Как се играе на Котешка люлка?
" Котешка люлка " е измежду най-старите игри, които човечеството познава. В нея могат да вземат участие двама или повече играчи, които си трансферират през ръцете завързана в примка връвчица, ок. 1 метър дълга. Не се изисква никакво особено умеене, нито качества, опит. Като най-хубавите игри - належащо е предпочитание и положително другарче.
Тук може да видите главните фигури от " Котешката люлка ", бихме споделили - като за начинаещи:
А заглавната фотография е илюстрация от Сузуки Харунобу " Две млади дами, седнали на котацу, играят на " Котешка люлка " ", нарисувана през ок. 1765 година
Може би най-известната диря, която " Котешката люлка " носи след себе си, е едноименният разказ на Кърт Вонегът, в който може да прочетем:
" И по този начин, известно време татко ни гледа връвчицата, вързана на примка. След това пръстите му започнаха да я опъват и оплитат. После той направи от примката онази фигура, която назовават «котешка люлка». Не знам от кого бе научил да прави тая фигура. От татко си може би. Баща му бил шивач, тъй че като момче баща несъмнено доста си е играл с конци и връвчици.
Тази «котешка люлка» е единствената игра, в случай че въобще може да се назова игра, която татко ни в миналото бе подхващал. Той не се интересуваше от трикове, игри или правила, измислени от други. При бележките, които Анджела си водеше едно време, имаше отрезка от «Таймс». Някакъв публицист попитал татко ни с какви игри обича да запълва свободното си време, а татко ни дал отговор: «Защо да си изгубвам времето с измислени игри, когато има толкоз доста същински?»
Така че самият той би трябвало да се е изненадал, като е разкрил, че е изплел от връвчицата «котешка люлка», и това може би му е напомнило детството. И най-неочаквано татко ни излезе от кабинета и направи нещо, което в никакъв случай до тогава не бе правил. Опита се да поиграе с мен. Не единствено че в никакъв случай не си бе играл с мен, само че и съвсем в никакъв случай не бе ми приказвал.
Но в оня ден той клекна до мен на килима и като оголи зъбите си, размаха пред носа ми оплетената шнур. «Я виж! — сподели той. — Котешка люлка. Виждаш ли котешката люлка? Виждаш ли къде спинка сладкото котенце? Мяу-мяу!» "
Превод: Аглика Маркова
Тук може да видите главните фигури от " Котешката люлка ", бихме споделили - като за начинаещи:
А заглавната фотография е илюстрация от Сузуки Харунобу " Две млади дами, седнали на котацу, играят на " Котешка люлка " ", нарисувана през ок. 1765 година
Може би най-известната диря, която " Котешката люлка " носи след себе си, е едноименният разказ на Кърт Вонегът, в който може да прочетем:
" И по този начин, известно време татко ни гледа връвчицата, вързана на примка. След това пръстите му започнаха да я опъват и оплитат. После той направи от примката онази фигура, която назовават «котешка люлка». Не знам от кого бе научил да прави тая фигура. От татко си може би. Баща му бил шивач, тъй че като момче баща несъмнено доста си е играл с конци и връвчици.
Тази «котешка люлка» е единствената игра, в случай че въобще може да се назова игра, която татко ни в миналото бе подхващал. Той не се интересуваше от трикове, игри или правила, измислени от други. При бележките, които Анджела си водеше едно време, имаше отрезка от «Таймс». Някакъв публицист попитал татко ни с какви игри обича да запълва свободното си време, а татко ни дал отговор: «Защо да си изгубвам времето с измислени игри, когато има толкоз доста същински?»
Така че самият той би трябвало да се е изненадал, като е разкрил, че е изплел от връвчицата «котешка люлка», и това може би му е напомнило детството. И най-неочаквано татко ни излезе от кабинета и направи нещо, което в никакъв случай до тогава не бе правил. Опита се да поиграе с мен. Не единствено че в никакъв случай не си бе играл с мен, само че и съвсем в никакъв случай не бе ми приказвал.
Но в оня ден той клекна до мен на килима и като оголи зъбите си, размаха пред носа ми оплетената шнур. «Я виж! — сподели той. — Котешка люлка. Виждаш ли котешката люлка? Виждаш ли къде спинка сладкото котенце? Мяу-мяу!» "
Превод: Аглика Маркова
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ