Ковчегът с тленните останки на цар Фердинанд I вече е

Ковчегът с тленните остатъци на цар Фердинанд I към този момент е положен в централното предверие на царския замък „ Врана “ в София. Тленните остатъци бяха пренесени до царския замък с траурно шествие, откакто дойдоха от Германия до България с боен аероплан. Траурната върволица беше посрещната от Симеон Сакскобургготски и неговото семейство, дружно със Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, формален делегат на Светия Синод, и от апостолическия нунций в България архиепископ монсеньор Лучано Суриани.

Ковчегът с тленните остатъци на царя бе импортиран в двореца от гвардейци под звуците на някогашния химн „ Шуми Марица ” и траурни маршове. Той бе затрупан с щандарт с жълто, бяло и черно, които са присъщи цветове за немската страна Саксония, откъдето произлиза династията Сакскобурггота.

Гвардейците с ковчега на рамо го внесоха по стълбите и го сложиха в централното предверие на двореца.

Сред формалните посетители на събитието бяха тримата някогашни ръководители на Народно събрание - Росен Желязков, проф. Огнян Герджиков, Борислав Великов, някогашните министри Даниел Вълчев, Миглена Кунева, Меглена Плугчиева, някогашният длъжностен министър председател Марин Райков, внушителна група политици от ГЕРБ отпред с Тома Биков, Георг Георгиев, общинският консултант Антон Хекимян, както и столичният кмет Васил Терзиев, Йордан Цонев, президентът Росен Плевнелиев и брачната половинка му, ръководителят на Българска академия на науките акад. Ревалски, общественици, монархисти, политолози и елементарни жители.

След траурната гала, вратите на двореца бяха отворени за жителите, искащи да отдадат последна респект пред ковчега на починалия цар Фердинанд.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 година на 87 години в дребния немски град Кобург, ситуиран в провинция Бавария. Тялото му беше " положено краткотрайно в криптата на католическата черква " Св. Августин " в същия град преди да бъде пренесено в България 76 години след гибелта му. Фердинанд абдикира на 3 октомври в интерес на сина си - княз Борис Търновски (цар Борис III) и напуща страната след двете национални произшествия сред 1913-1918 г.