Котката е голям математик, без да учи в училища

Петър Дънов за котката: „Когато дойде котка у един дом, този дом прогресира“

„ Котката е огромен математик, без да учи в учебни заведения – няма потребност. Когато котката види мишка на двадесет метра от нея, тя доста тъкмо пресмята това разстояние, и с един скок е върху мишката. А на никое място не е учила броене и сметачни линийки – само че доста тъкмо мери “.

Има ли право да яде мишката?

Учителя отговоря: „ Котката има право да яде мишката “.

Разяснение от Учителя: „ Мишката е доста алчна и по тази причина тя все гризе и все чопли, с цел да не станат зъбите й прекомерно огромни, които ще станат и заплаха за нея. За да може да се избави от зъбите си, тя би трябвало доста настойчиво да гризе “. Това е остаряла лакомия, от която котката има да я лекува.

Учителят за котката: „ Котката желае да потвърди на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката – споделя Учителя – като Буда, скулптура: става безусловно неподвижна и посредством това мишката губи бодрост “. Мишката обича придвижването: тя не има вяра в неподвижността, тя не схваща неподвижността. Тя обича да се движи и стопира да се опасява – и стартира свободно да влиза и излиза от дупката: и внезапно „ статуята “ я хваща.

Учителят споделя: „ Котката, Древната котка, е била изпратена да се оправи с народа на мишките “.

И по този начин, мишката влиза и излиза, до момента в който стане жертва на статуята. Котката е Отвъдното, Духовното, Несътвореното начало. Нещо сходно е земният човек: все се движи, чопли, щъка, прави нещо – до момента в който стане жертва на мозъка си. А един будист, който постоянно стои имобилен, изкарват го, че не е добре, само че той от ден на ден овладява мозъка си, времето си и не става жертва на света.

Петър Дънов за котката: „ Котката знае по кое време ще почине. И когато пристигна часът й, тя отива и си избира място. Тя не се нуждае от заравяне и от избавяне, не се нуждае от тамян и от църковни обреди. Тя си знае Пътя, тя е непривързана. Тя умее да преодолява индивида “.

Петър Дънов за котката: „ Тя може да накара доста безпаричен човек да се грижи за нея “.

Котката има такова лъчение, че беднякът си изгубва мозъка по нея. Котката може да накара бедния човек да си посвети живота на нея. Котките умеят да влизат под кожата на индивида.

„ Котката е по този начин устроена, че с цел да живее би трябвало да гълтам едно несъмнено количество негативна сила: по този начин тя се зарежда. Това е нужда. Тази негативна сила не й е нужна когато и да е, а единствено когато запасът й е отпаднал. Тя може да я владее, само че тази сила й би трябвало. Котката може да поддържа връзка с тебе, само че както споделих, си остава самостоятелна “. – споделя Петър Дънов за котката.

Петър Дънов за котката: „ Когато котката спи, нейните уши не спят “.

В неподвижността има вложени тайнствени Първични сили, които придвижването не познава, тъй като придвижването е вторично. Първо е била неподвижността и след това се е явило придвижването и сътворението.

Котката, в случай че заживее в една къща, това е голяма жертва – нещо сходно на птица в клетка. Тя би трябвало да се раздели със своята вътрешна стратегия за развиване. Котка в къща е тежко за нея – и положително за индивида, само че котката избира да се жертва, тъй като след време ще се качи в по-високо равнище.

Котката е живяла сред Висши невидими сили и от тук тя си е изработила един Свещен взор.

В Древното си минало котката доста е обичала този Древен Разум – и тогава Той я е научил да се вглъбява и да прониква в нищото до изгубване, до цялостно изгубване.

Учителят Петър Дънов за котката и кучето:

Кучето е войник, котката е влъхва.

Кучето търси и усеща, а котката чака и прониква.

Кучето оказва помощ, а котката може и да избавя.

Котката може да сгъстява в очите си доста мощни Духове – по тази причина в Египет са я наричали Пазител.

Кучето е другар. За котката е мъчно да се каже „ другар “, тъй като в нея има една самостоятелност – даже и при другарството, тази самостоятелност си остава. Подобно е и при вълка.

Кучето е игриво и не се владее.

Котката е остарял държател и по тази причина в предишното котките са избавили човешкия жанр от народа на мишките.

Котката е остарял, владеещ себе си Дух.

Кучето си почива, а котката е блажена.

Тот споделя: Древните Котки са пристигнали от Сириус и са били отдадени Духове от доста високо равнище. Те са умеели да улавят невидимото, да го разгадават. Тъй като те са дали обещание да служат на индивида, по тази причина Бог ги изпраща против рисковия народ на мишките ДА СПАСЯТ ЧОВЕЧЕСТВОТО. Те са умеели да улавят невидимото зло в обкръжаващата среда. Умеели да го търсят, колкото и то да се прикрива. Тот споделя: Тези котки са получили от Сириус огряна сила. Тези котки са били най – огромният зложелател на всички безредни сили, освен на мишките.

Котката улавя мишката т.е. Духът улавя мозъка. Всеки човек би трябвало да овладее мозъка си, да го улови – да го направи чист, порядъчен и да го превъзхожда. Мъдростта, по различен метод казано, улавя хитростта, търпението улавя нетърпението.

Тези Духове – Котки са имали обич към индивида и по тази причина им е била дадена спомагателна светлина, с която да виждат и да схващат нещата. Защото с тази обич към индивида те създали скок в Светлината, нещо което не се е получило при лъвовете, при тигрите, при леопардите и така нататък Те си имат мощ, само че са останали в безредната сила, тъй като те имали друго мислене и по тази причина тяхната сила станала жестока. Същото важи и за жестоките хора. В жестоките хора живеят жестоки животни. И, когато човек стане нечовечен и злобен, той има в себе си доста животни, които ги носи от предишното, и не може да се оправи с изключение на след доста падения и доста тежки премеждия.

Там, където оживява Светлината хаосът умирал, безусловно и преносно умирал, на вътрешно равнище и на външно. Енергията на хаоса се е сблъсквала с тази непозната сила, която с изключение на сила била и освен това – ДУХ И СВЕТЛИНА.

НИЕ КАЗВАМЕ КОТКА, НО ТОВА НЕ Е ДУМА – ТОВА Е ПРОСВЕТЛЕН ДУХ ОТ ЦАРСТВОТО НА ПРАСВЕТЛИНАТА.