Котленски проход е планински проход в централната част на Котленска

Котленски проход е планински проход в централната част на Котленска планина част от Източна Стара планина. Дължината на прохода е 14,6 км, надморска височина на седловината – 659 м. Проходът свързва долината на река Голяма Камчия на север с долината на Котленска река на юг. Проходът стартира в южната част на село Тича, изкачва се по долината на дребен десен приток на река Голяма Камчия и след 10 км доближава до седловината на 659 м н.в. Поради ниската си надморска височина е употребен още през древността.

Дължината на Троянския проход е 40,8 км, надморска височина на седловината Беклемето - 1525,5 м. Троянският проход е най-високия настоящ старопланински проход. Той свързва долината на река Бели Осъм с Карловската долина на юг. Трасето стартира при село Балканец, изкачва се на юг по северния скат на Троянската планина през гъсти букови гори и след 18 км доближава седловината Беклемето. От там пътят стартира дълготрайно втурване, с голям брой завои по южния скат на планината.

Шипченският проход е седловина в централната част на Шипченска планина. Той се явява една от най-важните транспортни връзки сред Северна и Южна България. На билото му се намира Паметникът на свободата, отдаден на героичната отбрана на прохода от българските опълченци и съветските войски през Руско-турската освободителна война. Проходът е с дължина 29 км, а надморската му височина е 1195 м. Свързва долината на река Янтра при град Габрово на север със северната част на Казанлъшката долина при град Шипка на юг.

Златишкият проход е планински проход сред Етрополската планина и Златишко-Тетевенската планина. По него се прокарва границата сред Западна и Средна Стара планина. Дължината на прохода е 24 км, а надморската му височина е 1385 м. В древността и междинните епохи проходът е бил една от главните транспортни артерии през Стара планина. През него са прекосявали с войските си Александър Македонски. През 1443 година тук се състои борба сред кръстоносците на Владислав III и Янош Хуняди и турците.

Проход на Републиката (Хаинбоаз) е планински проход сред Елено-Твърдишката планина на изток и Тревненската планина на запад. Дължината на прохода е 34,5 км, н.в. на седловината е 698 м. В края на 1877 година, по време на Руско-турската война през прохода минават съветски войски. Те излизат в тил на армията на Вейсел паша и в стълкновение при село Шейново я разрушават. След това десетилетия проходът е зарязан. През 1947 година е уголемен и затрупан с паваж от първата в страната младежка трудова бригада.

Твърдишкият проход е планински проход в централната част на Елено-Твърдишката планина. Дължината на прохода е 31,7 км, надморска височина на седловината е 1048 м. Проходът свързва Твърдишката долина на юг с град Елена на север. Започва от северния край наТвърдица, насочвасе на север, нагоре по долината на Твърдишка река. След голям брой завои и серпентини трасето се спуска по северния скат на планината. С равномерен надолнище проходът приключва при село Буйновци.

Пѐтрохански проход е планински проходв централната част на Западна Стара планина, сред планината Козница на изток и Берковска планина на запад. Дължината на прохода е 24,1 км, а височината на седловината е 1409 м. Проходът е употребен още от римляните. През 1868 година през него се прокарва шосеен път, на който Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името на притежателя и издигнатия от него хан придобива известност и проходът стартира да се назовава Петров хан (Петрохан).

Рожен е планински проходв Южна България, в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Проходът е дължина 11,2 км, а надморската височина седловината – 1436 м. Седловината е заета от обширни ливади и пасища, обградени от плоски била, обрасли с иглолистна растителност.Тя е от карстов произход – основата ѝ е от мраморизиран варовик. Още от древността седловината е значим проход сред Горнотракийската равнина и долината на река Арда и Беломорието.

Превала (Ешекулак) е планински проход (седловина) в Южна България, в най-югозападната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Той е най-високият планински проход в България, през който минава шосе от Републиканската пътна мрежа на страната. Проходът е с дължина 13,8 км, а надморската височина на седловината – 1699 м. Свързва долината на Черна река на юг с долината на Широколъшка река на север.

Предел е планинска седловина в Западна България, сред планините Пирин на юг и Рила на север. Проходът е дължина от 20 км, а надморската височина на седловината е 1140 м. Той свързва долината на река Струма на запад с Разложката долина на изток. Започва североизточно от село Градево, на 531 м н.в. и се насочва се на изток-югоизток. След 12,9 км доближава седловината на 1140 м н.в. и стартира втурване на изток по долината на река Раблево. След 7,1 км западно от град Разлог слиза в най-западната част на Разложката долина и приключва на 890 м н.в.

Славните войводи на България