Ковид-19 погуби легендарен бос на пиратски дискове, той не вярвал на грипчето
Ковид-19 умъртви за няколко дни именития необут на пиратски дискове от началото на 90-те години на предишния век – Иван Иванов, прочут като Унисона. Последният от триото шефове на фабриките за подправени компактдискове в България - Емил Димитров – Макарона, Марко Михайлов, началник на " Маркос мюзик " и Иван Унисона, издъхна на 23 януари в съня си.
Дни преди този момент, Иван споделил пред другари, че се усеща мощно изнемощял, само че търси ограничения да овладее ситуацията. Както постоянно, заподозрял, че може сътрудници на Държавна сигурност да са го " наредили " или пък да му е сипано пиво, което авансово е " обработено ". Не бил имунизиран и не вярвал в ковид. За зла пакост, се заразил и дни по-късно починал в дома си. А единствено ден по-рано твърдял, че е преборил " грипчето "...
Съдбата среща Иван Иванов с Емо Макарона и Марко Михайлов при започване на 80-те години на предишния век, когато тримата се изявяват като диджеи в русенска дискотека, ръководена по линия на ДКМС и следват в Техническия университет. Млади и амбициозни, те бързо схващат " от кое място изгрява слънцето " и стартират да издават дискове в милионни тиражи. Не след дълго се прочуват като музикални пирати, от които целия свят пропищява, само че е реалност, че компанията им е измежду най-оборотните в страната.
За страдание, комерсиалният усет коства живота на Емил Димитров, който през януари 2001 година е разстрелян на излизане от столичен фитнес център. Марко Михайлов е открит мъртъв в дома си от един от телохранителите си, а за края на дните му битуват няколко версии -самоубийство, невнимателна игра с оръжие и ликвидиране, маскирано като злополучен случай.
Последният от тази компания – Иван Унисона, е приключил ВНВУ " Васил Левски " във Велико Търново и Техническия университет " Ангел Кънчев " в Русе. Има пребогата биография, за която авантюристичен настроените нашенци могат единствено да завиждат – щури празненства, завършения с фолкпевици, незабравими купони и тонове изпито уиски. Голямата му уязвимост била Камелия, за която се изръсил с няколко хилядарки. Приживе именития музикален необут разказваше с ненаситност за връзките им от началото на века, когато Камелия е на върха на славата си.
До последно той развивал сполучлив туристически бизнес във Велико Търново и района, а в свободното си време разказва прекарванията си в книга, която по този начин и не видя бял свят.
" България беше пред банкрут в това време. Управниците взеха решение, че би трябвало да разрешат честния бранш и направиха 56-о разпореждане. Тогава Емо Макарона, доста деятелен и комбинативен човек, направи частна компания и ни провежда - най-много диджеите, разпръснати по градовете на цяла България, в една конструкция. Първоначално продавахме аудио касети - първите в България с цветна обложка и напечатан списък на песните. След 1990 година разбрахме, че в ДЗУ-Стара Загора има линия за произвеждане на компактдискове, инсталирана там още от социализма, която стоеше, без да има поръчки за произвеждане на нея. С общи старания и с много мъчно събрани пари се обединихме и направихме поръчки на CD, в началото на няколко музикални албума. Повечето от българите не знаеха какво е това. Някои си мислеха, че се пускат на грамофон. Направихме такива пари, че политически фигури идваха да ни желаят. Освен това, персонално аз съм взел участие в събиране на пари за предизборна акция на Иван Костов. Емо ми сподели: " Събирай всичко, което можеш и ми го носи в София, да оказа помощ на Иван Костов, с цел да можем да работим умерено ". Не знаехме, че е сътрудник на ГРУ.
Макарона беше и очевидец по дело за рушвет, на което дело не можа да се яви. Мисля си, в случай че Емо беше болшевик, в този момент щеше да е жив и топ предприемач. Имаше много хора, които получаваха рушвети от порядъка на 100 000 $ и нагоре - служители на реда, шефове, магистрати... Знам тъкмо какво е станало и какво става. Не ме е боязън да го напиша. Просто би трябвало настройка, време и муза ", споделя приживе пред кореспондент на " Уикенд " Иван Унисона. И не забравяше да подмятна, че информацията е събирал с години и е пръснал луди пари по почерпки, с цел да могат " умниците " да си заварят устите.
Унисона става няколко пъти несполучлив обект за елиминация. Казва, че три пъти вършат опит да го гръмнат. След разстрела на съдружниците му, той отива да живее в наследствена къща в обичаното му село Пушево, на 12 километра от Велико Търново. Идеята му е да се занимава със селски туризъм и да има задоволително време да напише книгата на живота си, в която да опише за " мръсните номера на комунистите и Държавна сигурност ". Малко откакто отива там е атакуван от непознати, които съумява да изгони със серия от професионални ритници. След време едвам оцелява от водка, която по думите му била " редена " особено за него. Изповръщал си червата, три дни не станал от леглото и не знаел къде се намира.
Прибрал се във Велико Търново с вярата, че враговете му ще мирясат. Установил обаче, че апартаментът е с " бръмбари ". Отворила му се доста работа, само че той съумял да разкачи съвсем всичко. Преди 2 години пък намерил в мазето си самоделна бомба. Преди това друга такава била сложена под прозореца на жилището му.
Дни преди този момент, Иван споделил пред другари, че се усеща мощно изнемощял, само че търси ограничения да овладее ситуацията. Както постоянно, заподозрял, че може сътрудници на Държавна сигурност да са го " наредили " или пък да му е сипано пиво, което авансово е " обработено ". Не бил имунизиран и не вярвал в ковид. За зла пакост, се заразил и дни по-късно починал в дома си. А единствено ден по-рано твърдял, че е преборил " грипчето "...
Съдбата среща Иван Иванов с Емо Макарона и Марко Михайлов при започване на 80-те години на предишния век, когато тримата се изявяват като диджеи в русенска дискотека, ръководена по линия на ДКМС и следват в Техническия университет. Млади и амбициозни, те бързо схващат " от кое място изгрява слънцето " и стартират да издават дискове в милионни тиражи. Не след дълго се прочуват като музикални пирати, от които целия свят пропищява, само че е реалност, че компанията им е измежду най-оборотните в страната.
За страдание, комерсиалният усет коства живота на Емил Димитров, който през януари 2001 година е разстрелян на излизане от столичен фитнес център. Марко Михайлов е открит мъртъв в дома си от един от телохранителите си, а за края на дните му битуват няколко версии -самоубийство, невнимателна игра с оръжие и ликвидиране, маскирано като злополучен случай.
Последният от тази компания – Иван Унисона, е приключил ВНВУ " Васил Левски " във Велико Търново и Техническия университет " Ангел Кънчев " в Русе. Има пребогата биография, за която авантюристичен настроените нашенци могат единствено да завиждат – щури празненства, завършения с фолкпевици, незабравими купони и тонове изпито уиски. Голямата му уязвимост била Камелия, за която се изръсил с няколко хилядарки. Приживе именития музикален необут разказваше с ненаситност за връзките им от началото на века, когато Камелия е на върха на славата си.
До последно той развивал сполучлив туристически бизнес във Велико Търново и района, а в свободното си време разказва прекарванията си в книга, която по този начин и не видя бял свят.
" България беше пред банкрут в това време. Управниците взеха решение, че би трябвало да разрешат честния бранш и направиха 56-о разпореждане. Тогава Емо Макарона, доста деятелен и комбинативен човек, направи частна компания и ни провежда - най-много диджеите, разпръснати по градовете на цяла България, в една конструкция. Първоначално продавахме аудио касети - първите в България с цветна обложка и напечатан списък на песните. След 1990 година разбрахме, че в ДЗУ-Стара Загора има линия за произвеждане на компактдискове, инсталирана там още от социализма, която стоеше, без да има поръчки за произвеждане на нея. С общи старания и с много мъчно събрани пари се обединихме и направихме поръчки на CD, в началото на няколко музикални албума. Повечето от българите не знаеха какво е това. Някои си мислеха, че се пускат на грамофон. Направихме такива пари, че политически фигури идваха да ни желаят. Освен това, персонално аз съм взел участие в събиране на пари за предизборна акция на Иван Костов. Емо ми сподели: " Събирай всичко, което можеш и ми го носи в София, да оказа помощ на Иван Костов, с цел да можем да работим умерено ". Не знаехме, че е сътрудник на ГРУ.
Макарона беше и очевидец по дело за рушвет, на което дело не можа да се яви. Мисля си, в случай че Емо беше болшевик, в този момент щеше да е жив и топ предприемач. Имаше много хора, които получаваха рушвети от порядъка на 100 000 $ и нагоре - служители на реда, шефове, магистрати... Знам тъкмо какво е станало и какво става. Не ме е боязън да го напиша. Просто би трябвало настройка, време и муза ", споделя приживе пред кореспондент на " Уикенд " Иван Унисона. И не забравяше да подмятна, че информацията е събирал с години и е пръснал луди пари по почерпки, с цел да могат " умниците " да си заварят устите.
Унисона става няколко пъти несполучлив обект за елиминация. Казва, че три пъти вършат опит да го гръмнат. След разстрела на съдружниците му, той отива да живее в наследствена къща в обичаното му село Пушево, на 12 километра от Велико Търново. Идеята му е да се занимава със селски туризъм и да има задоволително време да напише книгата на живота си, в която да опише за " мръсните номера на комунистите и Държавна сигурност ". Малко откакто отива там е атакуван от непознати, които съумява да изгони със серия от професионални ритници. След време едвам оцелява от водка, която по думите му била " редена " особено за него. Изповръщал си червата, три дни не станал от леглото и не знаел къде се намира.
Прибрал се във Велико Търново с вярата, че враговете му ще мирясат. Установил обаче, че апартаментът е с " бръмбари ". Отворила му се доста работа, само че той съумял да разкачи съвсем всичко. Преди 2 години пък намерил в мазето си самоделна бомба. Преди това друга такава била сложена под прозореца на жилището му.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ