Ковачевица в Западните Родопи е златото в броеницата от прекрасните

Ковачевица в Западните Родопи е златото в броеницата от прелестните села с история, митове и къщи за посетители. През XVII век в селото живеел майстор-дюлгер Марко Ковача. Той бил със златни ръце и всичко добивало този тип, който той желаел. Неговата брачна половинка се казвала Гина. Тя била уважавана и търсена от локалните за помощ. Често хората казвали: Отивам при Ковачевица. Оттам последователно се наложило името Ковачевица, останало и до през днешния ден.

 

Селото е запазило достоверния си тип от XVIII – XIX век и е оповестено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са съвсем напълно построени от камък, в това число и покривите, като единствено при най-високите последният етаж е от дърво.  Бялата църква „ Св.Никола “ е направена от камък и в никакъв случай не се е реставрирала.

 

Дебелите дувари, надвисналите над пътя чардаци и еркерите припомнят, че тук са бродили войводите от филмите " Мера съгласно мера " и героите от " Мъжки времена "

 

Криещо се в западната част на Родопите е и село Лещен, в което като че ли времето е спряло. Слънчевите лъчи се стелят по каменните покриви и проникват в тесните калдаръмени улички. И тук старите родопски къщи са съхранили архаичния дух на българското село.

 

Архитектурни монументи, запазили достоверността и величието на отминали епохи са църквата „ Св. Параскева “ и Килийното учебно заведение. Близо до село Лещен се намират и други естествени забележителности, като резерват „ Тъмна гора “ и скалните формирания познати като – „ Тракийските съкровища “, които туристите обикалят. Една от атракциите е глинената къща.

 

Село Гела е райско кътче в сърцето на Родопите. Историята свидетелства за основаването му от траките, още в древността. Според една от легендите тук е бил домът на Орфей, а в пещерата „ Дяволското гърло “ е търсил обичана си Евридика.

Други митове описват, че Патриарх Евтимий е бил заровен в манастир, на мястото на който през днешния ден е издигната църквата „ Св. Троица “. Гайдари от цялата страна се събират тук годишно за наслада на турустите. Така е итози август.

 

Скрито в горите на Южен Пирин село Делчево процъфтява в собствен, пирински архитектурен образ. Около тридесетина от културните монументи пазят хубостта на възрожденската къща. Много от тях са тъпкани с посетители.  В центъра на Делчево е църквата „ Успение Богородично “ издигната през 1838г. Калдаръмени улички, старинни къщи и дивен Пирин омайват мало и големо.

 

Село Ганчовец събира от близо и надалеч знайни и незнайни ценители на може би най-голямата уязвимост на българина – ракийката.  В селото се организира фестивал, който се споделя “Ракия-магия ” и който събира от близо и надалеч фенове на огнената наслада всяка година. На него се надпреварват  гроздовици и сливовици от всички краища на България. Победителя печели 50 литрово буре, цялостно с плодородния елексир.....

 

Бръшлян в Странджа, Войнежа на север, Граница край Кюстендил, Побит камък край Велинград, Рибарица, Ягодина, Орешак и още десетки и стотици села, в които към момента тупти българско сърце.

 

Но в 205 села в България то е спряло да тупти. В тях не живее никой към края на 2022 година Това демонстрират оповестените от Националния статистически институт (НСИ) за административно-териториалното разделяне на страната. Няма хора, няма и туристи. Останали са единствено прелестна природа, история, традици и белези за обич и живот. И зейнали врати и прозорци на къщите, като тъжни очи на вярата.....В очакване на  фенове на приключението, наречено селски туризъм.