитите да накара сина си принудително да обикне лекарската специалност. И измисля различен проект за живота му –
праща го да учи теология
в университета на Кеймбридж. Това се оказва още по-голяма неточност. Дарвин по-късно написа: „ Времето ми там беше изгубено – толкоз, колкото в Единбург и в учебно заведение ”.
