„Дотам и обратно”: да се изгубим по бреговете на Никополските Малдиви
Кой би предположил, че някъде там, прикрит под Никополското плато, се шири неподозирано хубав речен парадайс. Изваян от водите на Дунав, архипелагът от дребни и по-големи островчета е жив – теченията непрекъснато трансформират пейзажа и прибавят нови детайли в девствения зелен пъзел, трансформирал се в дом за безчет животни.
Това естествено богатство е на един хвърлей от крайдунавския град Никопол. Да се носиш над тихите речни води и бързо губиш чувството за близостта на цивилизацията.
Разходката сред островите е като същинска енциклопедия на цялото птиче царство. Пеликани, корморани, разнообразни типове чапли. Имаме привилегията да летим дружно с тях.
Под отбраната на естествен парк “Персина ” тук живеят десетки типове редки птици. Някои от тях позволяват лодката да ги приближи като това ято бели лебеди. Или пък като тази двойка пеликани, издигащи се в грациозен полет към близката джунгла.
Средняка, Палец, Лакът, Катунара – това са имената на някои от островите
сред Никопол и Белене.
В взаимозависимост от равнището на речните води, сред тях са пръснати пясъчни наноси и обособени групи водолюбиви дървета у неповторим по рода си лабиринт, пренасящ хората с по-цветно въображение някъде надалеч из непристъпните екваториални гори на Амазонка.
Интересното е, че островите по Дунав имат навика да изчезват и да се появяват. Течението на реката непрекъснато отмива едни и оформя други части суша. По-старите хора да вземем за пример не помнят съществуването на остров Катунара.
След като премине пролетното прииждане, наречено от хората “черешови води ”, през лятото пейзажът в близост придобива напълно друг образ. Когато водите на Дунав са ниски, по периферията на съвсем всеки остров се оголват големи пясъчни линии. Оттук идва и прозвището на архипелага – Никополските Малдиви, се споделя репортажа на Николай Василковски от NOVA. И в действителност ситният речен пясък оформя екзотични диви плажове, които не отстъпват по хубост на кораловите острови в Индийския океан.
Дунавският бряг край Никопол има необикновен сексапил. Още през 1841 година искрящо белият варовик притегля вниманието на датския публицист Ханс Кристиян Андерсен, плавал по реката и увековечил неговата хубост. Отвесните скали са осеяни с дълбоки ниши – множеството са естествени, само че една от тях е по-специална. Отблизо виждаме храма “Свети Стефан ”, изкопан в тебеширено белия камък, на няколко метра над речното равнище с необятен прозорец към Дунава. Мястото е част от екопътека, последваща античен римски път и контура на реката.
Скалната черква е от 3-4 век Вярва се,че е била част от голям скален манастирски комплекс на брега на Дунав. За хората с интерес към историята Никопол е скъпо богатство. Скален храм, средновековна цитадела, остатъци от укрепления по античната граница на Римската империя, достоверен римски саркофаг с вградена по-късно през години чешма, монументи, напомнящи за трагични сражения на Руско-Турската война.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Това естествено богатство е на един хвърлей от крайдунавския град Никопол. Да се носиш над тихите речни води и бързо губиш чувството за близостта на цивилизацията.
Разходката сред островите е като същинска енциклопедия на цялото птиче царство. Пеликани, корморани, разнообразни типове чапли. Имаме привилегията да летим дружно с тях.
Под отбраната на естествен парк “Персина ” тук живеят десетки типове редки птици. Някои от тях позволяват лодката да ги приближи като това ято бели лебеди. Или пък като тази двойка пеликани, издигащи се в грациозен полет към близката джунгла.
Средняка, Палец, Лакът, Катунара – това са имената на някои от островите
сред Никопол и Белене.
В взаимозависимост от равнището на речните води, сред тях са пръснати пясъчни наноси и обособени групи водолюбиви дървета у неповторим по рода си лабиринт, пренасящ хората с по-цветно въображение някъде надалеч из непристъпните екваториални гори на Амазонка.
Интересното е, че островите по Дунав имат навика да изчезват и да се появяват. Течението на реката непрекъснато отмива едни и оформя други части суша. По-старите хора да вземем за пример не помнят съществуването на остров Катунара.
След като премине пролетното прииждане, наречено от хората “черешови води ”, през лятото пейзажът в близост придобива напълно друг образ. Когато водите на Дунав са ниски, по периферията на съвсем всеки остров се оголват големи пясъчни линии. Оттук идва и прозвището на архипелага – Никополските Малдиви, се споделя репортажа на Николай Василковски от NOVA. И в действителност ситният речен пясък оформя екзотични диви плажове, които не отстъпват по хубост на кораловите острови в Индийския океан.
Дунавският бряг край Никопол има необикновен сексапил. Още през 1841 година искрящо белият варовик притегля вниманието на датския публицист Ханс Кристиян Андерсен, плавал по реката и увековечил неговата хубост. Отвесните скали са осеяни с дълбоки ниши – множеството са естествени, само че една от тях е по-специална. Отблизо виждаме храма “Свети Стефан ”, изкопан в тебеширено белия камък, на няколко метра над речното равнище с необятен прозорец към Дунава. Мястото е част от екопътека, последваща античен римски път и контура на реката.
Скалната черква е от 3-4 век Вярва се,че е била част от голям скален манастирски комплекс на брега на Дунав. За хората с интерес към историята Никопол е скъпо богатство. Скален храм, средновековна цитадела, остатъци от укрепления по античната граница на Римската империя, достоверен римски саркофаг с вградена по-късно през години чешма, монументи, напомнящи за трагични сражения на Руско-Турската война.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ