Котките правят множество лицеви изражения, хората просто не могат да ги разчитат
Котките са си спечелили репутацията (донякъде справедливо, ненапълно не) на сложни за разчитане същества. Изглежда обаче виновността значително е наша. Според ново проучване нашите пухкави другари вършат голям брой лицеви изражения, чрез които споделят. Просто едвам 13 % от хората могат да ги разпознават.
Изследователите, разгласили своя теоретичен труд в Animal Welfare, са подканили 6329 души да гледат 20 видеоклипа с котки и да се концентрират върху лицата им. Впоследствие хората е трябвало да преценяват дали животинчетата са се чувствали добре, зле или неутрално. Едва 13 % се оправят добре и познават положението на 15 от 20 котки. Интересното в тази ситуация е, че дамите се оказват по-добри от мъжете в разпознаването на лицевите изражения на котките. Забелязва се и разлика в поколенията – младите разчитат животинките по-добре от по-старите хора.
Снимка: ajlatan / Shutterstock
„ Фактът, че дамите демонстрират по-добри резултати от мъжете, е консистентен с предходните проучвания, съгласно които дамите са по-добри в разкодирането на невербалните изрази на страсти – и при хората, и при кучетата “, споделя проф. Джорджия Мейсън, съавтор на проучването от Университета на Гуелпх.
Хората, които работят с котки в професионално отношение (например ветеринари), са посочили по-добри резултати. Изненадващото в тази ситуация обаче е, че тези, които гледат сходно животинче у дома (или просто обичат писаните), нямат преимущества пред останалите. Като цяло позитивните лицеви изражения се разпознават по-лесно от негативните.
Снимка: Bogdan Sonjachnyj / Shutterstock
Изследването открива също по този начин, че разчитането на лицевите изражения на котките не е нещо, с което човек се ражда. Това е умеене, което се усвоява. Хората могат да бъдат подготвени да схващат своите котки или кучета по-добре.
„ Важно е да можем да го вършим, защото спомага за заздравяването на връзката сред стопаните и котките “ и усъвършенства тяхното богатство, разяснява проф. Лий Нийл, съавтор на изследването от Университета на Гуелпх.
Източник: IFLScience
