Възход и падение на клубове и дискотеки
Кой дърпа конците на нощния живот в Пловдив
В продължение на 45 години нощният живот в Пловдив бе екстра единствено за избраниците на тоталитарния режим. Въртеше се главно във Вариетето /зала " Спектър " в панаира/, питейните заведения на " Тримонциум " и хотелите от Бермудския триъгълник /новотела, " Марица " и " Ленинград " /. Нормалният социалистически деец трябваше да си ляга рано, с цел да тръгне на работа с първата промяна. А тези от градската бохема, които въпреки всичко намираха къде да продължат купона до първи петли, се сочеха с пръст като нехранимайковци.
След десетилетия на желязна дисциплинираност и здравословен метод на живот народът се отприщи след 10 ноември и потегли по кръчми и питейни заведения. Нощният живот в града претърпя същински подем още в първите години на демокрацията. Музиката бумтеше безусловно от всеки ъгъл до дребните часове на деня. Нароиха се десетки нощни заведения - " Флорида ", " Кулата ", " Борледо ", " Джъмп ", " Палмите ", " Санто " и така нататък Още тогава обаче браншът заболя от резултата на фойерверка - заведенията изгряваха за броени дни и също толкоз бързо залязваха. В ъндърграунда се завъртяха милиони, а здравите момчета с спортни екипи нямаха доста хрумвания в какво да влагат елементарно извоюваните пари и правеха най-лесното - нощни клубове. Защото и те към този момент се бяха научили, че бизнесът с този тип заведения е като с киното - главната активност не е доста печеливша сама по себе си, значими са пуканките /в случая - проститутките, леката и по-тежка дрога, конфигурираните полулегално във фоайетата ротативки, пиаците за таксита и т.н/. Така всеки, натрупал някой лев по ръба на закона, правеше дискотека. Клубовете от първата вълна паднаха жертва на конкуренцията, а на мода излязоха " Синдбад ", „ Домби бар ”, " Инфи ", " Папараци ", „ Мулен Руж ”. Собствениците им наддаваха, с цел да видят на диджейските пултове Boby I, Стивън, Смайли, Чоки, а по-късно - Pacho, Pepo или Emo.
Постепенно мутрите го закъсаха с парите и на дневен ред в развлекателния бизнес се появиха вложители от нов вид - образовани, с опит в чужбина и нормално с богати родители. Смени се и форматът на заведенията, като всеки притежател опитваше да постанова собствен жанр. Така се родиха клуб “Версай ”, по-късно отворен още веднъж като Club Billionaire, Ликьор, Сувенир, Бедрум, Червило и Брилянтин. И техният живот обаче бе къс, като нито един не съумя да се развие дружно с усета на локалните бохеми.
В продължение на 45 години нощният живот в Пловдив бе екстра единствено за избраниците на тоталитарния режим. Въртеше се главно във Вариетето /зала " Спектър " в панаира/, питейните заведения на " Тримонциум " и хотелите от Бермудския триъгълник /новотела, " Марица " и " Ленинград " /. Нормалният социалистически деец трябваше да си ляга рано, с цел да тръгне на работа с първата промяна. А тези от градската бохема, които въпреки всичко намираха къде да продължат купона до първи петли, се сочеха с пръст като нехранимайковци.
След десетилетия на желязна дисциплинираност и здравословен метод на живот народът се отприщи след 10 ноември и потегли по кръчми и питейни заведения. Нощният живот в града претърпя същински подем още в първите години на демокрацията. Музиката бумтеше безусловно от всеки ъгъл до дребните часове на деня. Нароиха се десетки нощни заведения - " Флорида ", " Кулата ", " Борледо ", " Джъмп ", " Палмите ", " Санто " и така нататък Още тогава обаче браншът заболя от резултата на фойерверка - заведенията изгряваха за броени дни и също толкоз бързо залязваха. В ъндърграунда се завъртяха милиони, а здравите момчета с спортни екипи нямаха доста хрумвания в какво да влагат елементарно извоюваните пари и правеха най-лесното - нощни клубове. Защото и те към този момент се бяха научили, че бизнесът с този тип заведения е като с киното - главната активност не е доста печеливша сама по себе си, значими са пуканките /в случая - проститутките, леката и по-тежка дрога, конфигурираните полулегално във фоайетата ротативки, пиаците за таксита и т.н/. Така всеки, натрупал някой лев по ръба на закона, правеше дискотека. Клубовете от първата вълна паднаха жертва на конкуренцията, а на мода излязоха " Синдбад ", „ Домби бар ”, " Инфи ", " Папараци ", „ Мулен Руж ”. Собствениците им наддаваха, с цел да видят на диджейските пултове Boby I, Стивън, Смайли, Чоки, а по-късно - Pacho, Pepo или Emo.
Постепенно мутрите го закъсаха с парите и на дневен ред в развлекателния бизнес се появиха вложители от нов вид - образовани, с опит в чужбина и нормално с богати родители. Смени се и форматът на заведенията, като всеки притежател опитваше да постанова собствен жанр. Така се родиха клуб “Версай ”, по-късно отворен още веднъж като Club Billionaire, Ликьор, Сувенир, Бедрум, Червило и Брилянтин. И техният живот обаче бе къс, като нито един не съумя да се развие дружно с усета на локалните бохеми.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ