Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд поема към България

Ковчегът с тленните остатъци на цар Фердинанд поема към България късно в понеделник.

Това оповестяват от католическата черква " Св. Августин " в немския град Кобург, в чиято крипта е положено тялото на монарха след гибелта му през 1948 година, директно до саркофазите на майка му и татко му, написа Марица.

След гибелта му Фердинанд е подложен в така наречен пътуващ ковчег, тъй като предсмъртното му предпочитание е било да бъде заровен в България, ръководена от него в продължение на 31 години първо като княз, а по-късно като цар.

Владетелят, който е упрекван за националните произшествия след Междусъюзническата война и Първата международна война, живее в заточение в Кобург съвсем 30 години след абдикацията си през 1918 година

Връщането на тленните му остатъци в България става по волята на неговия внук Симеон Сакскобургготски.

Ковчегът ще бъде положен за безконечен покой в фамилната крипта на обичания му замък " Врана " в София, оповестиха по-рано от Фонд " Цар Борис и Царица Йоанна ".

" В понеделник, 27 май 2024 година, от 17:00 часа ще бъдат изпратени останките на цар Фердинанд на социална работа. На този ден ковчегът ще бъде в енорийската черква " Свети Августин " от 13:00 до 16:00 часа. Това дава опция на всички, които желаят да го създадат, да се сбогуват персонално с умрелия в безмълвие ", гласи известието от Кобург.

Новината за връщането на костите на Фердинанд провокира недоволство измежду историци, политици и общественици.

Мнозина считат, че това е несвоевременно поради противоречивата  известност на монарха.

Въпреки последната му воля да бъде заровен в България ковчегът с тленните му остатъци към момента е в криптата на католическата черква " Св. Августин " в Кобург. 

Фердинанд I е княз на България - от 7 юли 1887 година до 22 септември 1908 година, когато е оповестена Независимостта на България, и цар на България - от 22 септември 1908 година до абдикирането му на 3 октомври 1918 г. 

Монархът е роден във Виена през 1861 година, а е умрял в немския град Кобург през 1948-ма.

Син е на австрийския военачалник принц Аугуст декор Сакс-Кобург-Гота (1818–81) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817–1907), щерка на последния френски крал Луи-Филип.

Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където татко му е на австрийска военна работа. Там посещава учебното заведение за кадети, след което доближава до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската кавалерия, чин който резервира до избирането му за български княз.

Заедно с брат си Август през 1879 година пътуват до Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888). 

Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона.

От една страна, акцентират се заслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост.

От друга страна, на Фердинанд се хвърля виновността за несполучливото присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби. 

На 22 септември 1908 година дружно с прокламиране на независимостта на България в църквата „ Свети 40 мъченици “ Фердинанд I е разгласен за „ цар на Българите “, с което се възвръща купата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909-1912 се стреми да бъде в положителни връзки с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Англия, Австро-Унгария, Италия. 

След експлоадирането на Първата международна война през юли 1914 година под въздействие на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили — Австро-германския блок, към който България се причислява публично на 6 септември 1915 година

Въпреки военните триумфи на фронта — разгрома на Сърбия (ноември — декември 1915) и успеха над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална злополука в края на Първата международна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското помирение и капитулацията на България на 30 септември, заставен от събитията, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 година в интерес на сина си — княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуща страната.

След като не е позволен от братовчед си — австрийския император Карл І да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), някогашният цар Фердинанд се насочва към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до гибелта си. 

След войната известно време получава пенсия от немското държавно управление.

През 20-те години на 20 век подхваща продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено признат в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 - април 1928), както и в Източна Африка и Египет. Участва на интернационалните научни конгреси по ботаника и орнитология. 

През 30-40-те години на 20 век Фердинанд постоянно отсяда в фамилните си владения в днешна Словакия - замъка „ Свети Антон “ край Банска Стявница. Там живее от 1941 и го напуща дефинитивно през късната есен на 1944 година с напредването на Червената войска към Прага. 

Старият цар в никакъв случай не е бил позволен да посети още веднъж България, макар многократните му настоявания, изключително през 1937 година при раждането на внука му — престолонаследника княз Симеон Търновски. 

Умира на напреднала възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 година, надживял гибелта на двамата си синове и края на династията в България.