Кеворк Кеворкян: Грачене и кикот покрай Украйна
Костов споделил – в изявление за „ Дарик “ - че 60% % от българите имат вяра на Путин.
На него може да му се има доверие – той е показен/витринен русофоб и несъмнено добре е ревизирал този факт.
Всъщност, по-точно казано, Костов е ситуационен русофоб и просрочен антикомунист – тъй като е човек, който е позволен да учи в руска авиационна школа, а в края на 80-те години на предишния век кандидатства за проклетата Българска комунистическа партия.
„ Империята на злото “ към този момент намирисва на гнило - а той се натиска да става болшевик!
Какъв запалянко.
Отгоре на всичко, до момента в който беше премиер-реформатор даде „ Нефтохим “ на „ Лукойл “ - баш на руснаците, не на някой различен.
И, все пак това, се има за примерен русофоб.
Ще преглътнем нахалството му, в случай че някак изкупи старите си русофилски грехове – може, да вземем за пример, най-малко три пъти да почисти надписите от Паметника на Съветската войска, като си подпява „ Интернационала “ – това в непосредствено предаване на Българска национална телевизия.
Тогава към този момент напълно ще му повярваме.
Но по какъв начин изяснява Костов обстоятелството, че 60% от българите имат вяра на Путин?
Били жертва на пропагандна война – това било обяснението.
Не споделя и „ хибридна “ война – само че това се подразбира.
От години българските „ първенци “ все с „ хибридни “ интервенции оневиняват личната си несръчност.
Врещят от „ хибриди “, въпреки самите те да са хибриди – кръстоска сред маловажност и несръчност.
Костов обаче даже не подозира, че и той е една от аргументите за доверието в Путин – поради личната му безсрамна промяна от „ фил “ във „ фоб “.
Не 60 – а 160 % ще станат русофилите.
И това ще е естествената реакция на елементарните хора, подбудена от погнусата им от отвратителното приспособенчество на костовци през годините на Прехода.
Превращенията им са в действителност безподобни.
Политическият им келепирджилък угнетява хората не по-малко трагично от всички останали тегоби.
Политическата Секта обаче неуморно си подритва „ филството “ и „ фобството “ в калната си локва.
Ето и в този момент: няма по-големи натегачи – и в Европейски Съюз, и другаде – от нашите политически наивници.
За да се харесат, са подготвени на всичко, да не приказваме за нелепостите, които изговарят – то си им идва от вътрешната страна.
И не виждат, че никой не им обръща внимание, даже личния им Народ.
Надпреварват се в дисциплината „ троен скок на височина “ – както би споделил Алешковски.
Нашите политикани по този начин и не усвоиха изкуството на неутралитета – даже и в годините на Прехода, когато примката към вратовете им бе задоволително разхлабена.
Но по какъв начин да реализират това, когато наложително би трябвало да станат „ неутрални “ от личната си възвишеност и неразумност.
ПростоКиро ругае военния министър Янев, че говорел за „ интервенция “ в Украйна – а не за „ война “.
Операция е, да – в случай че беше война, до момента да е свършила.
А в случай че се съди по репортажите на нашите малките екрани – даже и интервенция не е.
Изобщо не ни демонстрират фрагменти от бойните дейности - наподобява, с цел да си „ боен сътрудник “ през днешния ден е задоволително да
пре-предаваш чутото от други медии.
Янев да е спокоен - щом Кирчо не го желае в кабинета си, значи е на прав път.
Прави са и всички тези, които са загрижени на първо място за българския интерес – Кирчо не е сред тях.
Всъщност, той не е наясно и със личния си интерес, изключително, когато проблемите са отвън полето на сметалото, на алъш-вериша.
Той от ден на ден замязва на тези механични патета, които напразно „ крачат “ – стига да им навиеш пружината.
Впрочем, ето го неприемливото мнение на Янев, огледайте го добре:
„ Задачата е да бъде освободен постът на министъра на защитата за някой, който е по-отзивчив при прокарването на съответни външни ползи при определянето на българския политически дневен ред, в това число във връзка с военната сфера и решенията, които се взимат там ".
„ Гледайте България – сетне всичко останало! “ – това би трябвало да бъде водещата концепция в този момент.
Тя няма да се хареса на слагачите и изключително на хартиените тигри.
Разбира се, гледайте какво се случва и с клетата Украйна.
НАТО трябваше да наподобява като основен воин в драмата, поощряваше непомерно Украйна, а най-после я изостави – можели да оказват помощ единствено на личните си членове.
Байдън пък наподобява като състарен артист, който е удовлетворен, че е попаднал под светлината на прожекторите.
Митологиите към Алианса са доста, той е добре обгрижван в пропагандно отношение, само че мъчно е да се каже, каква е действителната му мощ – отвън наказателните акции, които организира.
Но пък е сполучлива комерсиална компания, бизнесът си върви – около „ възпиращите “ си функционалности той обезпечава белия самун на много служащи от американската оръжейна промишленост.
И ние, парцаланковците, сме претъпкани с човечност – по време на рецесия осигурихме още работа на „ Локхийд “ с осемте самолета Ф-16, които поръчахме.
Телевизиите по този начин и не се научиха да се подмазват по-деликатно, без да вбесяват публиката.
Истерично грачене се чува от телевизионния екран и по адрес на Историята.
Не се умориха да повтарят, че 70 години – те, в действителност, са 77 - след края на Втората Световна война в Европа отново се води война.
Ами югославският спор?
Тогава президента-прелюбодеец Клинтън, до момента в който оставяше петна по полата на стажантката Моника Люински, бомбардира съседката ни – и отвън всичко друго, унищожи мостовете и даже малкия екран на Белград.
Днешните „ военни кореспонденти “ най-малко това бе трябвало да не не помнят.
А един от протестиращите пред украинското посолство в София плачеше, тъй като си спомнял американските бомбардировки на София – тогава са избити 1243 софиянци, ранени други 1355, разрушени са над 5300 здания.
Човекът подаде хубава тематика, само че никой не се хвана за нея.
Един „ фешън “ публицист пък театрално се питаше пред публиката – по какъв начин да изясни на щерка си протичащото се в Украйна.
Много просто – може да стартира от Белград.
Друго подсмиване: ПростоКиро оприличи Русия на „ бензиностанция с ракети “.
Поне външно, тази фраза е прекомерно остроумна, с цел да бъде той неин създател. Но другояче си е безспорна нелепост, та не се знае.
Приспособенците желаят да четем Историята с прекъсвания – всяко събитие единствено за себе си.
Миналото пък да научаваме от пийнал клисар от полуразрушена църквица.
А Путин към този момент може да вкара всяка страна в Европейски Съюз.
Шефовете на Съюза щели да предложат, поради съветската инвазия, Украйна неотложно да бъде призната – без нормалните многогодишни процедури и наблюдения.
Така че, Путин би трябвало да пусне от някой транспортен аероплан три танка в Албания – и, честито, ето ни още един член на Европейски Съюз.
На него може да му се има доверие – той е показен/витринен русофоб и несъмнено добре е ревизирал този факт.
Всъщност, по-точно казано, Костов е ситуационен русофоб и просрочен антикомунист – тъй като е човек, който е позволен да учи в руска авиационна школа, а в края на 80-те години на предишния век кандидатства за проклетата Българска комунистическа партия.
„ Империята на злото “ към този момент намирисва на гнило - а той се натиска да става болшевик!
Какъв запалянко.
Отгоре на всичко, до момента в който беше премиер-реформатор даде „ Нефтохим “ на „ Лукойл “ - баш на руснаците, не на някой различен.
И, все пак това, се има за примерен русофоб.
Ще преглътнем нахалството му, в случай че някак изкупи старите си русофилски грехове – може, да вземем за пример, най-малко три пъти да почисти надписите от Паметника на Съветската войска, като си подпява „ Интернационала “ – това в непосредствено предаване на Българска национална телевизия.
Тогава към този момент напълно ще му повярваме.
Но по какъв начин изяснява Костов обстоятелството, че 60% от българите имат вяра на Путин?
Били жертва на пропагандна война – това било обяснението.
Не споделя и „ хибридна “ война – само че това се подразбира.
От години българските „ първенци “ все с „ хибридни “ интервенции оневиняват личната си несръчност.
Врещят от „ хибриди “, въпреки самите те да са хибриди – кръстоска сред маловажност и несръчност.
Костов обаче даже не подозира, че и той е една от аргументите за доверието в Путин – поради личната му безсрамна промяна от „ фил “ във „ фоб “.
Не 60 – а 160 % ще станат русофилите.
И това ще е естествената реакция на елементарните хора, подбудена от погнусата им от отвратителното приспособенчество на костовци през годините на Прехода.
Превращенията им са в действителност безподобни.
Политическият им келепирджилък угнетява хората не по-малко трагично от всички останали тегоби.
Политическата Секта обаче неуморно си подритва „ филството “ и „ фобството “ в калната си локва.
Ето и в този момент: няма по-големи натегачи – и в Европейски Съюз, и другаде – от нашите политически наивници.
За да се харесат, са подготвени на всичко, да не приказваме за нелепостите, които изговарят – то си им идва от вътрешната страна.
И не виждат, че никой не им обръща внимание, даже личния им Народ.
Надпреварват се в дисциплината „ троен скок на височина “ – както би споделил Алешковски.
Нашите политикани по този начин и не усвоиха изкуството на неутралитета – даже и в годините на Прехода, когато примката към вратовете им бе задоволително разхлабена.
Но по какъв начин да реализират това, когато наложително би трябвало да станат „ неутрални “ от личната си възвишеност и неразумност.
ПростоКиро ругае военния министър Янев, че говорел за „ интервенция “ в Украйна – а не за „ война “.
Операция е, да – в случай че беше война, до момента да е свършила.
А в случай че се съди по репортажите на нашите малките екрани – даже и интервенция не е.
Изобщо не ни демонстрират фрагменти от бойните дейности - наподобява, с цел да си „ боен сътрудник “ през днешния ден е задоволително да
пре-предаваш чутото от други медии.
Янев да е спокоен - щом Кирчо не го желае в кабинета си, значи е на прав път.
Прави са и всички тези, които са загрижени на първо място за българския интерес – Кирчо не е сред тях.
Всъщност, той не е наясно и със личния си интерес, изключително, когато проблемите са отвън полето на сметалото, на алъш-вериша.
Той от ден на ден замязва на тези механични патета, които напразно „ крачат “ – стига да им навиеш пружината.
Впрочем, ето го неприемливото мнение на Янев, огледайте го добре:
„ Задачата е да бъде освободен постът на министъра на защитата за някой, който е по-отзивчив при прокарването на съответни външни ползи при определянето на българския политически дневен ред, в това число във връзка с военната сфера и решенията, които се взимат там ".
„ Гледайте България – сетне всичко останало! “ – това би трябвало да бъде водещата концепция в този момент.
Тя няма да се хареса на слагачите и изключително на хартиените тигри.
Разбира се, гледайте какво се случва и с клетата Украйна.
НАТО трябваше да наподобява като основен воин в драмата, поощряваше непомерно Украйна, а най-после я изостави – можели да оказват помощ единствено на личните си членове.
Байдън пък наподобява като състарен артист, който е удовлетворен, че е попаднал под светлината на прожекторите.
Митологиите към Алианса са доста, той е добре обгрижван в пропагандно отношение, само че мъчно е да се каже, каква е действителната му мощ – отвън наказателните акции, които организира.
Но пък е сполучлива комерсиална компания, бизнесът си върви – около „ възпиращите “ си функционалности той обезпечава белия самун на много служащи от американската оръжейна промишленост.
И ние, парцаланковците, сме претъпкани с човечност – по време на рецесия осигурихме още работа на „ Локхийд “ с осемте самолета Ф-16, които поръчахме.
Телевизиите по този начин и не се научиха да се подмазват по-деликатно, без да вбесяват публиката.
Истерично грачене се чува от телевизионния екран и по адрес на Историята.
Не се умориха да повтарят, че 70 години – те, в действителност, са 77 - след края на Втората Световна война в Европа отново се води война.
Ами югославският спор?
Тогава президента-прелюбодеец Клинтън, до момента в който оставяше петна по полата на стажантката Моника Люински, бомбардира съседката ни – и отвън всичко друго, унищожи мостовете и даже малкия екран на Белград.
Днешните „ военни кореспонденти “ най-малко това бе трябвало да не не помнят.
А един от протестиращите пред украинското посолство в София плачеше, тъй като си спомнял американските бомбардировки на София – тогава са избити 1243 софиянци, ранени други 1355, разрушени са над 5300 здания.
Човекът подаде хубава тематика, само че никой не се хвана за нея.
Един „ фешън “ публицист пък театрално се питаше пред публиката – по какъв начин да изясни на щерка си протичащото се в Украйна.
Много просто – може да стартира от Белград.
Друго подсмиване: ПростоКиро оприличи Русия на „ бензиностанция с ракети “.
Поне външно, тази фраза е прекомерно остроумна, с цел да бъде той неин създател. Но другояче си е безспорна нелепост, та не се знае.
Приспособенците желаят да четем Историята с прекъсвания – всяко събитие единствено за себе си.
Миналото пък да научаваме от пийнал клисар от полуразрушена църквица.
А Путин към този момент може да вкара всяка страна в Европейски Съюз.
Шефовете на Съюза щели да предложат, поради съветската инвазия, Украйна неотложно да бъде призната – без нормалните многогодишни процедури и наблюдения.
Така че, Путин би трябвало да пусне от някой транспортен аероплан три танка в Албания – и, честито, ето ни още един член на Европейски Съюз.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ