Виртуозът Александър Болдачев пред Факти: „Арфата може всичко! Тя е лукс, блясък, безкрайност !“
Кой е Александър Болдачев?
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
Александър Болдачев е музикантът, който потвърждава, че класиката, киното и рокът могат да звучат еднообразно мощно. От Бах до Queen – по този начин един актьор пренаписва границите на инструмента, като придава на нежната арфата рок душа. Виртуозът трансформира класиката и рока в нов музикален манифест, като вади арфата оттатък стандартите.
На 6 април 2026 година София посреща международния виртуоз с концерт–манифест в зала 3 на НДК. Програмата, с която ще се показа в София на 6 април 2026 година в зала 3 на Национален замък на културата, е манифест на арфата в 21-ви век – самоуверено изказване за безграничния капацитет на инструмента в актуалния свят.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
Александър Болдачев е един от най-иновативните и харизматични арфисти на нашето време. Той е интернационално приет и награждаван музикант, концертиращ интензивно на влиятелните международни подиуми и фестивали. Болдачев твори въодушевено в богата жанрова гама, разширявайки границите на вероятното за своя инструмент. Той е виртуозен реализатор на класическата музика и кросоувър поп, импровизатор, продуцент и композитор на кино и театрална музика.
Почетен професор в Royal Academy of Music – Лондон, Herb Alpert School of Music at UCLA – Лос Анджелис, Съединени американски щати, и Консерваторията в Милано, Италия, той съчетава артистична смелост с академична дълбочина. Основател е на Фестивала на арфата в Цюрих и Световния ден на арфата – начинания, които трансформират инструмента в център на световен културен разговор.
Александър Болдачев е деен хуманитарист и дипломат на благосклонност, швейцарски жител, в непрекъснато придвижване сред континентите – актьор без граници, който носи със себе си не просто музика, а задача.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
- Вашата нова стратегия се назовава „ манифест на арфата на XXI век “. Какво тъкмо желаете да заявите с нея – на публиката и на музикалния свят?
-Манифестът има за цел да сътвори нов раздел в историята, нов жанр, нов род. С този манифест премислям ролята и усещането на арфата през XXI век. Арфата е извънредно стереотипизиран инструмент. В съвсем всички страни тя се възприема като мекушав, древен, бароков, спокоен инструмент, ненапълно отегчителен. Моята стратегия показва арфата като виртуозен и разнолик инструмент с безкрайни благоприятни условия – както репертоарни, по този начин и интонационни – който може да откри път към всеки, даже и към най-наситения с музика и придирчив слушател. Бих споделил, че тази стратегия е музика за всички.
- Арфата обичайно се възприема като изтънчен и внимателен инструмент. Вие обаче ѝ придавате мощност, драматизъм и даже рок сила. Как успявате да измененията това усещане?
- Това е директно продължение на първия отговор. Арфата прекомерно дълго е била затворена в избрани показа за себе си. За мен е значимо да покажа, че тя може да бъде мощна, трагична, рокендролна, даже нападателна, без да губи своята природа. В нея има и искра, и дълбочина, и темп, и офанзива. Всичко зависи от това кой свири на нея, по какъв начин чува музиката и по какъв начин я сервира. Аз просто се старая да разкрия това, което към този момент съществува в инструмента, само че дълго време е оставало като че ли в сянка.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
- От Бах до Nirvana – по какъв начин избирате творбите за аранжиране за арфа? Какво би трябвало да има една комбинация, с цел да „ зазвучи “ същински на този инструмент?
- По-скоро творбата избира мен, а не аз него. Слушам и изсвирвам голямо количество друга музика, до момента в който някое произведение не прозвучи по този начин, както бих желал, до момента в който не „ заприказва “ с мен. Тогава знам, че ще заприказва и с публиката. По принцип механически за арфата е допустимо съвсем всичко – може да се свири всичко, само че не всяко произведение звучи толкоз забавно, своенравно и елитарно, както тези в програмата, която представям.
- Премиерата на програмата във Вербие беше посрещната с десетминутни аплодисменти на крайници. Какво значи този миг за вас и усещате ли, че се намирате в повратна точка на кариерата си?
-Всеки ден е повратна точка в кариерата. Кариерата е дълга колкото живота и всеки ден прибавяме нещо към нея. Някои неща имат по-голямо значение, други – по-малко, само че в днешния бърз свят е мъчно да се каже кое ще бъде значимо на следващия ден или след година. Затова се старая просто да върша всичко, което зависи от мен, с цел да се развъртвам – както аз, по този начин и арфата – и не се възнамерявам в коя точка от кариерата си се намирам.
- Вие сте по едно и също време типичен виртуоз, композитор, продуцент и импровизатор. Коя от тези функции ви дава най-голямо чувство за независимост?
-Усещането за независимост го дава скокът с парашут. А осъществяването, композирането, продуцирането на албуми или фестивали – това е работа, която, несъмнено, е забавна, тъй като всички желаеме да се занимаваме с това, което обичаме. Но на сцената свободата идва най-много от харизмата и от чувството за залата.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
- Като почетен професор в институции като Royal Academy of Music и Herb Alpert School of Music at UCLA, по какъв начин виждате бъдещето на класическото музикално обучение?
- Не знам дали „ почетен “ – по-скоро гост-професор. Също по този начин преподавам в Милано и Белград. Всяка година работя с до двеста студенти по целия свят. Радвам се, че институциите вършат всичко допустимо, с цел да притеглят нови студенти и внимание към класическата музика. Но самото обучение се трансформира, тъй като през днешния ден светът има потребност от музиканти, които могат да работят във всяка сфера на музикалната промишленост, а освен от тясно профилирани реализатори – да вземем за пример оркестранти или солисти в класическата музика.
- Вие основахте Фестивала на арфата в Цюрих и Световния ден на арфата. Каква е Вашата задача към младите арфисти по света?
- Фестивалите и самодейностите не са единствено за млади актьори. Те са опция да се покаже изкуството от разнообразни страни, да се притегли вниманието на публиката и да се даде сцена както на млади, по този начин и на одобрени реализатори от всякаква възраст. В организационната активност най-вече ме притегля опцията да работя с марки – освен имена, само че и смислите зад тях. Затова всички начинания, както и благотворителните акции, са ориентирани към допустимо най-широка публика. Не се концентрирам върху обособени групи, а се стремя да уголемявам мащаба на самия план.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
- В програмата ви съжителстват Бах и рок митове като Queen. Смятате ли, че границите сред „ висока “ и „ известна “ музика дефинитивно изчезват?
- Някога и Бах е бил известна музика, а Моцарт не е звучал единствено в театри, а и в места за развлечение. Границите са били наложени от хора, които желаят класическата музика да бъде белег на разсъдък и характерен знак. Но това, което в миналото е било известно, през днешния ден се смята за „ високо “ изкуство, а това, което през днешния ден е известно, на следващия ден може да бъде същото „ възвишено “. Не знаем. Затова се старая да не залепвам етикети, а да изсвирвам всякаква хубава музика с оптималната отдаденост, виртуозност и почитание към оригинала.
- Кое е най-голямото техническо и прочувствено предизвикателство при преместването на кино или рок музика върху арфа?
-Най-трудното не е самата техника, а запазването на силата и истината на оригинала. Рок и филмовата музика постоянно се основават освен на нотите, само че и на характерно „ дишане “, офанзива, темп и вътрешно напрежение. Арфата може съвсем всичко, само че въпросът е по какъв начин да го направиш по този начин, че да не бъде просто „ аранжимент “, а нова, пълноценна версия – безапелационна както за познавачите, по този начин и за тези, които чуват творбата за първи път.
-Вие сте актьор, който непрекъснато пътува сред континентите. Как другите култури въздействат на музикалния ви език?
- Работата на музиканта на сцената е обвързвана с опита – с това, което може да опише на публиката. Всички пътувания, фотоси, срещи с хора, другарство – всичко това се придвижва на сцената. Посещенията в над 50 страни придават друг нюанс на творбите. Чрез музиката – било посредством композиции или импровизации – мога да предам чувството за разнообразни култури, което за мен е извънредно значимо.
Снимка: Александър Болдачев / персонален списък
- Какво бихте желали българската аудитория да се почувства по време на концерта ви в София?
-Това ще бъде първият ми концерт в София, по тази причина желая публиката да усети арфата, да се запознае с мен, да открие нещо ново за себе си и да отнесе със себе си спомен, който ще остане за цялостен живот.
-Ако би трябвало да опишете арфата с три думи, които я характеризират през днешния ден, кои биха били те?
- Лукс, искра, безконечност.
- Каква е идната Ви фантазия – план или посока, към която към момента не сте поели, само че Ви вълнува?
- Имам толкоз доста фантазии и планувани планове, че за този въпрос е нужно настрана изявление. В момента откривам студио, интензивно се занимавам с преподаване, работя върху нови аранжименти, приготвям състезания, планове и фестивали. Искам да стартира работа в киното, да приготвя нов балет и театрална режисура. Следете обществените ми мрежи и уеб страницата ми, с цел да видите какво следва.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД
