Костадин Бояджиев е част от инициативния комитет на БСП срещу

Костадин Бояджиев е част от инициативния комитет на Българска социалистическа партия против разпространениетоджендър идеологията в българските учебни заведения. Той е специалист по стратегии и планове в частния състезателен бранш. Педагог по обучение, той е експерт и по  компютърна мултимедия. Хобито му са бойните изкуства. Семеен е с 6 деца. 
 
- Господин Бояджиев, какви са най-големите рискове пред отбраната на българското семейство?
- Ние като народ имаме своите културни разбирания за фамилията. България неведнъж е попадала под ударите на международния политически въртоп, до момента обаче никоя политическа система не е посягала по коренен метод на разбирания ни за фамилните полезности. От години се следи поетапното налагане на така наречен прозападен модел. У нас в фамилията е признат патриархалният модел, в който бащата и майката имат съществена роля в развъждането и възпитаването на децата. Налагането на новия западен нео-либерален модел стартира с разкъсването на връзката родител - дете. Премина през разрушение на патриархалния модел, като десетилетия се обясняваше, че сред мъжете и дамите няма разлики, като всеки може пълноценно да размени другия. 
Наскоро обаче същия този неолиберален хайлайф прекрачи Рубикон, като наложи всички страни от Европейски Съюз да одобряват Истанбулската спогодба без възражения. Това е директно посягане върху нашите деца. Под предлога за отбрана на дамите и децата от принуждение, ни се вкарва, като с Троянски кон, изцяло нова социална идея, основана на нови разбирания за странна полова принадлежност. Тя напълно би трансформирала усещането и статута на българското семейство. Самото семейство е застрашено от изгубване във типа му, в който ни е съхранил в столетията. От нас зависи да го съхраним.
- Доколко е необходим референдум по въпроса?
- Трябва да се произнесе народът. Ако оставим решението в ръцете на политиците, то сигурно тази политика ще бъде наложена, като в подмяна ще получим еврофондове, договорка за самолети, или друго според от моментната политическа обстановка. Без референдум, можем да кажем, че решението към този момент е взето. Към ден сегашен в България понятия, като: център за интердисциплинарни проучвания на ролята на пола, или съвещателен орган за консолидираното на половете в учебните заведения, правила на джендър майнстрийминг и доста други са непознати, само че за Германия това е обикновено. Целта на самите промени е да се одобри транссексуалността и интертранссексуалното, още на равнище учебно образование. 
- Истанбулската спогодба е призната към този момент от Екологичен потенциал. Колко рисково е тя за нас?
- Самата спогодба видимо визира главно проблемите, касаещи насилието над дами и деца, като предлага радикални ограничения, които се нуждаят от публично разискване, само че като цяло работят в изгода отбрана на жертвата от принуждение. Което е положително и потребно, дано го приемем. Но дружно с положителното, би трябвало да приемем и неща, противоречащи на здравия разсъдък.
Сега единствената опция е тя да не бъде призната в целокупност, в случай че има ясно изразено публично противоречие. Това е задачата и на самия референдум. 
- Забелязва се нахлуването на транссексуални спортисти в женските спортове?
- Това е явен образец за това, какво ни чака, в случай че поемем по този път. Тези хора пишат една доста грозна страница в историята на спорта. Пример за това е Лиа Томас, несъвършен играч по плуване при момчетата в Съединени американски щати, трансджендър, който се състезава при девойките и реализира върхове. Той е получил хормоналното израстване, присъщо на мъжете, и това слага дамите в извънредно неравностойно състояние. 
- Какво може да попречи на това?
- В доста аспекти тук не можем да приказваме за развиване. В България силовия женски спорт е добре развъртян и това си проличава по спортните триумфи. Имаме извънредно мощни състезателки в битката, карате, бокс, джудо. Ако приемем джендър философията, то всички тези триумфи евентуално ще станат минало. В бокса, битката, карате и най-много в киокушин всяка среща над равнище детска възраст сред момче и момиче, може да докара до тежки контузии, и даже до съдбовен излаз. В пубертета разликата сред момчетата и девойки е голяма. В бокса, макар протекторите, нещата стоят по подобен метод. В битката също има редица специфики на анатомията, даващи голямо предимство на мъжете. Къде виждат тъждество в това последователите на джендър теорията? Да допуснеш сходна процедура в силовия спорт е еднакво на планувано ликвидиране.
- Психически ли е този проблем в действителност?
- Не изключвам сходна опция. Във всеки случай психическата ни настройка или моментно психическо положение не трансформират биологичната ни причинност. Тъй както, в случай че човек се възприема за птица, то крила няма да му поникнат, нито в случай че се възприема за риба, ще получи хриле, то също по този начин мъжът възприемащ се като жена, няма получи спецификата на женското тяло, нито дамата - на мъжкото. Има два пола: мъжки и женски, които са биологично обусловени. 
- Не би трябвало ли този проблем да бъде изкоренен от фамилията още?
- Семейното образование има съществена роля в мирогледа на едно дете. Поколения наред са потвърдили, че българинът възпитава здрави и мощни деца, които на собствен ред не престават рода ни. Тук е огромният проблем с внушението, че съществува полова несигурност. Засега подобен проблем в България няма. Ако обаче на децата се внуши, че естественото положение на нещата е, че съществуват 90 пола, то тогава в действителност ще възникне несигурност. Важно е сходна идеология да не доближи до мозъците на нашите деца. 
- Днес е Денят на българския спорт на 17 май. Голям е казусът със спортуващите. Защото се получава по този начин?
- При спортуващите за здраве, отклоняване от естествените полови желания не се вижда. За страдание обаче при дейните спортисти подобен проблем има, и той е главно при дамите. За да реализира триумф, състезателят всекидневно се подлага на високи физически и умствени натоварвания, непрекъснато би трябвало да се съревновава, както с останалите, по този начин и със себе си, а връзките с сътрудниците, с които спортува са извънредно мощни. Така казано всеки поел този път на развиване е заставен да развие мъжките качества, в това число и дамите. Ако девойките не получат нужната им поддръжка от фамилията и обществото, те я търсят на последното останало място, а точно в сътрудниците, с които упражняват.
- Защо най-вече се приказва и шуми за спорт точно към тази дата?
- Защото в останалото време не се приказва задоволително. Спортът е едно от дребното неща, които в последните десетилетия носят горделивост и наслада на нацията ни. Спортът е емблема на всяка страна, триумфите се асоциират с качеството на хората, съставляващи нацията. Една дребна България продължава да ражда и основава спортисти, които са в челните места на международния спорт. Погледнато исторически във всеки миг можем да намерим спортисти, родени по нашите земи, които реализират изключителни резултати, на най-високо международно ниво.
- Трябва ли съгласно вас да има повече начинания от общините по места или пък от учебните заведения?
- Редица общини за своите локални празници провеждат маратон, национални битки и така нататък като пари това не коства съвсем нищо, само че за самите спортисти всяко сходно мероприятие значи доста. Истината е, че до самите спортисти не стига съвсем нищо. Основната част от парите, които сякаш са предопределени за спорт на локално равнище, се усвояват през публични поръчки за строителство и ремонт. Строителството на спортни уреди е значимо, само че да строиш игрища и зали за милиони в села, до момента в който елитните спортисти се чудят, по какъв начин да си платят сметките, не е демонстрация на добра национална политика.
Инициативите в учебните заведения обгръщат друг аспект от спорта. Към момента максимален проблем при спортните учебни заведения е неналичието на запас за съответно поддържане на спортните уреди. В
----------
Страниците приготви
екип на " ДУМА "