30 години, откакто Господ беше българин, или жалкият край на легендите
" Костадинов влиза на скорост, да забележим, изстрел! И гол! Ето, Господ е българин! Господ е българин довечера! "
Никой няма да не помни нощта на 17 ноември 1993 година, когато най-хубавият български народен тим реализира невъобразим успех.
Това беше нощта, в която България отстрани Франция на стадион " Парк де пренс " в Париж в решаващия мач за класирането на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994.
30 години по-късно немислимото още веднъж е реалност.
Последното класиране на националите за Мондиал беше през 1998. България не е взела участие на европейско състезание от 19 години и ще пропусне още един цикъл.
В навечерието на огромния празник за 17 ноември София беше окървавена, а хиляди почитатели скандираха " Оставка " против Борислав Михайлов, Йордан Лечков и компания.
Героят от онази нощ Емил Костадинов беше уловен от камери да демонстрира междинен пръст против публицистите - нещо, което той отхвърля.
Цялото несъответстващо държание на самозабравилите се " величия " в Изпълкома на БФС е тежка засегнатост и отчаяние за всеки човек, който в миналото повярва, че Господ е българин.
Разочарование, сравнимо със символичния автогол, който постави завършек на очакванията за най-малко една-единствена победа в квалификациите за Евро`24.
30 години по-рано нямаше нито едно инцидентно име измежду " лъвовете ".
Христо Стоичков беше измежду звездите в дрийм тийма на " Барселона ". Любо Пенев беше във " Валенсия ", умрелият прекомерно рано Трифон Иванов - в " Бетис ", Петър Хубчев - в " Хамбургер ". Борислав Михайлов играеше във френското състезание.
Красимир Балъков беше най-хубавият футболист на португалската лига със " Спортинг Лисабон ", а Емил Костадинов - в отбора на " Порто ".
Срещу тях беше Франция на Ерик Кантона, Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, под управлението на Жерар Улие. И беше отстранена на собствен личен терен.
Последната обезверена контраофанзива на българския отбор стартира във финалните секунди на второто полувреме при тъждество 1:1.
Любослав Пенев направи безупречен пас към 26-годишния тогава Емил Костадинов, който пое топката и я изстреля под ъгъл към вратата на Бернар Лама.
Целият стадион бе в потрес, до момента в който българите не можеха да повярват на триумфа си - както на терена, по този начин и вкъщи.
Коментаторите на Българска национална телевизия Николай Колев-Мичмана и Петър Василев-Петела бяха на ръба на силите си: " Не зная по какъв начин се чувствате в България, само че аз би трябвало да спра, тъй като сърцето може и да не издържи в този популярен момент ".
Това е нощта, която промени живота на всички. Превърна футбола в вяра, а националите - в идоли. Направи по този начин, че България да не помни пораженческите си комплекси посред най-дивите години на Прехода и да повярва, че геният и отдадеността водят до международно самопризнание.
Тогава хиляди момчета и девойки се влюбиха в спорта и го трансфораха в своя бъдеща специалност. Всяко дете, което играеше на топка зад блока, искаше да е като Стоичков, като Лечков, като " този приказен, този необикновен " Боби Михайлов.
И до през днешния ден ще чуете от към този момент възрастни мъже, че единствено когато са станали татковци са се чувствали по-щастливи от нощта на 17 ноември 1993.
Христо Стоичков назовава 17 ноември собствен втори рожден ден, и неслучайно.
Голът на Костадинов направи допустимо невъобразимото щастливо лято в САЩ`94, а там момчетата на Димитър Пенев сбъднаха всички фантазии, даже тези, в които никой не смееше да повярва.
Докато те побеждаваха някогашни международни първенци като Аржентина и Германия, българските градове бяха цялостни с празнуващи хора и коли с надути клаксони, измежду нощ. Да сме четвърти в света беше най-висока чест.
Днес, както някой горчиво се пошегува, Михайлов, Лечков и Костадинов още веднъж изкараха цяла футболна България по улиците.
Само че от яд, изтощение и цялостно отричане на това, което тяхното ръководство аргументи на спорта. Някогашните митове не разрешиха на почитателите да влязат на стадиона от боязън, че ще се наложи да се сблъскат челно с оценката на хората за тяхното завещание.
Никой няма да не помни триумфа на героите от 17 ноември. За страдание, никой няма да елементарни и позора на част от същите тези " герои " от 16 ноември.
·
Никой няма да не помни нощта на 17 ноември 1993 година, когато най-хубавият български народен тим реализира невъобразим успех.
Това беше нощта, в която България отстрани Франция на стадион " Парк де пренс " в Париж в решаващия мач за класирането на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994.
30 години по-късно немислимото още веднъж е реалност.
Последното класиране на националите за Мондиал беше през 1998. България не е взела участие на европейско състезание от 19 години и ще пропусне още един цикъл.
В навечерието на огромния празник за 17 ноември София беше окървавена, а хиляди почитатели скандираха " Оставка " против Борислав Михайлов, Йордан Лечков и компания.
Героят от онази нощ Емил Костадинов беше уловен от камери да демонстрира междинен пръст против публицистите - нещо, което той отхвърля.
Цялото несъответстващо държание на самозабравилите се " величия " в Изпълкома на БФС е тежка засегнатост и отчаяние за всеки човек, който в миналото повярва, че Господ е българин.
Разочарование, сравнимо със символичния автогол, който постави завършек на очакванията за най-малко една-единствена победа в квалификациите за Евро`24.
30 години по-рано нямаше нито едно инцидентно име измежду " лъвовете ".
Христо Стоичков беше измежду звездите в дрийм тийма на " Барселона ". Любо Пенев беше във " Валенсия ", умрелият прекомерно рано Трифон Иванов - в " Бетис ", Петър Хубчев - в " Хамбургер ". Борислав Михайлов играеше във френското състезание.
Красимир Балъков беше най-хубавият футболист на португалската лига със " Спортинг Лисабон ", а Емил Костадинов - в отбора на " Порто ".
Срещу тях беше Франция на Ерик Кантона, Дидие Дешан, Жан-Пиер Папен, Давид Жинола, под управлението на Жерар Улие. И беше отстранена на собствен личен терен.
Последната обезверена контраофанзива на българския отбор стартира във финалните секунди на второто полувреме при тъждество 1:1.
Любослав Пенев направи безупречен пас към 26-годишния тогава Емил Костадинов, който пое топката и я изстреля под ъгъл към вратата на Бернар Лама.
Целият стадион бе в потрес, до момента в който българите не можеха да повярват на триумфа си - както на терена, по този начин и вкъщи.
Коментаторите на Българска национална телевизия Николай Колев-Мичмана и Петър Василев-Петела бяха на ръба на силите си: " Не зная по какъв начин се чувствате в България, само че аз би трябвало да спра, тъй като сърцето може и да не издържи в този популярен момент ".
Това е нощта, която промени живота на всички. Превърна футбола в вяра, а националите - в идоли. Направи по този начин, че България да не помни пораженческите си комплекси посред най-дивите години на Прехода и да повярва, че геният и отдадеността водят до международно самопризнание.
Тогава хиляди момчета и девойки се влюбиха в спорта и го трансфораха в своя бъдеща специалност. Всяко дете, което играеше на топка зад блока, искаше да е като Стоичков, като Лечков, като " този приказен, този необикновен " Боби Михайлов.
И до през днешния ден ще чуете от към този момент възрастни мъже, че единствено когато са станали татковци са се чувствали по-щастливи от нощта на 17 ноември 1993.
Христо Стоичков назовава 17 ноември собствен втори рожден ден, и неслучайно.
Голът на Костадинов направи допустимо невъобразимото щастливо лято в САЩ`94, а там момчетата на Димитър Пенев сбъднаха всички фантазии, даже тези, в които никой не смееше да повярва.
Докато те побеждаваха някогашни международни първенци като Аржентина и Германия, българските градове бяха цялостни с празнуващи хора и коли с надути клаксони, измежду нощ. Да сме четвърти в света беше най-висока чест.
Днес, както някой горчиво се пошегува, Михайлов, Лечков и Костадинов още веднъж изкараха цяла футболна България по улиците.
Само че от яд, изтощение и цялостно отричане на това, което тяхното ръководство аргументи на спорта. Някогашните митове не разрешиха на почитателите да влязат на стадиона от боязън, че ще се наложи да се сблъскат челно с оценката на хората за тяхното завещание.
Никой няма да не помни триумфа на героите от 17 ноември. За страдание, никой няма да елементарни и позора на част от същите тези " герои " от 16 ноември.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ