Костадин Марков е зам.-председател на СДС. Попитахме го как си

Костадин Марков е зам.-председател на Съюз на демократичните сили. Попитахме го по какъв начин си показва бъдещето на десницата и представителството на хората, които останаха без такова в Народното събрание след последните избори:

Г-н Марков, преди да си приказваме за дясното – по какъв начин ви се коства поръчката на Слави Трифонов за политически план – мислите ли, че има ниша за поредна партия, на какво разчита?
На господин Трифонов очевидно от дълго време му се занимава с политика – какво да кажа – следващият добре пристигнал. Дано да откри нови хора, морални, с които да промени България и гласоподавателите да му повярват. Но мисля, че страната има опреден кадрови капацитет и той и сега се употребява пълноценно от съществуващите партии. За това, което съставлява България, сме си отговорни самите ние, българите. В това число и за метода, по който наподобява политическата ни класа.

В момента десницата е в насипно положение и е разумно това пространство да не остане свободно дълго време. Сигурно е изкушаващо, само че ми се коства, че господин Трифонов може да играе единствено на терена на популистите. Не считам, че той има потенциал да увлече десните хора. Докато при популистите постоянно има ниша, тя е безкрайна.

Дясната ниша след неуспеха на така наречен реформаторска общественост на последните избори някои споделят, че към този момент била заета от ГЕРБ – или най-малко, че се върви натам, а и ГЕРБ се пробват да се намърдат в десноцентриския “народняшки ” набор още от основаването си. Представляват ли ГЕРБ останалите непредставени в този момент десни гласоподаватели, както обявиха, че щели да вършат?
Мисля, че и ГЕРБ по-скоро е популистка групировка, въпреки и с десни искания. За страдание обаче немалка част от гласоподавателите ги припознават като десноцентристка групировка и резултатите от изборите го демонстрират. А наша работа е – на по този начин наречената обичайната десница, да убедим гласоподавателите, че ние заслужаваме техния глас.

Минаха няколко месеца от неуспеха на изборите, оставил така наречен реформаторска общественост непредставена в Народното събрание. Защо се стигна дотук – към този момент от дистанцията на времето и като предизборните и следизборните пристрастености са утихнали?
Сбъркахме, че се явихме разграничени – това е ясно. Но по-сериозният разбор демонстрира, че това нямаше по какъв начин да не се случи. Както споделяше класикът Иван Костов – в случай че нещо не е стъпило на здрава идеологическа основа, рано или късно се проваля. Появихме се разграничени, избихме се, изключително през последните две седмици, да не встъпвам в детайлности кой какъв брой от виновността носи, и обикновено получихме този удар. Сега въпросът е какво вършим оттук насетне.

И отговорът – вашият персонално, този на Съюз на демократичните сили, е?
За страдание индикациите не са доста окуражаващи. Виждам едни взаимни политически дейности на част от нашите някогашни сътрудници и другари. Но вместо да се стъпва на идеологическа основа, се потегля с хора, които персонално мен не могат да ме възпламенят. Не мисля, че идея на дясното или на реформаторската общественост може да бъде заклеймяването на ГЕРБ или свалянето на основния прокурор. Това не са дела. Мисля, че в насипната десница новата разграничителна линия ще е сред демократизъм и консерватизъм. Консервативните хора залагат на постепена промяна, до момента в който при либералите настоенията са по-скоро в поддръжка на революционните ограничения.

Да приказваме съответно – ДСБ, ДаБГ, сътрудниците на Съюз на демократичните сили от Реформаторския блок, Български земеделски народен съюз, “Зелените ”, ДЕОС и “Граждански блок ” излизат с общи политически позиции, а Съюз на демократичните сили не взе участие. Те ви изолират или вие се изолирате от тази компания?
Нито някой ни е търсил, нито ние се натискаме за сходни начинания. Съюз на демократичните сили също излиза с политически позиции по съответни проблеми. Това, което не ми е ясно, е какво вършат на едно място ДСБ, партия, зачената като консервативна, и ДЕОС и “Зелените ” да вземем за пример. Кое ги сплотява? Антикорупцията - ок, само че това е единствено един детайл от нещата, които би трябвало да обединят десните хора, новаторски настроените хора, естествените хора.

Според мен би трябвало да се стъпи на идеологическа основа, останалото са детайлите.

Голяма част от гласоподавателите отидоха към ГЕРБ, тъй като у тях видяха единствената спирачка за Българска социалистическа партия. Потенциалът на реформаторската общественост е надалеч по-голям от тези 300 000 души, които гласоподаваха за трите разновидността, които им предложихме на изборите. Сега пред тази общественост следва избор – дали да стъпи на идеологическа основа или на версията – дайте да се събираме всички против статуквото. Последното е малко по-интелигентен прочит на това, което споделя Слави Трифонов. Това е решението, което тези хора би трябвало да вземат. Моята персонална визия е, че би трябвало да се стъпи на здрава идеологическа основа. Възможно е обаче да надеелее тезата – да се събираме всички естествени и да си оправяме страната. И може би нашите гласоподаватели чакат тъкмо това – диалогът да се организира най-сетне, а не да се занимаваме със сухи теоретични пояснения. Има и в Съюз на демократичните сили гласове за това – да се съберем и да дадем някаква опция. Но този диалог е неизбежният диалог.

Да разбирам, че в по този начин нареченото реформаторско общество – на хората, които останаха непредставени – следва нова разграничителна линия – на консервативни и демократични хора. Къде е Съюз на демократичните сили и най-много какво предлага?
Съюз на демократичните сили е ясно къде е – в консервативния набор и имаме извънредно близки позиции с ДСБ. Всичко останало, включително и Христо Иванов и партията, която направи, самият той декларира, че има и леви хора при тях. Те не се и стремят към идеологическо изчистване.

Колкото до дейностите на Съюз на демократичните сили - съзнателно се опитваме да не лидираме, да не оглавявяме сходни процеси, тъй като всеки от нас носи и своята виновност. Ще ми се да се създадат диспути с гласоподавателите, с политолози, със обществени антрополози, социолози и този път да го създадем интелигетно – да измислим и технология, която няма да рухне след няколко месеца. За страдание сега с тези общи политически заявления се потегля, коства ми се, по-скоро на римейк на Реформаторския блок като структура, както потегли да се основава в самото начало – небрежно и недоизмислено до дъно.

Добре, че участвате в общите заявления на част от извънпарламентарната съпротива – и за избора на Висш съдебен съвет, и за избора на нов началник на Върховен административен съд – а споделяте ли ги?
По-трудно ми е да намеря разлики, едвам изброя всички прилики. Единствената забележима разлика е в метода, по който ние и те си преставяме устойчивостта и постигането на промените. В бързината на случването и механизмите. Не може за начало на диалога да се слага изискването “кажете, че ГЕРБ са неприятни ” - това е елементарно. Ще намеря 238 аргументи да кажа, че ГЕРБ не ръководят добре и за какво имат потребност от опция. По-труден е вторият отговор – когато влезете в Народното събрание и не сте първа политическа мощ – какво вършиме. И с кого. Ако не желаеме отново да отиваме на “трикове ” - това е значимият отговор. Не споделям кой е правилният отговор, само че споделям, че би трябвало да дадем явен отговор.

Да разбирам ли, че да вземем за пример Реформаторският блок не беше стъпил на идеология, по тази причина не бе резистентен? А предизборното обединяване - последното, е било обречено по този начин и по този начин?
Аз не преставам да настоявам, че по всички значими политичеки проблеми Република България гласуваше като един в предходния парламент. Разривът пристигна поради лидерски неточности и искания, както и поради натрапването на тематиката за отношението към ГЕРБ. Донякъде и в Република България ставаше дума за демократизъм и консерватизъм – за разликата в метода за правене на промени.

Факт е, че бяхме по-малкият сътрудник в предходното ръководство и ГЕРБ не се съобразяваха с доста неща. Някои неща успяхме да създадем, по други се сблъскахме и не успяхме. Но по-добре ли е в този момент за България, когато оставихме ГЕРБ с “Обединените патриоти ” да се упражняват във властта?

Ако питате ГЕРБ и персонално Цветан Цветанов – да, по-добре е, по-стабилно дори. Докато управляваха с Република България от ГЕРБ, по никакъв начин не бяха свенливи на рецензии към вас...
Е, то оставаше да каже, че “Обединените патриоти ” вършат нелепости и мъчно се ръководи с тях? Едва ли ще каже това. А и ние не се свеняхме от време на време да се държим напряко като парламентарна съпротива, когато смятахме, че нашите оферти са верните. Процесът е двустранен, не е едностранен.

Подходът на другите водачи в Република България тогава ни обрече и ни хвърли към последвалите резултати. Ако господин Радан Кънев да вземем за пример тогава беше споделил – “Дайте да го обсъдим – поискахме това – не се случи, поискахме второ – не се случи. Смятам, че би трябвало да се съберем и дружно да решим да излезем от властта и да тръгнем да заявяваме опция ” - тогава мога да повярвям, че можеше да се случи нещо друго. Но вместо това един човек след едно гласоподаване излезе и сподели, че напуща, подкрепяйки Христо Иванов, който подаде оставка. Когато няма съдружна просвета, екипност, единодушие – нормално се стига до проблеми. Факт е, че имаше причини и да се напусне ръководството, и да се остане в него. Те трябваше да бъдат обсъждани. /clubz.bg