Костадин Костадинов отдавна обича да се представя като последната крепост

Костадин Костадинов от дълго време обича да се показва като последната цитадела на българския суверенитет. Вика от трибуната, жестикулира трагично в телевизионни студия, и крещи за „ националния интерес “, „ независимост “ и „ самостоятелност “. Но когато спрат камерите и пристигна време за дейности, този сякаш „ несклоняем герой против системата “ се оказва таман противоположното – мирен покровител на същото това статукво, което на думи клейми.

Къде е същинската съпротива в дейностите на Костадинов? Къде са протестите, отводите от присъединяване, действителните други възможности? Няма ги. И няма да ги забележим. Защото „ Възраждане “ не е съпротива – тя е гримирана фасада, куха патриотарщина, която отклонява гнева на хората в безвредна за властта посока. А водачът ѝ? Един сценичен артист, който комфортно играе ролята на „ засегнат “ – стига това да не пречи на персоналния му интерес.

Защото, до момента в който народът брои стотинки, Костадинов брои парцели.

Още с влизането си в Народното събрание, неговото персонално богатство стартира да цъфти като пролетна градина. Данъчните заявления демонстрират: изплатена къща във Варна. После — парцел на първа линия с. Тюленово –  Без заеми. Без ипотека. Без въпроси. От къде са парите, господин Костадинов? От дотацията ли, която по този начин шумно заклеймявахте, само че въпреки всичко приехте? От парите на гласоподавателите, които имаха вяра, че избират човек от народа, а не следващия заможен хайлайф?

Докато други опозиционни сили се борят действително с властта, Костадинов прави друго: плюе по тях. Очерня ги, упреква ги, назовава ги „ предатели “ и „ демократична сган “, като че ли това е по-важно от това да свалиш мафията от власт. За него няма общ фронт против корупцията – има единствено персонална сцена, където всеки неуместен би трябвало да бъде сплескан. Това не е съпротива. Това е обслужване на властта, под формата на злобна псевдопатриотична изразителност.

Костадинов не е антисистемен – той е част от системата. Един неин добре заплатен и имотно обезпечен детайл.

Избиратели, събудете се. Погледнете не думите, а делата. Не патетичните речи, а нотариалните актове. Не показните митинги, а тишината при гласуването на значими закони. Питайте се: по какъв начин по този начин този „ национален човек “ се обогати по този начин стремително, до момента в който вие затягате колана?

Костадинов ви съобщи. Само че не с звук, а с тишина. Не на площада, а в имотния указател.